Н ай-авторитетната космическа агенция в света НАСА от години има политика да показва какво е снимала и да споделя информацията с учени и любители от цял свят. Самата агенция всеки ден получава стотици снимки от любители и професионалисти, които онагледяват някои феномени в Космоса и на Земята. Както преди време един уфолог се шегуваше – ако едно извънземно не е позирало за НАСА, значи то не съществува. Та и тук с усмивка можем да кажем, че ако един космически обект не е заснет от НАСА, той може и да не съществува. Ето някои от уникалните снимки на космическата агенция, които тя обнародва през последните седмици.
Пясъчен часовник
Планетарната мъглявина MyCn 18 образува гигантски пясъчен часовник, поне така го обрисуват учените на НАСА и Европейската космическа агенция. Но пясъкът на времето изтича за звездата в центъра на мъглявината, която е приличала на нашето слънце. Снимката е направена от телескопа „Хъбъл“.
Светкавици на обратно
Уникалният феномен спрайт в горните слоеве на нашата планета, когато светкавиците, вместо да отиват към земята, се отправят в Космоса, е заснет от Никола Ескурат в мисия на НАСА над Франция през септември. Произходът на всички видове светкавици остава дискусионен, а тези спрайтове дори са свързвани и с извънземни или със същества от други измерения. Смята се, че след мощен положителен удар на мълния от облак към земята, червените спрайтове могат да започнат като 100-метрови топки от йонизиран въздух, които се изстрелват от около 80 километра височина с 10 процента от скоростта на светлината. Те бързо са последвани от група йонизирани топки, летящи нагоре и така се получава ефектът. Спрайтовете много рядко могат да се видят от земята.
Големият Магеланов облак
Големият Магеланов облак е отдалечен на около 160 000 светлинни години в съзвездието Златна рибка (Дорадо) на тази снимка, направена от Крис Уилокс. Заедно с Малкия Магеланов облак се смятат за две от всички 59 сателитни галактики на Млечния път. А с нашата галактика образуват своеобразен клъстър. Фернандо Магелан при обиколката си около Земята е наблюдавал облаците над Южна Америка (1519-1520 г.) и после те са кръстени на него. В Големия Магеланов облак е домът на най-близката супернова в съвремието, SN 1987A – яркото петно над центъра. На снимката се вижда и мъглявината Тарантула, гигантска звездообразуваща област с диаметър около 1000 светлинни години.
Луна над Сиракуза
В края на август имахме явлението Синя луна, тоест второ пълнолуние за един месец. Кевин Сарагоса е снимал това пълнолуние над исторически замък и фар в Сиракуза, Сицилия, Италия. През 2023 г. има 13 пълнолуния, като през август бяха две – на 1-ви и 30-и.
Зелена комета
Открита едва през август, кометата Нишимура, C/2023 P1 (Nishimura) предизвика вълнението на астрономите. Тя досега се е движила в орбитата на Земята и не е била забелязвана. С приближаване до Слънцето гори в зелено. Най-близо до звездата бе на 17 септември. Някои смятат, че изхвърленият лед и прах от последното посещение на кометата Нишимура във вътрешната част на Слънчевата система може да е създал метеорния поток Сигма Хидриди, чийто пик годишно е през декември. Ако е така, тогава този метеорен поток може да стане по-активен с новите отломки от кометата.
Пръстените на Нептун
Така важната в астрологията планета Нептун, покровителстваща зодия Риби, си има пръстени. Астрономите знаят Нептун като синя планета, а тази снимка, направена от космическия телескоп „Джеймс Уеб“, е в инфрачервения спектър. Нептун е отдалечен от нашата звезда на около 30 пъти разстоянието между Земята и Слънцето. В атмосферата му има метан, който абсорбира инфрачервената светлина. Покрита със замръзнал азот, най-голямата луна на Нептун, Тритон, е по-ярка от планетата и се вижда в горния ляв ъгъл на снимката. Някои смятат Нептун за база на извънземни цивилизации. Пръстените му са снимани за пръв път от космическия кораб „Вояджър 2“ през 1989 г. Дотогава астрономите не са подозирали, че и тази планета от Слънчевата система има пръстени заедно с откритите по-рано на Сатурн, Уран и Юпитер.
Руло над Уисконсин
Облак като гигантско руло се е проснал над Расин, Уисконсин, САЩ, заснет от Мегън Ханрахан. Тези редки дълги облаци могат да се образуват близо до настъпващи студени фронтове, които бързо се сблъскват с издигане на влажен топъл въздух. Получава се завихряне и облакът сякаш се върти в небето като гигантско руло. Смята се, че той може да се превърне в торнадо.
Нощ над Исландия
Виолета Гуречка е заснела нощното небе над Исландия. Вляво се вижда легендарното Северно сияние, образуващо се след сблъсъка със земната магнитосфера на изхвърлян от Слънцето нестабилен поток от енергийни електрони и протони, известен като слънчев вятър. По средата се вижда горещият газ, излизащ от вулкана Фаградалсфял. Вдясно са стълбовете пара на геотермалната електроцентрала в Свартсенги, а отпред е прочутата Синя лагуна, създадена, за да се къпят хората и при минусови температури.
Астероид
Ръката на космическия кораб OSIRIS-REx взима проба от астероида Бену на 20 октомври 2020 г. А преди няколко дни материалът пристигна при НАСА, след като корабът изстреля капсулата с пробите. Учените обаче са изненадани защо извън капсулата има още камъни, които не би трябвало да са там, сякаш някой е пипал и е оставил послание. А OSIRIS-Rex вече се отправи към друг смятан за потенциално опасен астероид - 99942 Апофис.
Мъглявината Пръстен
Телескопът „Джеймс Уеб“ засне доста детайлно изображение на мъглявината Пръстен. Централният кръг в центъра на голямото синьо поле е около 1 светлинна година в диаметър. Телескопът обаче е снимал незабележими от Земята струни от газ, които излизат като мигли около космическо око. Мъглявината Пръстен е удължена планетарна мъглявина, вид газов облак, създаден, когато подобна на Слънцето звезда еволюира, за да изхвърли външната си атмосфера и стане звезда бяло джудже. Централният овал в мъглявината Пръстен се намира на около 2500 светлинни години от нас в съзвездие Лира.
Георги П. Димитров
