С трелките на „Олд Трафорд“ са замръзнали на 15:04. Часът, в който в мразовития и снежен 6 февруари 1958 г. Англия загуби Бебетата на Бъзби.
Надписът „Преди трагедията в Мюнхен клубът принадлежеше на Манчестър. След нея прикова вниманието на целия свят” стои на видно място в един от тунелите на „Олд Трафорд“. Той връща 65 години назад, когато самолетът с отбора на Манчестър Юнайтед катастрофира във виелицата на летището в Мюнхен. Загиват 23-ма, сред които 8 играчи. Единият от тях – най-голямата надежда на Англия Дънкан Едуардс, издъхва 15 дни по-късно от раните си.
Младежки плам
Спрян е полетът на един от най-талантливите, най-обичаните отбори, отбор, роден за големи дела, заразен от пламъка на мениджъра Мат Бъзби. Онзи влюбен във футбола шотландец, чиято мечта е да превърне Юнайтед в еталон на английския футбол. И момчета – неговите Бебета, са на път да изпълнят мечтата му.
Те са първият английски отбор, участвал в създадената през април 1955-а Купа на европейските шампиони. Английската лига не допуска Челси, тъй като не било никак добре за футбола в страната. Следващия сезон първенец е Манчестър Юнайтед и няма сила, която да спре Бъзби от мачове на континента. Толкова е упорит и толкова вярва, че успява с помощта на началника си в клуба и с подкрепата на Футболната асоциация да убеди твърдите глави в Лигата.
През сезон 1956/57 Юнайтед стига до полуфинал, в който губи от непобедимия Реал (Мадрид). Но отборът от Острова е толкова силен, че е сред фаворитите за следващия сезон. Съдбата обаче има друг план.
Британските линии
След като отстраняват Шамрок Роувърс (Ирландия) в предварителния кръг Дукла (Чехия) в първия, Бебетата на Бъзби стигат до 1/4-финалите и мачове с Цървена звезда. Бият с 2:1 на „Олд Трафорд“ на 14 януари 1958-а, следва пътуване до Югославия за реванша на 5 февруари.
Организацията е сложна. От Лигата упорито отказват да отлагат мачове в Англия, затова и на всяка цена отборът трябва да се върне у дома навреме. Споменът от пътуването до Прага е горчив, отборът трябва да смени полета с ферибот, а след това и с влак, за да се добере до Манчестър.
За да се избегне ново мъчително пътуване, е нает самолет на British European Airways. Пилотите са опитни – и двамата служили в Кралските военноморски сили, единият участвал във Втората световна война.
Мачът в Белград завършва 3:3 – резултат, достатъчен за място на полуфиналите.
На следващия ден е обратният полет до Манчестър с кацане за презареждане в Мюнхен. Там зимата показва рогата си. Вали сняг, вее вятър, облачността е ниска. Два опита за излитане са неуспешни, затова и на играчите е наредено да слязат и изчакат в салона. Условията изглеждат невъзможни. Затова и Дънкан Едуардс изпраща телеграма до хазайката си: “Всички полети са отменени. Летим утре. Дънкан“.
15 минути по-късно пътниците, общо 44 на брой заедно с екипажа, са призовани обратно на борда. Бъзби и шефовете са под натиск да се върнат още тази нощ. Част от играчите никак не са убедени, че този полет може да се осъществи. Нападателят Били Уилън изрича пророческите думи: „Това може би е смърт, но аз съм готов“. Няколко минути по-късно именно той ще бъде една от жертвите. Някои - Дънкан Едуардс, Томи Тейлър, Марк Джоунс, Еди Колман и журналистът и бивш вратар на Манчестър Сити Франк Суифт сядат най-отзад, смятайки, че там е най-безопасно. Всички те също намират смъртта си, както и още трима играчи, трима служители на клуба, двама от екипажа, седем журналисти, пътнически агент и единственият фен на борда, приятел на Мат Бъзби.
Трети опит
Въпреки че е открит проблем с левия двигател, първият пилот Джеймс Тайн вярва, че това няма да е проблем, тъй като пистата е дълга почти 2 километра.
След като всичко е готово, в 15:02 е получено разрешение за излитане. Появява се проблем – самолетът не може да набере необходимата скорост, изхвърля киша, пързаля си. „Господи, няма да успеем“, извиква вторият пилот Кенет Реймънт.
