Х ора спонтанно се самозапалват като факли както си стоят на едно място или вървят и науката не може да обясни защо.
Spontaneous Human Combustion (SHC) - Спонтанното човешко запалване (СЧЗ), отдавна плашиа и озадачава хората. Отнася се за явлението, при което изглежда, че човек избухва в пламъци без външен източник на запалване.
Фитил
Исторически случаи показват, че жертвите са изгаряни, докато заобикалящата ги среда остава недокосната. СЧЗ е цитиран в литература и доклади от реалния живот, често включващи жертви, които са били сами и близо до запалими материали, но въпреки това защо са пламнали като факли не става ясно.
Съвременната съдебна медицина предполага, че "ефектът на фитила" може да обясни донякъде СЧЗ. В този процес облеклото на човек абсорбира разтопената мазнина от тялото му, действайки като фитил на свещ. Това може да доведе до тлеещо изгаряне, което може да изгори тялото почти напълно, като същевременно остави околното пространство относително неповредено. Въпреки това сравнително правдоподобно обяснение, СЧЗ остава тема на интриги и спекулации.
Дявол
За историите за спонтанно запалване се говори още от древни времена, но едва от началото на XVIII век такива случаи започват да се записват в официални документи, включително полицейски доклади, които и сега се считат за доста надеждни. В старите времена случаите на спонтанно запалване са свързвани с религията и нечисти сили. Разказвали как човек е бил изгорен от дяволския огън или изпепелен от Сатаната. Хората вярвали, че жертвата е продала душата си на Принца на мрака, но след това е нарушила тайното им споразумение, за което е била застигната от възмездието на злото. По-късно, през XVI век, се появява и по-рационално обяснени. Зя някои се твърди, че жертвите на спонтанно запалване са хронични алкохолици, чиито тела са напоени с алкохол и поради това избухват в пламъци от случайна искра, особено ако починалият е и пушил.
Средновековната литература описва случаи на СЧЗ на хора. Така по време на управлението на кралица Бона Сфорца (между 1515 и 1557 г.) рицарят Полоний Ворций умира горейки в Милано пред очите на родителите и синовете си. След като изпива два черпака вино, той внезапно започнал да бълва пламъци от устата си и изгорял до смърт.
През 1731 г. при неизяснени обстоятелства графиня Корнелия ди Банди, бабата на папа Пий VI, умира в италианския град Чезена: краката й са били обути в чорапи, но тялото й е изгоряло. В салнята й е намерен полуизгорелия й череп. Останалото тяло наистина е развило огромна температура и се е запалило, но огънят не е преминал по къщата или чаршафите в спалнята.
Дикенс
В 1853 г. германски собственик на магазин за алкохол се запалва в Кълъмбъс, щата Охайо. Този инцидент е използван от Чарлз Дикенс, когато пише предговора към второто издание на романа си „Студен дом“. Там той описва фиктивен случай на човешко спонтанно запалване. През 1861 г. литературният критик и философ Джордж Хенри Луис публикува кореспонденцията си с Дикенс, в която обвинява писателя в разпространение на басни. „В тези бележки обикновено пишат, че това, което остава от човешкото тяло, са мазни сажди и някои останки от кости. Всички знаят, че това няма как да се случи.” - възмущава се критикът философ.
Има хора, преживели случаи на самозапалване. Сред най-известните, документирани примери са на 71-годишният британец Уилфред Гауторп и американският пътуващ търговец Джак Ейнджъл. И в двата случая лекарите не са успели да установят причината за самозапалването. Наложи се засегнатите крайници да бъдат ампутирани, но мъжете били спасени. Самите потърпевши обаче не могли да обяснят как са пламнали. Твърдели се, че няма външна намеса, нито пък че сами са си драснали клечката. Разследванията също не довели до задоволителни отговори и така или иначе никой не приел, че става дума за нещо различно от самозапалване.
Разбира се, когато се говори за запалване на „огън от нищото“, не може да не се спомене Стивън Кинг и „Подпалвачката“, както и филмите направени по този роман. При Кинг нещата са доста различни и художествени, но в крайна сметка пак си е СЧЗ.
Мери
Мери Харди Рийзър (8 март 1884 г. – 2 юли 1951 г.) от Сейнт Питърбърг, Флорида, е жена, чиято огнена смърт е заобиколена от мистерия и дори противоречиво се съобщава по това време, че е случай на СЧЗ. Тя често е наричана „дамата пепел“ във вестниците от онова време. Около 8 часа сутринта на 2 юли 1951 г. хазяйката на Рийзър, Панси Карпентър, пристига в апартамента на дамата, носейки телеграма. Опитвайки да отвори вратата, тя установява, че металната дръжка е неприятно топла на допир и се обажда в полицията. Намерени са останките на Рийзър, които са направо пепел. Има и любимият й стол, на който е седяла.
ФБР разследва под ръководството на Джей Едгар Хувър. И стига до идеята, че Рийзър е била изпепелена от ефекта на фитила. Тя е употребявала сънотворни и се смята, че е изпаднала в безсъзнание, докато е пушила и е подпалила нощното си облекло. „След като тялото започне да гори“, пише ФБР в доклада си, „има достатъчно мазнини и други запалими вещества, за да се осъществи различно количество унищожаване. Понякога това унищожаване чрез изгаряне ще продължава до степен, която води до почти пълно изгаряне на тялото." но трябва да се отбележи, че не са намерени следи от цигари или от кибрит (което е обяснимо все пак).
Георги П. Димитров
