0

Ж урналистът от „Телеграф“ Румен Жерев събра най-хубавите си снимки от Париж в нов фотоалбум, който озаглави Art + amour = Paris. „Ако си имал щастието да живееш в Париж на младини, където и да отидеш след това той остава в теб за цял живот, защото Париж е един безкраен празник“ - това пише в писмо до свой приятел Ърнест Хемингуей през 1950 г. и чудесно илюстрира кадрите на нашия Румен. Самият той държи книгата му „Безкраен празник“, полегнал на тревата пред Айфеловата кула, на корицата на своя албум.

Пиринско дело

Фотографията за любител или професионалист е благословение – така журналистът Бойка Асиова представя творческия път на колегата: „Румен Жерев е благословен, а край него и ние - почитателите, зрителите, читателите, обектите на неговото благословение. Роден в Благоевград, учил в бившата солунска гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, завършил професионалното училище по фотография „Юлиус Фучик“. Каза ми, че първата му публикувана авторска снимка е в „Пиринско дело“ през 1977 г.: Току-що проходило момченце бута с усилие количката си на площада в Благоевград. С текст под снимката: „Няма цял живот да ме возят“. Виж го ти, приятеля наш. В началото още дава заявка какви ще ги върши. Аз пък съм запомнила оная снимка от зоопарка в Благоевград на маймуната Митко. И как отекна този текст метафора под снимката! А маймуната наистина се казваше Митко.

Румен Жерев

Румен работи във вестниците „Пиринско дело“, „Вяра“, съосновател е на в. „Стандарт“ през 1992 г., „Дума“, „Монитор“. Продължава в „Телеграф“ вече като автор на текстове. Изравя интересни теми от българската история, които увлекателно разказва. И нещо много хубаво вече е факт. За него и за нас – ценителите. Емилия Канайкова от Благоевград, собственик на галерия и издателска къща ЕМЕ, издаде фотоалбума ART + AMOUR = PARIS с кратки текстове – откъси от „Безкраен празник“ на Ърнест Хемингуей: „Ако си имал щастието да живееш в Париж на младини, където и да отидеш след това той остава в теб за цял живот, защото Париж е един безкраен празник“ - пише писателят до негов приятел (1950 г.).

Румен Жерев

Румен Жерев показва в Париж бащината си Ковачевица през декември 2002 и март 2003 г. Двайсетина години по-късно на нас показва Париж. И си прави нашият човек безкраен празник по неговия любим Хемингуей! Румен ни показва проекцията на днешното свръхтревожно време, макар в целувки и любов. Паметта не оцелява в мълчание, пък проумява един мой герой от книгите ми. Памет за човеци, съдби, истории всякакви. Ако е разказана, остават живи! Разказана с думи или запечатана във фотографии. Е? Това е то! И Румен не мълчи. И продължава да работи в съзвездие от колеги, пишещи и снимащи, приятели – имена, които помагат на нашата памет“.

Сен Мишел

“Беше приятно кафене, топло, чисто и приветливо. Закачих стария си шлифер да поизсъхне на закачалката, поставих изтърканата си и избеляла филцова шапка на лавицата над скамейката и поръчах крем-кафе. Келнерът го донесе, извадих от джоба си бележник и молив и започнах да пиша. Пишех за неща, станали у нас, в Мичиган и тъй като денят беше навъсен, ветровит, такъв излезе и денят в разказа. Виждал бях късните дни на есента в детството, в младостта си и след това, вече възмъжал, и знаех, че на едно място можеш да пишеш за някои неща по-добре, отколкото на друго... Но момчетата в разказа пиеха, аз също почувствувах жажда и поръчах ром „Сент Джеймс“. В студения ден ромът ми се стори необикновено приятен и аз продължих да пиша - чувствах се прекрасно и усещах как хубавият мартиникански ром стопля тялото и душата ми. В кафенето влезе едно момиче и седна само на маса до прозореца. То беше много хубаво, с лице, чисто като новоотляна монета - ако монетният двор можеше да сече монети от гладка плът с освежена от дъжда кожа, - с коса, черна като гарваново крило, която се спускаше косо по бузата. Погледнах я, тя отвлече вниманието ми и станах неспокоен. Прищя ми се да я сложа в разказа, който пишех, или да се занимая по някакъв друг начин с нея, но тя беше седнала така, че да вижда улицата и входа, и аз знаех, че очаква някого. Затова продължих да пиша“ - откъс от „Безкраен празник“ на Хемингуй, пасващ идеално на снимките на Румен Жерев.

Румен Жерев