З а любителите на екзотичния туризъм Африка е един от най-предпочитаните региони.
Не всички държави на Черния континент са подходящи за туризъм, тъй като в някои от тях все още се водят войни и присъствието на туристи може да се окаже опасно за живота им. Едни от най-размирните региони на континента са централната и източната му част. В тях една от малкото държави, в които днес се предлагат организирани туристически екскурзии и почивки от българските туроператори, е Етиопия.
Гид
Предлаганите оферти за пътуване дотам най-често са от 8 до 12 или 14 дни, а цените се движат от 4 хил. лв. нагоре. Важно е да се отбележи какво се включва и какво не в тази цена. Включени са: самолетните билети и летищните трансфери, нощувки в 3- и 4-звездни хотели с изхранване пълен пансион, водач екскурзовод от България и местен екскурзовод, медицинска застраховка. Повечето оферти включват в цената и таксите за посещението на всички обекти, включени в програмата и по този начин се спестяват неудобства и неприятни изненади по време на самата почивка. Обявените цени най-често не включват: визите, такса бакшиш за шофьора и екскурзовода на място – около 40 евро на човек, доплащане за медицинската застраховка за лица на възраст от 65 години нагоре – 20-30 лв., нещо, което е много важно, е да се знае, че в Етиопия, подобно на някои други африкански държави, в които питейната вода е скъпа, всяка капчица от животворната течност се заплаща допълнително. Т.е. храната в хотелите е включена в цената, но водата и останалите напитки се заплащат допълнително. Някои от туроператорските агенции предлагат включена в цената по една половинлитрова бутилка с минерална вода. Оттам нататък обаче всеки сам плаща, за да утоли жаждата си. Да се пие вода от местните чешми е повече от неразумно, тъй като пипването на някое заболяване е повече от гарантирано.
Релеф
Пътуването из Етиопия може да се извърши не само организирано, а и индивидуално. Хора, използвали този вариант, споделят, че използването на транспорт под наем излиза изключително евтино, по около 4-5 ст. на км. Предимството на този вид придвижване, разбира се, е, че човек може да ходи, където си иска, без да е принуден да се съобразява с предварително организираните маршрути и програми. Заради разнообразния релеф най-предпочитано средство за транспорт от чуждите туристи са високопроходимите джипове. Наред с тях за придвижване в градски условия може да бъдат наети велосипеди, мотоциклети и дори рикши. Още тук трябва да се отбележи, че за любителите на разкоша, лукса и глезотиите Етиопия едва ли е най-подходящата дестинация. Но за онези, за които връщането назад във времето е удоволствие, престоят в тази държава със сигурност ще се превърне в незабравим спомен.
Начало
Началото на пътуването, без значение дали ще е с организирана туристическа група или индивидуално, започва от столицата Адис Абеба, до която се стига със самолетен полет. Най-лесният начин е чрез прекачване от Истанбул, но има и вариант прекачването да бъде направено в Дубай. Етиопската столица е най-големият град в страната с население около 6 милиона души заедно с предградията. Намира се в полупустинен район на надморска височина от 2355 м, като растителността и зеленината в него са доста бедни. Въпреки това обаче Адис Абеба се смята за един от най-чистите и не по-малко важно, най-безопасните градове, като престъпността в него е сведена до минимум. По улиците му няма просяци, а най-сериозната заплаха за туристите са джебчийките, повечето от които всъщност идват от други държави, сред които има и европейски цигани. През последното десетилетие се наблюдава истински строителен бум в етиопската столица, като се полагат усилия тя да се превърне в един от най-привлекателните африкански градове и нейна СПА столица. Наред със старите паметници на културата, свидетелстващи за многовековната история на града, се появяват все повече съвременни и модерни сгради: молове и небостъргачи. Адис Абеба е дипломатическата столица на Африканския съюз. Забележителностите в старата част на етиопската столица са много и не могат да бъдат изброени и обходени за 1-2 дни. Една от тях е Националният музей. Първата музейна експозиция тук е открита през 1936 г., като в нея са били представени традиционни церемониални костюми на местната аристокрация. Постепенно сред управляващите страната възниква и се утвърждава идеята за създаването на една институция, която да съхранява националните културно-исторически съкровища и откритите при археологически разкопки артефакти и чрез тях да привлича туристическия поток от цял свят. Откриването на музея всъщност е още по времето, когато Етиопия все още не е постигнала своята независимост и се намира под френско политическо влияние.
