Е два ли има човек, който да не е чувал и да не е чел за страшните жени амазонките, които смело влизали в бой, побеждавали цели армии от мъже, режели главите на победените и ги вземали за трофеи, или пък ги пленявали и ги правели свои роби.
Няма достоверна информация къде са живеели амазонките. Според древни автори като Омир, Тукидид и Хезиод те обитавали черноморското крайбрежие, Анатолия, южната част на Скития или бреговете на Северна Африка. В древногръцката митология пък се говори за страната им Амазономахия, управлявана от войнствена царица, крепяща властта си на своята армия, съставена само от жени. За народа на амазонките пише и слепия поет Омир в „Илиада“.
За амазонките още от древността съществуват много митове, кой от кой по-невероятни.
Еротика
Според един от тях войнстващите жени отрязвали и изгаряли с огън дясната си гърда за да не им пречи, когато стрелят с лъка и стрелите. Според историка Юстин този мит вероятно идва от гръцката дума „а мазос“ (без гърда). В същото време обаче изображенията върху керамични съдове на млади въоръжени жени, най-вероятно амазонки, ги представят с две разголени гърди. Като дясната от тях е само покрита с парче плат и пристегната. Според друг мит пък, веднъж в годината амазонките напускали страната си и отивали на гости на съседните мъжки племена, където зачевали от тях бъдещото си поколение. А според една от подверсиите, след като били оплодени от мъжете от съседните племена, преди да се върнат обратно в своята страна, амазонките ги убивали.
Епос
Темата за амазонките е широко застъпена в древногръцкия епос. С амазонки се бият почти всички от най-известните герои на епоса, като Херакъл, Тезей, Белерофонт, Ахил.
Прз последните години обаче, се появи едно твърдение, което при това идва не от народен епос и митология, а се застъпва и споделя от сериозни световни учени историци. Според тяхната теза войнствените амазонки всъщност не били жени, а мъже воини. Историците, застъпващи това твърдение обясняват, че причината за създаването на мита за амазонките била доста прозаична. „В действителност набедените за жени воини са мъже от племената на сарматите или северните траки, живеещи по днешните български и румънски земи. За разлика от древните гърци, които по традиция носели дълги бради, мъжете от племената на сарматите ходели гладко избръснати. А освен това носели и дълги панталони. По онова време според модата в Древна Гърция панталоните били облекло, носено от жените. За древните гърци било непривично да си представят, че един мъж може да ходи без брада и да носи панталони, и затова те смятали, че воюващите срещу тях голобради съперници са жени. За налагането на това им убеждение допринасяли и бойните викове на сарматите, които били по-пискливи и протяжни и приличали на звуци, излизащи от женски уста“, твърдят историците. Обяснениетоза носените от мъжете сармати панталони с крачоли не е лишено от логика. За разлика от древните гърци, които воювали предимно като пехота от земята, сарматите били конен народ и за тях било много по-удобно краката им да бъдат обути в нещо, приличащо на днешните панталони, отколкото на дълга туника или къси полички, оставащи открити краката им. Всъщност прародителите на днешните панталони били познати на всички конни народи, сред които и прабългарите, които носели такива, направени от съшити парчета кожа от убити животни. Така заради панталоните воините сармати били оприличени на жени и така се родил митът за войнстващите амазонки.
Съвременните историци развенчават и другият основен мит за амазонките, че те нямали съпрузи, а в страната им единствените мъже били пленниците, които използвали за слуги.
В действителност сред сарматските племена била разпространена т.нар. полиандрия, или многомъжие. Жените сарматки имали по няколко мъже. Не всички жени от племето обаче били желани от мъжете за съпруги. За да има честта и привилегията да има 3-4 или дори и повече мъже, жената трябвало да докаже смелостта и силата си в боя. Да, жените сарматки наистина се доближавали до митичните амазонки по това, че участвали в битките наравно с мъжете, като хвърляли копието и опъвали бойния лък не по-зле от тях. И тук е моментът да бъде разсеян поредния мит, че амазонките режели гърдите си да не им пречат да опъват тетивата. Всъщност начинът на стрелба на сарматите се отличавал от този на останалите народи, използващи бойния лъв. Сарматите насочвали стрелите си не напред към врага, а нагоре, като стрелите им се изсипвали като гъст облак от небето върху неприятеля. А за подобна стрелба тетивата на лъка не се опъва към гърдите, а назад и настрани към рамото.
Според някои от съвременните историци името на амазонките всъщност идва от думата „амазоо“ (яздя кон).
Етруските яздели коне, пиели вино
Подобно на сарматските жени, друго племе чийто жени в древността се отличавали с пълна свобода по отношение по отношение на социалния им статус, са етруските. Те обитавали северозападната част на днешна Италия и са създатели на високо развита и богата цивилизация, предхождата древноримската. Римските писатели създават един негативен образ за етруските, като ги обвиняват в жестокост, кръвожадност и дори в извършването на човешки жертвоприношения и канибализъм. В действителност обаче оказва се, че нищо от тези обвинения не е вярно, а е точно обратното. Благодарение на етруските римляните наследяват зценни знания за архитектурни строежи на каменни сгради, храмове и пътища, за изграждане на водопроводи и на канали за отводняване.
За разлита от Древен Рим и Древна Гърция жената в етруското общество се радвала на почит и уважение и участвала наравно с мъжете в обсъждане на въпросите, свързани с управлението на обществото. Открити са дори сцени, на които жените са изобразени стоящи по-високо от мъжете. Подобно на сарматските жени, етруските придружавали съпрузите си по време на пиршества и пиели наравно с тях вино. Обличали се също с подобие на днешните панталони, заради което римлените ги наричали „проститутки“.
Сарматските и етруските жени се отличавали по това, че в етруското общество не е било познато многомъжието. Според историка Павел Серафимов паралелите и приликите между жените у двата народа се дължи на тяхното съседство и взаимопроникване на елементи от традициите им. Другата възможна прилика, която вижда Серафимов е, че и двата народа почитат женското божество Богинята майка: етрусите Земла, а сарматите Земела. И това е причината и за почитане и обожествяване и на обикновените жени.
