„Навършването на 91-годишнината ми е един обикновен ден за мен. Спрях тържествата на 90“, заяви пред „Телеграф“ голямата българска актриса и емблема на варненския театър Грациела Бъчварова.
Тя ще бъде сама на празника, защото синът й е роден на следващия ден, 8 септември, и по традиция го отбелязва семейно някъде на почивка, а стотиците й приятели са намалели до единици с годините.
Знак
„Живеем в смутни времена - времена на кавги, не за идеи, а за пари! Няма идеали, властва само материалното“, това споделя с тъга в навечерието на 91-вата си годишнина живата история на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”. Въпреки че не е излизала вече 3 години от вкъщи, освен миналата година по повод честванията за 90-годишния й юбилей, когато бе удостоена и получи почетен знак с лента от кмета на Варна, тя продължава да следи всичко случващо се по света и у нас. Вълнува се не само от изкуство и култура, но и от политика. „Благодарение на актрисата Юлияна Чернева и Свилен Андонов знам всичко, което се случва в театъра. За всяко едно ново представление на варненската драма, кои са актьорите, кой е режисьорът. Това хем много ме радва, но и много ме измъчва: да слушам какво се случва в театъра и да не мога да отида да видя новите постановки с очите си“, разказва Грациела Бъчварова. „Лишена съм от много неща в живота си. С някои неща се бориш, с други не можеш. Имам много здравословни проблеми на тези години, но ако ме питат и мога да избера едно-единствено нещо, което може да ми се оправи, това са краката - споделя актрисата и добавя: - Нещото, което най-много ми липсва е театърът. Ако мога да изляза от вкъщи, това е първото място, където ще отида“. Според нея важно е човек да взема мерки отрано, още когато е млад, защото не знаеш какво те очаква. „Никога не съм предполагала, че ще доживея тази възраст, нямам нито един дълголетник в рода си, майка ми и баща ми си отидоха рано, още преди да навършат 70 г. Младостта е страшно нещо! Никой не мисли за след утрешния ден какво предстои и все си казва, че има време, а то минава неусетно“, коментира актрисата.
Попитана как е съхранила чудесната си форма, тя казва, че според нея това се дължи на обичта към изкуството. „Не е ген, това е интересът ми към живота и красотата. Това е да обичаш изкуството във всичките му форми. Обичам рисуването, музиката, операта, понякога съжалявам, че не мога да пея и не станах оперна певица. Ето това са неща, които хранят човека“, казва Грациела Бъчварова.
Благодарност
„Ако не са БЧК, нямаше да съм жива! Освен на тях искам да благодаря на десетките лекари, които се грижат за мен абсолютно безвъзмездно! Лекуват ме по телефона и идват да ме преглеждат вкъщи. Искам да изкажа и моята признателност към проф. Анна Недялкова, която преиздаде книгата ми (б.а. - Грациела Бъчварова е автор на автобиографична книга със заглавие „Тишината в мен“).
„Животът ми показа и хубавата, и лошата си страна. Най-много ми липсват театърът и социалните контакти. Имала съм много приятели през годините, особено когато работех. Всички идваха при мен, особено на вилата, на празници сме се събирали много хора, но на тези години всички ме забравиха. Не идват при мен с условието, че ме пазят, въпреки това изкарах два пъти COVID”, споделя с тъга актрисата. Бъчварова живее с 800 лв. пенсия на месец. Плаща си сметките, 300 лв. дава за лекарства и 200 лв. на жена, която я посещава 4 пъти месечно, за да й помага да се изкъпе, изчисти и изпере. Голямата актриса не иска да обръща внимание към битовите й проблеми и да се оплаква. „Това е интервю за благодарност! Благодарност към хората, които не са от моя кръг, а моята публика! Напълно непознати за мен хора, които постоянно ми се обаждат и се интересуват как съм, от какво имам нужда. Това са хора, които ме помнят все още и искат да ми помагат. Най-вече искам да благодаря на семейството си. Аз имам един биологичен син и две духовни дъщери, които не ме оставят и се грижат много за мен!“, казва тя. „Преди десет години тези хора ме заведоха в Италия, в родния ми град, който съм напуснала на само на една годинка през далечната 1934 година (б.а. - Грациела-Стойка Мария Василева Бъчварова е родена във Флоренция през 1933 г.). Когато видях надписа „Флоренция“, и се разплаках. Това е един от сакралните моменти в живота ми, които никога няма да забравя“, казва с благодарност в очите актрисата със стотици роли в живота си. Нейното спасение са книгите. „Независимо че мога да чета само с едното око, другото само ми пречи, но кардиоложката не ми разрешава да се оперирам на тези години. Миналата година получих много книги за подарък на рождения ми ден. Всичките ги прочетох. Много се радвам на съвременните писатели, особено на жените. Чета Виктория Бешлийска, Захари Карабашлиев, новите неща, интересувам се от всичко ново“, разказва Бъчварова.
