В аршава е от онези градове, в които никога няма да ви стигне времето да разгледате всичко.
Ако имате на разположение няколко свободни дни, в които да го разгледате, препоръчвам да се насочите към Стария град, парковете и Двореца на културата и науката – дар от Сталин. Между другото във Варшава има няколко улици, които носят български имена – „Българска“, Варненска“, „Бургаска“, „Созополска“, „Златни пясъци“ и „Христо Ботев“.
Женско тяло
Варшавската русалка или Варшавската сирена е символът на Варшава, който присъства в герба на града. Най-старото изображение датира от 1390 г. В герба на Стария град Варшавската русалката е изобразена с птичи крака и с тяло на дракон. През следващия век, през 1459 г., в изображението на Варшавската сирена добавят рибена опашка. Горната половина е женско тяло. Варшавската русалка представлява жена с опашка на риба. В лявата си ръка държи кръгъл щит, а в дясната – прав меч. На герба на града от 1938 г. тя е изобразена на червен фон.
Авторът в центъра на града
Във Варшава има 3 паметника на варшавски русалки. По-старата от тях е дело на скулптора Константи Хегел. Тя е разположена на Стария градски площад в Стария град. През 1928-2000 г. скулптурата много често е местена от място на място и често е рушена от вандали. През 2000 г. връщат скулптурата на площада. През 2008 г. отново я отливат в бронз, а оригиналната стои в Градския музей на Варшава.
През 1939 г. скулпторката Людвика Ничова създава нова статуя. В качеството на модел е Кристина Крахелска, която загива по-късно във Варшавското въстание през 1944 г. Първоначално искали скулптурата да бъде поставена на средната колона на река Висла, но в крайна сметка я поставят срещу реката на улица „Тамка“.
Тухли
Старият град на Варшава е изграден през 13-и век. Първоначално обграден от разкопки, преди 1339 г. е укрепен с тухлени градски стени. Градът е израснал около замъка на мазовските князе, който по-късно става кралски дворец. Градският площад е построен в края на 13-и – началото на 14-и век, заедно с главния път, който свързва двореца с Новия град на север.
До 1817 г. най-голямата забележителност на Стария град е кметството, построено преди 1429 г. През 1701 г. площадът е възстановен от Тилман Гамерски, а през 1817 г. кметството е срутено. Отживели на съответните страни: Игнаций Закжевски (юг), Хуго Колонтай (запад), Ян Декерт (север) и Францишек Барс (изток). През 1918 г. Кралският дворец отново се превръща в седалище на висшите органи на Полша: президента на Полша и канцеларията му. В края на 1930 г. по време на кметуването на Стефан Стажински общинските власти започват обновяването на Стария град и го връщат към предишната му слава. Барбаканът и Градският площад са частично възстановени.
Работи се обаче до избухването на Втората световна война. По време на Полската кампания (1939) на много от кварталите са нанесени големи щети от Луфтвафе, взело на прицел жилищните райони на града и историческите забележителности. След обсадата на Варшава части от Стария град са построени наново, но веднага след Варшавското въстание оцелялото е систематично взривено от германската армия. Статуята „Младият бунтовник“ в чест на въстанието днес стои на средновековната градска стена в Стария град. След Втората световна война Старият град е педантично възстановен. Колкото се може повече от оригиналните тухли са използвани.
ЮНЕСКО
Варшавските архитекти се заемат с възстановяването на града още след първите разрушения през 1939 г. Конспиративно или създавайки впечатление, че работят върху нещо друго, те се заемат да разработят урбанистични планове и документация. След Варшавското въстание, когато немците целенасочено унищожават града, работата по възстановяването му набира още по-голяма скорост. Архитектите работят усърдно в освободения Люблин, в Генералната губерния правят архитектурни планове в условия на конспирация, а в Лондон тази дейност се извършва в пленническите лагери.
Първо са разчистени и предпазени партерните нива на постройките около площада на Стария град и фрагментите, останали от катедралата, а оцелелите части от колоната на Зигмунт, както и други каменни и дървени елементи, са пренесени в Националния музей. По време на разчистването са направени и няколко археологически открития, както и готически стенопис на стената на една от сградите на площада, рицарската кула, значителни части от Барбакан, скрити преди това в стените на жилищните сгради около пазара. Важно участие във възстановяването на града имат жителите на Варшава.
Варшава е била разрушена около 90%. На 2 септември 1980 г. Старият град във Варшава е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО като пример за почти цялостно реконструиране.