Прародител
В Националния музей има стотици експонати. Безспорно един от най-интересните обаче е скелетът на „баба Луси“. Това е частично запазен скелет на „австралопитек афаренсис“, за които същества се смята, че са прародителите на човешкия род. Според учените този вид предшественици на днешния човек са живели преди 3-5 милиона години. Сред останалите експонати в музей има национални облекла, части от оръдия на труда и оръжия, предмети на езическите култове, и много каменни идоли и скулптури, пред които прародителите на днешните етиопци са се покланяли като на всесилни божества, владеещи телата и душите им както в този свят, така и в отвъдния. Друг по-малко известен и посещаван музей е този, посветен на „мъчениците от червения терор“, свързан с управлението на червената хунта през 90-те години. Екскурзоводи в този необикновен музей са хора, оцелели от терора.
За мнозина българи вероятно ще бъде проява на истински шок да видят в една африканска столица паметник на руския поет Александър Сергеевич Пушкин. Всъщност в това няма нищо за чудене, като се има предвид, че дядото на поета Абрам Ханибал си е бил чист етиопец. И всеки, който се загледа по-внимателно в чертите на лицето на руския поет, ще види неговите африкански черти. друга основна забележителност на етиопската столица е местният университет, основан през 1950 г. Той е най-старото висше учебно заведение в страната и е едно от най-големите в цяла Африка.
Университет
Оказва се също, че университетът в Адис Абеба има голямо значение в освобождението на страната и добиване на нейната независимост през втората половина на ХХ век. Младите хора и техните преподаватели полагат основите на студентското движение, което имало ключова роля за организирането и провеждането на революцията от 1974 г., с която била свалена монархията и последният император Хайле Селасие I и било поставено началото на републиканската форма на държавно управление. А след успешния край на революцията университетът в Адис Абеба бил затворен за две години.
Другата основна туристическа спирка в столицата е църквата „Св. Троица“. Сама по себе си тя не е особено важна. Тя е интересна с това, че в нея се намира гробът на вече споменатия последен император, свален чрез революция. Друга посещавана християнска църква тук е „Св. Георги“, която е построена от крал Менелик, предложил пръв Адис Абеба за столица на страната си. При желание на по-голямата част от туристите срещу допълнително заплащане може да бъде организирано изкачване на 3000 м надморска височина до платото Ентото, откъдето се разкрива невероятна гледка към столицата и околностите. Това удоволствие се заплаща, разбира се, допълнително.
Племена
След Адис Абеба следващата стъпка за организираните туристи е малкото градче Джинка в областта Южно Омо, част от списъка на обекти на културно-историческото наследство на ЮНЕСКО. Градът е известен с това, че в него живеят представители на над 60 етнически общности, племена и народи. Оттам пътуването продължава до малкото селище Мурси. В него туристите ще могат да наблюдават на живо традиционните в миналото церемониални дуели. Доста екзотични са и местните жени, които деформират до неузнаваемост устните си, правейки ги да увисват надолу чрез поставяне на глинени дискове в тях. След Мурси пътуването продължава до запазено типично етиопско село с колиби, направени от пръти и слама. Селото се обитава от племето банна, известно с това, че за да се предпазят от дивите животни, мъжете ловци и пастири от детска възраст се учат да ходят на дървени кокили.
Запознаването със старите култури и племена продължава с посещение на село на народа Дасенек, които се занимават със скотовъдство и живеят по поречието на р. Омо и на село на народа Дорзе, които са известни като едни от най-добрите тъкачи по света. Славата на Дорзе се носи още и с примитивните колиби за живеене, които те изграждат. Колибите са направени от бамбук и имат формата на пчелен кошер. Лицевата им част прилича на лице на слон. Отново по желание и срещу допълнително заплащане тук може да се организира и живописна разходка с лодка по езерото Чамо, в което живеят както множество красиви и мили птици, така и не чак толкова мили крокодили.