Сцена
Понякога си спомням за ролите и за вълнението на сцената. „Господи, колко беше хубаво!“, казвам си наум. Голямата актриса има две роли, които я провокират да се разплаче по време на поклоните. Едната е във „Вампир“ от Антон Страшимиров. „Бях против тази роля. Смятах, че не е моята, но се доверих на режисьора Бойко Богданов и се получи чудесна роля. Когато след края на представлението излязох на сцената, за да се поклоня заедно с останалите колеги от постановката и чух аплаузите на публиката, се усетих, че плача“, споделя Бъчварова. Другата подобна случка е при участието й в пиесата „Професията на г-жа Уорън“ на Джордж Бърнард Шоу, където тя се превъплъщава в образа на Кити Уорън. „Нямам забавни случки на сцената, а само трагични, именно там си счупих крака. Като цяло аз не съм забавна, по-камерен човек съм. Никога не съм пила или пушила! Бях самотна майка и цялото ми внимание беше насочено към отглеждането на сина ми. Успях и той вече е пенсионер. И все пак повече грижи и внимание съм насочила към отглеждането на внука ми Пламен-Йоан“, разказва актрисата.
ТВ
Киното е една щастлива случайност в моя живот, споделя Бъчварова. „Бяха препоръчали моя колежка. Играхме заедно с бай Кольо Дончев в една постановка и той ми каза: „Грациело, отивай! Ти си само за тази роля!“. Послушах го и така отидох на кастинг за „Стубленските липи“ (драма от 1960 г., в която играе ролята на Гана). Явих се последна от 25 актриси, но точно мен избраха“, спомня си тя. Зад гърба си Бъчварова има десетки роли в киното, като се снима от 1960 г. до 1991 г. Днес освен книгите другото й развлечение е телевизията. Освен от политика и изкуство тя обича да гледа български сериали, филми и развлекателни предавания като „Като две капки вода“. Именно там преоткрива и Владимир Зомбори. „Той е един чудесен млад актьор и са прекрасна двойка с неговата съпруга и също толкова талантлива актриса Весела Бабинова - споделя Бъчварова и добавя: - Друг млад актьор, който ми направи страхотно впечатление, е Александър Кадиев. Той имаше едно голямо израстване в кариерата си. Когато го видях за първи път в постановка, въобще не ми хареса, но по-късно го гледах във Варна с „Малък градски театър“, в една много характерна роля, отидох лично да го поздравя! Радвам се изключително много на младите актьори!“.
Варненската драма
В над 100-годишната история на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” има много значими актьори, оставили своя ценностен отпечатък в сърцата на различните поколения варненци като Стоян Бъчваров, Анна Феликсова, Идеал Петров, Катя Динева, Илия Пенев, Пенка Божкова и др. Актьори, които са отдали живота и таланта си на безбройните свои почитатели и актьори, които са прославили град Варна и България извън пределите на страната. Но Варненският театър има своята все още жива история в лицето на актрисата Грациела Бъчварова. Една от многобройните пулсиращи вени на театъра, която все още го държи жив.
Макар че вече отдавна не е на сцената, варненци все още помнят едни от най-хубавите й роли в „Осем жени”, „Майка Земя”, „Майстори”, „Големанов”, „Чайка”, „Професията на г-жа Уорън”, „Салют динозаври”, „Вампир”, „Скъпа, Памела” и др.