Барбакан
Една от основните забележителности е площадът пред замъка, наричан Замков площад (Plac Zamkowy). На него се издига колоната на крал Зигмунт III (kolumna Zygmunta), а до площада е разположен Кралският дворец. Катедралата „Св. Йоан“ (Katedra sw. Jana) – създадена в края на XIII и началото на XIV век и преустроена няколко пъти през следващите векове, е реконструирана за последен път през XIX век в неоготически стил от A. Иджковски. Унищожена е през 1944 г. и е реконструирана след войната в готически стил по проект на Ян Захватович.
В подземието на катедралата се намират саркофазите на последните мазовецки князе, на Хенрик Сенкевич и на първия полски президент Габриел Нарутович. Катедралата е място на коронацията на полските крале: Станислав Лешчински (1704) и Станислав Август Понятовски (1764). Друга интересна забележителност са запазените части от градските отбранителни стени и Барбакан.
Резиденция
Историята на двореца "Виланов", барокова кралска лятна резиденция, започва на 23 април 1677 година, когато Крал Ян III Собиески става собственик на местността. Той е успял да се запази през вековете въпреки двете световни войни. В началото построената резиденция е била малка, но след победата в битка през 1683 година кралят е решил да увеличи размера. След неговата смърт дворецът е бил дом на други аристократични семейства, като най-добрите архитекти са правили много реконструкции по него. Последният собственик е открил първия публичен музей в Полша през 1805 година. Той се посещава от над 300 000 души всяка година, а градините от повече от 1 милион души. Често е сравняван с двореца във Версай.
Дворецът Виланов
Сталин
Дворецът на културата и науката е може би най-известната висока сграда във Варшава. Построен през 1955 г., той се използва за офиси на компании, културни и научни учреждения и за прояви като конгреси, конференции, концерти, кинопрожекции, театрални представления и др. Вдъхновен от полския историзъм и американските високи сгради в стил „Арт деко“, небостъргачът е проектиран от съветския архитект Лев Руднев в стила на „Седемте сестри“ в Москва и се смята за 8-ата им „сестра“. Със своите 237 метра височина Дворецът на културата и науката е най-високата сграда във Варшава и цяла Полша, 8-ата по височина в Европейския съюз и сред най-високите в Европа.
Турист стои до Двореца на културата и науките през 1965 г.
Първоначално сградата е била известна като Двореца на културата и науката „Йосиф Сталин“, но след десталинизацията посветеността на Сталин е отменена. Името на Сталин е премахнато от колонадата, вътрешното фоайе и една от скулптурите на сградата.
Музей на водката привлича туристи
Поляците са сред нациите, които употребяват изключително много водка, затова и преди няколко години там бе открит Музей на водката.
Музеят се намира в старинна сграда на бившия завод за водка Koneser. Обиколката на музея може да се съчетае с дегустация на водка.
Вътре можете да научите интересни факти за полските традиции за производство на спиртната напитка. Истинската полска водка може да се прави единствено от пет вида зърнени култури или картофи. Освен това всички суровини трябва да са полско производство.
Шопен е роден на 50 км от столицата
Родното място на Шопен се намира в Желязова Воля – на около 53 км западно от Варшава.
Бащата на Шопен – Никола – e французин, дошъл в 1787 г. като емигрант в Полша, където е учител в аристократични семейства, а по-късно във Варшавския лицей. Майката на Шопен – Юстина Кшижановска, е с висока култура, свири на пиано и пее отлично. Фредерик Шопен е второто дете в семейството и единственият син. В кръщелното му е записана като рождена дата 22 февруари 1810 година, но семейството му винаги празнува рождения му ден на 1 март. Когато е на 7 месеца, семейството се мести да живее във Варшава.
Подобно на Моцарт, той е дете чудо и свири на пиано и композира от ранно детство, като всичките му композиции включват пианото. Повечето са за соло пиано, макар че написва два концерта за пиано, няколко камерни парчета и около 19 песни. Неговото творчество представя романтизма в най-чистата му форма. Характерни за него са техническото съвършенство, изчистеният стил, мелодичното богатство, фантазия и естетичната хармония на звука. Опоетизира и драматизира танците мазурка, полонеза, валс и превръща скерцото в самостоятелно произведение. През почти целия си живот е с крехко здраве и умира в Париж през 1849 г. на 39-годишна възраст, вероятно от перикардит, усложнен от туберкулоза.
Екатерина Томова
