"Той първо ни озадачава и после смайва!". Тези думи за новоизбрания шеф на парламента Вежди Рашидов, изречени от великия Йордан Радичков, може би го описват най-точно. Защото Рашидов е такъв. Колоритен, цветен, шумен, роден да прави изкуство, често сърдит. Според някои в такива моменти се държи като свети Петър пред вратите на рая. Показа тази черта и на депутатите в новия парламент, след като трябваше да бие първия звънец на 48-ото народно събрание. И сигурно този ден се е оказал най-голямото му разочарование.
"Моля ви, разберете се като държавни мъже, бе. Пълен майтап е, като ви слушат отвън бе, колеги. Ако така ме карате четири дена, аз не съм като вас свободен човек. Я, моля ви!", скара им се той. А Вежди не само умее да извайва образи, но и да пронизва с думите. Стреля право в сърцето. Винаги е точен, ясен и оставя диря след себе си. За него поетът Любомир Левчев казва, че е човекът ключ към вратата, която няма да изчезне, много секретен, може би сакрален. Затова и сигурно каквото и да се каже за него, ще е малко. А както казват някои, талантът му - безграничен. Творчеството му говори за това. Скулпторът има 50 самостоятелни изложби у нас и в чужбина.
Роден е на 14 декември 1951 г. в Димитровград. Когато е на 2-годишна възраст, заминава с родителите си за Хасково. Майка му е била известна певица на турски и български песни. Загива на 32 години в катастрофа. По-големият му брат, миньор, умира от рак на 36 години. Баща му е бил дългогодишен миньор в "Буриева" до Мадан.
До седми клас Вежди Рашидов учи и живее в сиропиталището в село Студен кладенец. Кандидатства в Художествената гимназия в София, но не издържа приемния изпит. Баща му го праща в Мадан, в техникума по минна електромеханика. На следващата година обаче го приемат да учи в Художествената гимназия в столицата, след което завършва и Държавната художествена академия със специалност "Скулптура".
Спомените от детството обаче оставят трайни белези в сърцето му.
"Няма да забравя целия живот на моя баща, който 35 години прекара като миньор под земята, както и моят брат, който от ранните младежки години до края на дните си беше миньор. Самият аз през ваканциите работех на въжените линии в мина "Бориева" край Мадан“, споделя скулпторът. Вежди Рашидов признава, че е имал прекрасно ранно детство, в което е отглеждан с много любов. Но смъртта на майка му променя изцяло живота му. Това е най-тежкият удар, който му нанася животът. Другото голямо изпитание е престоят му в сиропиталище в село Студен кладенец. Това ограбва смисъла на щастливото му детство и го кара да порасне много бързо. Самият Вежди споделя, че там избира да тръгне по смисления път - заради любовта към майка си.
"Онова, което за мен беше драматично, е как на всеки Осми март се събирахме в училището и подарявахме на своите майки тези подаръци. В този ден се криех в тоалетната на училището, където плачех, защото нямаше на кого да подаря моя подарък. Това остави много силен отпечатък у мен", казва скулпторът.
Майката
Още като момче той непрекъснато рисува портрета на майка си. Всъщност той наследява от нея усета към изкуството. В публичното пространство е познат и с това, че рисува навсякъде. Има и една емблематична случка. На среща на европейски културни министри преди време той цял ден си драскал нещо върху листове. Вежди останал доволен, че организаторите им осигурили меки моливи. Накрая подарил всичките си рисунки на тогавашния френски министър на културата Фредерик Митеран, който е племенник на президента Франсоа Митеран. Рашидов рисуваше по време на воденето на първото заседание на 48-ото народно събрание. Може би по този начин се успокояваше, след като няколко пъти скастри депутатите и ги призова към разум, за да намерят пътя към консенсуса.
"Последните месеци се потопихме в реки от речи. Заляхме всичко с обиди и причинихме страдание. Моля ви, колеги, мислете. Агресията е най-лесният път към отрицанието, но агресията ражда агресия“, каза Рашидов. Той изтъкна и че самият факт, че вече е доайен в този парламент, доказва, че двадесет години от попадането му в политиката са минали като ден.
"Но съм с едно странно чувство на човек, който усеща това време като изгубено по една проста причина - положението в политиката не само че не се променя, а става все по-лошо и нетърпимо. Както аз много често повтарям: Положението, вместо да се влошава, става безнадеждно", казва той.
Бъдеще
"Бъдещето е светло, а миналото тъмно. За успеха е нужна енергия, нужен е и опит. Ние всички сме различни, хората, които ни изпратиха тук, са различни, както са различни цветовете в палитрата и няма нищо по-хубаво от това. Само от нас зависи какво ще сътворим", допълни още той.
Животът и творчеството му са богати. Той е автор на идеята за паметник с ключа на София. Негова изработка са и статуетките за призовете "Сирак Скитник" на Българското национално радио, "Златна роза" на фестивала на българския филм във Варна, приза "Полицай на годината" на Министерството на вътрешните работи.
Без притеснения от гражданска позиция
Никога не се е притеснявал да изразява гражданската си позиция. Въпреки че е етнически турчин, той често критикува и ДПС. Награждаван е с орден „Стара планина“. На изборите за 41-во народно събрание на 5 юли 2009 г. е избран за депутат от партия ГЕРБ в Кърджали. По-късно стана министър на културата в правителството на Бойко Борисов. Сигурно повечето хора, когато стане дума за Вежди Рашидов, се сещат и за пурата, която сякаш е неизменна част от него.
Преди време посвети изложба на съпругата си Снежана, за която казва, че пътят към завръщането нямаше да се осъществи. Завръщане след тежкото заболяване, от което се лекуваше. Изложбата включваше невиждани творби на твореца.
Сигурно Вежди Рашидов има още с какво да ни изненада по пътя си. Направи го дори като председателстващ Народното събрание. След като ГЕРБ предложи парламентът да се оглави от най-възрастния депутат, той отказа, а думите му изправиха депутатите на крака. Самият той пък се просълзи.
"Идвам от едно сиропиталище, завършил съм художествената гимназия и художествената академия с отличен. Станах депутат по случайност. Третият мандат го отказах, разболях се от тежка болест, отказах и миналия парламент. Винаги напускам удоволствието, преди то мен да е напуснало. Аз ще съм щастлив, ако днес изберете председател на парламент, знам, че е важно и касае съдбата на хиляди, хиляди хора", заяви Рашидов.
Извая уникален портрет на Антон Дончев
Скулпторът извая в ателието си и уникален портрет на великия Антон Дончев, когото загубихме в четвъртък след тежко боледуване. Това беше и подарък в навечерието на 90-годишнината на големия ни писател. Известно е, че двамата бяха свързани с топло приятелство. Тогава Вежди споделя, че за него е истинско вдъхновение да сътвори образа на един класик на съвременната ни книжнина, какъвто е Дончев.
Яна Йорданова