Лалибела
Втората основна дестинация в Етиопия след столицата Адис Абеба е Лалибела, известен още като „африканската Петра“. Градът е построен през 12-и век от императора, който му дава своето име. Лалибела е трябвало да се превърне в новия Йерусалим и в център на християнството след превземането на Близкия изток и на светите земи от мюсюлманите. Църковният комплекс на Лалибела се намира под егидата на ЮНЕСКО и се състои от 11 скални църкви. Най-известната от тях е „Св. Георги“, оформена като равнораменен кръст.
Най-добре би било, ако посещението в Лилибела съвпадне с празника Тимкат, превеждащ се като нашето Благовещение. Тогава целият град е обхванат от празнично настроение и навсякъде по улиците има процесии, песни, танци и церемонии, съчетаващи езическите и християнските обреди и ритуали. Единственото неприятно нещо за българите може да се окаже задължителната таксата от $50 за посещение на всички църкви в града. Билетите са индивидуални с написано върху тях лично име на приносителя, но нашенците и на това са намерили начин и често влизат по двама, че даже и по трима с един билет.
Християнство
Още един групов архитектурен обект, включен в списъка на ЮНЕСКО, е градът Гондар, който в продължение на 250 години - от 18-и до 20-и век, е бил столица на страната. Най-посещаваните забележителности тук са сградите от императорския комплекс, сред които има и пет замъка. Заради крепостите градът е известен още като „африканския Камелот“. Освен крепостите сред забележителностите са и многото църкви. Най-запазената от тях е „Дебре Бирхан Селасие“, известна с множеството фрески и изображения на ангелски лица.
В списъка на забележителностите е и Аксум, откъдето тръгва християнството в Етиопия. В периода от 1-ви до 7-и век селището е било столица на едноименното царство. Днес в града и околностите има толкова много останки от църкви и други култови обекти, че и цял един живот няма да стигне те да бъдат обиколени. Според едно от местните предания в Аксум, в църквата „Бет Мириам“, в продължение на векове се е пазел Свещеният Кивот на живота.
Наред с обектите, творения на човешките ръце, не по-малко интересни са и природните и географските забележителности. Най-голямата сред тях безспорно е националният природен парк „Симиен“, намиращ се в едноименната планина. Освен него в страната има и още три равнинни парка: Омо, Маго и Рифовата долина, в които идващите от големите градове на цивилизацията туристи остават безмълвни пред красивата африканска флора и фауна. Не по-малко красиво е и езерото Тана, намиращо се на 1800 м надморско равнище. От него тръгва един от основните ръкави на най-дългата река в света Нил. Тук се намира и един от най-високите и живописни водопади в света „Тисисат Фал“, съперничещ по красота дори и на Ниагарския в САЩ.
Лава
Избралите индивидуалното пътуване в Етиопия могат да си доставят и удоволствието да се изкачат до действащия вулкан Ерта Але, намиращ се в региона Афар в Североизточна Етиопия. Вулканът е забележителен с това, че повече от 100 години поддържа най-дълго съществуващото езеро от лава, още от 1906 г., последното регистрирано голямо изригване на вулкана е през 2017 г. За щастие местните жители и властите вече са се научили как да действат още при първите „симптоми“ за предстоящо изригване и жертви вече не се дават.
Туристите, посетили Етиопия, споделят, че преживяванията в нея се отличават от онези в останалите „цивилизовани“ африкански държави. Тук човек непрекъснато е на границата между настоящето и далечното минало. Всички са единодушни, че Етиопия определено не е дестинация за очакващите да се насладят на удобствата на съвременната цивилизация. Но ако човек иска да попадне в един африкански мини-„сървайвър“ и да се потопи в духа на една отдавна отминала епоха, то Етиопия определено е неговата дестинация. За да бъде пътуването наистина вълнуващо обаче, е необходимо човек да си отдели поне две седмици, за да успее да се потопи до дъно и да са наслади на културно-историческите и природните забележителности на тази древна източноафриканска държава.
