С тудентите, завършили средно образование в Северозападния район, най-често избират да учат „Икономика“, но това професионално направление не се преподава в района. Това показват данните от Националната карта на висшето образование (НКВО).
Следващите най-популярни направления за студентите от този край са педагогическите направления, които са достъпни в района, макар и с малък брой места, но следващото по ред популярно направление – „Администрация и управление“ – също не е достъпно в района.
Няма друг район с такова разминаване между търсене и предлагане на висше образование. За решаване на този проблем експертите от Министерството на образованието и науката (МОН) работят от години и техните изводи също се взимат предвид по отношение на темата за бъдещото прерайониране на страната.
Дисбаланси
Регионалните дисбаланси в териториалната структура на висшето образование включват разпределението на висшите училища, професионалните направления (ПН) и студентите. Най-много висши училища (27) извършват дейност в Югозападния район, който включва и София, а най-малко са в Северозапада, където са базирани само две висши училища, а други четири действат чрез филиали.
Това предопределя и статистиката по отношение на застъпените ПН. Те в най-голяма степен са достъпни в София и Благоевград като водещи университетски центрове на Югозапад (50). В други четири района има достъп до между 33 и 44, докато най-малко професионални направления са представени в Северозападния район – 14.
Единадесет ПН са достъпни във всичките шест района на страната, а други единадесет направления – в пет от шест. Три направления са достъпни само в един район, пет – в два района на страната, седем ПН – в три района, а останалите 15 ПН са представени в четири.
От десетте най-масови направления (според броя на действащите студенти) пет са представени във всичките шест района на страната, а останалите пет са достъпни в пет района. Все пак прави впечатление, че „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Медицина“ са представени само в пет района. Редица професионални направления въобще не се предлагат в Северна България, включително „Спорт“, „Театрално и филмово изкуство“ и „Ветеринарна медицина“, макар последните две да са приоритетни.
Население
Студентите са разпределени по райони по същия модел, както ПН и висшите училища. В района с най-много висши училища и професионални направления – Югозападния – се обучават и най-много студенти (46.7% от всички студенти в България). Следват Южният централен район с 18.4%, Североизточният и Северният централен с 14.7 и 11.3% съответно, а с най-малък дял студенти са Югоизточният с 6.4% и Северозападният с 2.7%. В последните два района делът на студентите е значително по-нисък от дела на населението, особено в Северозападния район. Действащите студенти български граждани са разпределени неравномерно по райони, като най-малко са студентите в Северозападния район – под 4 хиляди, а най-много са в Югозападния – близо 78 хиляди, т.е. разликата между двата района е около 20 пъти.
Съвсем различно е съотношението между студентите, завършили средно образование в двата района – разликата там е около три пъти (над 45 хиляди студенти, завършили средно образование в Югозападния район, спрямо 15 хиляди студенти, завършили средно образование в Северозападния район). Ако разгледаме съотношението между студентите, които се обучават в района, и студентите, които са завършили средно образование в района, то е най-високо в Югозападния район – 1.7. Това показва, че в него се стичат студенти от цялата страна.
В другата крайност е Северозападът, в който съотношението е едва 0.3 – близо 15 хиляди действащи студенти са завършили средно образование там, но под 4 хиляди студенти български граждани учат в района. С други думи, огромното мнозинство от студентите от Северозапада са принудени да следват висше образование в други райони на страната. Подобно, макар и не толкова крайно, е положението и на югоизток.
Реализация
Регионални дисбаланси се наблюдават и по отношение на реализацията на завършилите. За период от 5 години са завършили 196 178 студенти. От тях над 45% са завършили в Югозападния район, 17.6% – в Южния централен район, 14.7% – в Североизточния район, 14.2% – в Северния централен район, 6.7% – в Югоизточния регион, и 1.9% – в Северозападния.
ДОСТАТЪЧНА ЛИ Е? Ето колко става минималната учителска заплата от първи март!
Като цяло разпределението на завършилите според района, в който се намира работното им място, следва подобен модел, макар и с някои различия. В Северния централен район делът на реализиращите се в района е далеч по-нисък от дела на завършилите. Обратно, в Северозападния район работят близо 7% от завършилите, но висши училища в района са завършили само 1.9% от всички завършили в страната. Положението е подобно и в Югоизточния район, макар и не с такава драстична разлика.
Малките разстояния у нас помагат на студентите
Все пак експертите отбелязват, че наблюдаваните текущи регионални различия са ясно изразени, но не бива да се абсолютизират. Първо, разстоянията в България са сравнително малки, а кандидат-студентите и студентите са мобилни – съответно достъпът до висше образование не е силно възпрепятстван.
Второ, Северозападният район, в който се наблюдават най-ясно изразени потребности за развитие на висшето образование, граничи с най-големия център на висше образования в България – София. Не на последно място, регионалното деление в България вече не отговаря на минималните изисквания на Евростат – два района (Северозападният и Северният централен) не отговарят на изискванията за минимален брой жители, а след преброяването на населението от 2021 г. още един район е на границата (Североизточният).
Официално публично обсъждане за прерайониране започна през 2018 г., но през 2019 г. по изключение беше постигнато съгласие с Евростат за запазване на сегашните райони до 2027 г. Все пак рано те ще трябва да бъдат променени и вероятно окрупнени.
Людмил Христов
