Скъпи мой, грознико! Твърдо бях решил да те застрелям с пистолета, който нося в себе си дълго време. Промених решението си: Живей! Без твоята лудост Англия нямаше никога да стане световен шампион!
Ноби позира с футболните си екипи и наградите си.
Това „мило“ писмо е написано от неизвестен футболен фен до състезателя от националния тим на Великобритания Ноби Стайлс. И то като че в най-голяма степен и най-пълно описва същността на човека, спечелил си прозвището „най-грубият, най-бруталният и грозен футболист в цялата световна история на този спорт“. А ако историята на неговия живот и професионалната му кариера бъде един ден филмирана, със сигурност продукцията ще се превърне в истински хит сред футболните запалянковци.
Собствено мнение
Норбърт Питър Стайлс е роден през 1942 г. в Колхърст, един от работническите квартали на Манчестър, в семейството на погребален агент. Бащата вижда сина като продължител на нелошия му бизнес, но буйният и своенравен младеж явно има свое собствено мнение по въпроса. 17-годишен той сам се записва да тренира във футболния клуб на Манчестър Юнайтед. Приет е едва ли не по милост, тъй като като физика младежът е всичко друго, но само не и пример за футболист. По онова време английските тимове залагат на здрави и атлетични футболисти, които тичат здраво, умеят да надделяват в двубои със и без топка, както и на „втория етаж“ във въздуха.
Техниката като че ли остава на последен план. Със своя нисък ръст, слаба бързина и липса и на елементарна футболна техника, Стайлс далеч не е човекът, за когото футболните мениджъри биха се сбили да го притежават. Но заедно с тези недостатъци има и още два. Тъй като е късоглед, извън терена синът на погребалния агент носи огромни очи с диоптри. А поради липса на доста голямо количество зъби носи протези. В минутите преди мача ритуалът на Ноби Стайлс вероятно е предизвиквал доста силен интерес сред съотборниците му. Той сваля очилата, поставя лещите в очите си, след това сваля протезите, прекръства се, а след това и с ужасяваща беззъба усмивка се обръща към съотборниците си: „Напред, момчета! Да ги изядем! Господ е с нас, повярвайте ми!“ „Усмивката на Ноби беше два карата по-ослепителна от тази на граф Дракула“, шегува се негов съотборник години по-късно.
Всъщност 17-годишният син на погребалния агент вероятно никога не би дори и стъпил на тревата на легендарния стадион „Олд Трафорд“, ако не е мениджърът Мат Бъзби. Този невероятен капацитет, откривател на голям брой футболни таланти очевидно вижда нещо в невзрачния и не особено кадърен младеж и успява да се наложи над останалите треньори, като го взема под крилото си. И доста скоро разбира, че не е сгрешил, тъй като смотаният късоглед младеж с вид на пастор извън терена, на терена се превръща в истински хищник.
Дебютът на Стайлс е през октомври 1960 г. срещу отбора на „Болтън“. И в този мач Ноби се превръща в големия кошмар за нападателите на „Болтън“. През него не минават нито топка, нито човек.
Брутално
Играта и прийомите му за отнемането на топката са меко казано силови, а направо брутални. В случая обаче целта оправдава средствата и затова въпреки това своя стил, подхождащ повече на уличен бой, Ноби Стайлс успява да се наложи като титуляр в състава на „червените дяволи“. Играта му предизвиква истински шок и ужас в срещите на „Манчестър Юнайтед“ в Европа. А самият Ноби е наречен в спортната преса Звяра от Манчестър. „През 90-те минути Ноби удари само седем от противниците си, само двама заплю в лицето и само три пъти се скара със съдията.
Това означава, че е бил прекалено миролюбив в мача“, пише германското списание „Абендблат“ след гостуването на „Мани Юнайтед“ в „Хамбург“ срещу едноименния местен отбор. През 1967 г. на ст. „Уембли“ „Манчестър Юнайтед“ приема „Бенфика“ Лисабон във финала за Европейската купа. Преди началото на срещата Стайлс получава само кратко указание, да обезвреди звездата на гостите Еузебио, който по онова време е легенда. И той успява да изпълни указанието. Еузебио успява да пипне топката за пръв път едва няколко минути преди края на срещата. Крайният резултат е 4:1 за „Юнайтед“ и макар самият Стайлс да не вкарва гол, има голяма заслуга за тази победа и за спечелването на титлата.
На 10 април 1965 г. „грозникът Ноби“ дебютира в националния тим на Великобритания. А година по-късно е определен за твърд титуляр в отбора и на световното първенство, чийто домакин е самата Англия. В мачовете от груповата фаза Стайлс след съветите на сър Алф Рамзи е твърд и безкомпромисен, като буквално покосява противниковите нападатели в средата на терена, без да им даде възможност дори да се доближат до английската врата. В срещата с Франция той контузва тежко нападателя на „петлите“ Жак Симон. Френската футболна федерация отправя искане до световната футболна централа „чудовището“ да бъде отстранено от английския отбор.
Това искане обаче среща категоричната съпротива на Алф Рамзи, който заявява, че ако Стайлс бъде изваден от състава, той ще извади отбора на Англия от световното. А това – домакините да напуснат световното в знак на протест, дори и шефовете на ФИФА не могат да си позволят. Така че Ноби остава в отбора. И той не закъснява да се отблагодари на своя защитник и ментор Алф Рамзи. На полуфинала Англия се среща отново с Португалия, а Ноби с Еузебио. И отново го прави за смях, като му отнема топката при всеки сблъсък на терена. Бетонната игра на Стайлс продължава и на финала, който Великобритания печели с 4:2.
След последния съдийски сигнал Стайлс разкъсва фланелката си и танцува туист пред очите на многохилядната публика и самата кралица Елизабет. А на церемонията на официалното награждаване примерният и богобоязлив син на погребалния агент от Манчестър предизвиква доста противоречиви коментари и настроения в световните медии, след като танцува и позира със златната купа в едната ръка и с изкуствената си зъбна протеза в другата.
Лебедовата му песен
Световното първенство през 1966 г. се оказва и „лебедовата песен“ на Ноби Стайлс. След него той постепенно е отстранен от националния отбор. След края на състезателната си кариера Стайлс опитва като треньор на „Престън“ и „Уест Хям“, но нещата не вървят. През 2010 г. той е принуден да обяви за продажба част от медалите си, за да изкара пари за семейството си. Златният му медал от световното през 1966 г. е купен от бившия му клуб „Манчестър Юнайтед“ за 188 200 британски лири. Медалът му като клубен шампион на Европа от 1968 г. му носи още 49 400 паунда. Общо след продажбата на медалите си Ноби Стайлс събира 424 438 паунда.
През 2016 г. медиите на Острова съобщават, че Ноби Стайлс е болен от деменция. „Грозникът на световния футбол“ напуска този свят на 30 октомври 2020 г. след няколкогодишна борба с рак на простатата и напреднала деменция. Мозъкът му е дарен за проучване, отнасящо се до връзката между деменцията и футбола. Оказва се, че Ноби Стайлс е един от петимата английски футболни национали, участвали в мачовете от световното през 1966 г., починали от деменция. Доста любопитно е, че въпреки славата си на брутален тип и хулиган на терена, Ноби Стайлс има своя восъчна статуя в Музея на Мадам Тюсо.
Иван Георгиев