Секунди по-късно самолетът се хлъзва по кишата на пистата, блъска се в ограда и продължава своя смъртоносен ход през пътя. Лявото крило се откъсва и се удря в къща, а лявата страна на пилотската кабина - в дърво. Дясната страна на корпуса пък спира в дървена колиба с камион в нея, натоварен с гуми и гориво, които експлодират. 20 загиват на борда, трима по-късно в болницата. Часовникът спира на 15:04.
Вратарят герой
Вътре в кабината вратарят Хари Грег идва в съзнание, мислейки, че е мъртъв и e попаднал незнайно къде. Бързо се окопитва и започва да вади хора от отломките, въпреки че пилотът Тайн му крещи да бяга далече. Той обаче не може да остави съотборниците си. „Ядосах се, викнах: „Върнете се, там все още има живи хора“, разказва Грег пред Би Би Си в едно от малкото си интервюта, посветени на трагедията в Мюнхен. Хари не е горделив човек и иска да бъде запомнен като футболист, вратар, играч на Манчестър Юнайтед и национал на Северна Ирландия, а титлата „герой“ никак не му допада.
А всъщност е точно такъв. Връща се и вади от отломките Вера Лукич, бременната съпруга на сръбски дипломат, и нейната 2-годишна дъщеря, Боби Чарлтън и Денис Вайълет, без дори да знае живи или мъртви са. Изтегля на безопасно разстояние и Рей Ууд и Джаки Бланчфлауър.
„Джаки плачеше и стенеше. Каза, че си е счупил гърба и е парализиран“, спомня си вратарят.
„Извадил съм късмет да седна в част от самолета, която последна избухна в пламъци. Но най-големият ми късмет е, че там беше Хари. Вместо да избяга далеч от опасността, той се върна за всички нас“, разказва сър Боби Чарлтън, който вече е на 85 и единственият все още жив от играчите, преживелите катастрофата.
От пепелта
Мениджърът Мат Бъзби е тежко ранен. На два пъти е на прага на смъртта, на два пъти свещеник го посещава в болничната стая. Той обаче се възстановява и 71 дни след ада в Мюнхен, лечение в Германия и Швейцария се връща по суша и вода в Манчестър. На 3 май отново сяда на пейката на своя отбор във финала за ФА Къп срещу Болтън, стига до нея едва-едва, с помощта на патерица. Юнайтед губи с 0:2, но остава в сърцата. На фланелките на играчите е изобразен феникс, който възкръсва от пепелта. Така ще бъде и с тях.
Завърналият се от смъртта мениджър изгражда нов отбор около оцелелия Боби Чарлтън, който ще се превърна в легенда и ще получи титлата „Сър“, и младите Джордж Бест и Денис Лоу. Те са новите Бебета на Бъзби.
И когато на 29 май 1968 година Манчестър Юнайтед побеждава Бенфика във финала за КЕШ, за да спечели първия си европейски трофей, Бъзби взима купата, поглежда към небето, разплаква се и изрича: „Тази купа е за вас“.
За онези 8, които си отидоха толкова млади, бяха толкова обичани, но катастрофата откъсна живота им. За Цветята на Манчестър.
Дънкан Едуардс – талант, та дрънка
Когато чувах Мохамед Али да се провъзгласява за най-великия, винаги се усмихвах. Най-великият беше един футболист на име Дънкан Едуардс.
Думите са на Джими Мърфи, бивш мениджър на Уелс и помощник в Юнайтед на Мат Бъзби.
Халфът Едуардс, смятан и до днес за най-големия талант в английския футбол, си отива само на 21, в едно легло в германска болница 15 дни след катастрофата. Той е толкова добър, че дебютира за Юнайтед на 16 и 183 дни. В кратката си кариера от 5 години изиграва 151 мача и вкарва 20 гола.
Забелязан е, докато рита за училищния отбор. Случило се така: Един ден Мат Бъзби намира на бюрото си бележка. Скаутът Джак О'Брайън е написал: „Гледах днес едно момче на 12, което заслужава специално внимание. Чакам инструкции“. Отговорът е също в телеграфен стил: „Уреди среща незабавно. МБ“.
Така започва историята на един самороден талант, за когото сър Боби Чарлтън казва: „Той беше най-добрият играч, който някога съм виждал. Най-добрият, с когото съм играл. Ако трябва да се сравнявам с някого, то няма да е с никой друг, а с Дънкан. Той беше такъв талант, пред него никога не съм достатъчно добър“.
Надежда Кърликова