„Като гледам и нашите местни актьори какви успехи има, не само на местна сцена, но и с гастролите си, съм много впечатлена. Варненският театър вече не е провинциален, а истински голям театър, еталон с представленията си, като постановката на „Тютюн“ и много други. Съжалявам само, че не мога да бъда пряк свидетел на техните успехи“, заявява емблемата на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. „Варненци са създали своя театър с лични средства. Той е толкова изстрадан. Яд ме, че толкова години по-късно варненци и местната администрация не могат да намерят подходяща сграда за своя театър, опера и концерти. Не може театърът и операта да се съвместяват в една и съща сграда, на една и съща сцена, те си пречат. Искам да се обърна към нашата общественост, моля ви, нека преди да си отида от този свят, да знам и да видя, че има определено място с една забита табела там, на която пише: „Тук ще бъде сградата на варненската опера“. Не трябва Варненският театър да отстъпва от позициите, на които е в момента, а само да се развива напред. Нека бъдем наистина столица, макар и морска“, пожелава си за рождения ден емблематичната актриса.
Роднина с Татяна Лолова
Грациела-Стойка Мария Василева Бъчварова е потомка на два славни театрални рода. Лоловият род, от който идва и актрисата Татяна Лолова, и рода Бъчварови, чийто най-ярък представител е основателят на Варненския театър Стоян Бъчваров, който е брат на дядо й Димо и чичо на баща й Васил. Макар че баща й е основател на първата театрална трупа в Добрич, той заминава за Италия да следва архитектура. Жени се за своята любима Елена и на 7 септември 1933 г. във Флоренция се ражда първата им рожба.
По това време в Италия е прието новородените да получават италиански имена и затова кръщават детето Грациела-Стойка, като второто име е на баба й, както е прието в България. Раждането било много трудно. И когато почти били загубили надежда за майката и бебето, точно в полунощ, когато забили камбаните на близката църква, Елена идва в съзнание и в 1,30 ч. проплаква едно напълно здраво бебе. А първите думи, които майката чува, са: „Мадона мия, какви очи има!”. В чест на това чудо, а и защото по това време в Италия празнуват Католическата Богородица и Плачещата икона на Мадоната, която напуска храма и веднъж на 100 г. тръгва да обикаля страната, Грациела получава и третото си име Мария.
След 4 години тъгата по родината надделява и семейство Бъчварови се завръща в родния Добрич. Но времената са трудни и семейството се принуждава да се пресели в Перник поради липса на работа. Всяка събота и неделя Васил заедно със семейството си гостува в София в дома на своя чичо Стоян Бъчваров. И един ден решават да заведат малката Грациела на театър: „Една събота ме заведоха в Народния театър. Седнах и потънах в мекия стол. Бяхме близо до сцената, когато завесата се вдигна и до мен достигна силна миризма на етер и лепило. Тази миризма усещам и до днес. На сцената имаше лозница, течаща вода, маса. И до нея седеше... Татко се наведе и ми прошепна „Ето това там е дядо ти. Големият български артист Стоян Бъчваров”. Толкова малък ми се видя дядо на огромната сцена!” – споделя Грациела в своята книга. Тя кандидатства във ВИТИЗ. Приета е в класа на Моиш Бениеш заедно с Георги Черкелов, Асен Шопов, Анани Явашев, Иван Андонов, Николай Гълъбов, Илия Пенев, Иван Комитов, Лили Филипова, Стефка Свинарова, Дора Златанова, Искра Хаджиева.
Плакат от отбелязването на 70-годишнината на голямата актриса, който Грациела Бъчварова пази в дома си.
Още тогава се проявява амплоато й на лирико-драматична актриса, затова и в дипломните спектакли на класа играе Нина Заречная в „Чайка” от Чехов и Елена от „Еснафи” на Горки. Освен това тя е и Ширин в „Легенда за любовта” от Назъм Хикмет и Саша в „Иванов” отново на Чехов. Това са дипломните спектакли на Димитрина Гюрова и Николай Спасов от режисьорския клас.
Доста по-късно ще се окаже, че талантливата актриса може да играе и характерни роли.
Омъжена е за офицер от ДС
Пътят на Грациела Бъчварова до Варненския театър е сложен както в професионален, така и в личен план. Детството й е помрачено от Втората световна война. А идването на руските войници, които са разквартирувани в семействата на обикновените хора, й носи много страх, но и много хубави емоции, а също така и трайни приятелства. Твори във времето на социализма. Време, в което силната цензура спира спектакли, без те дори да видят бял свят или забранява да се пише за такива, които с нещо заплашват властта, като „Има ли смисъл да утепваме мечка” от Панчо Панчев, в който Грациела играе Карамфила. Спектакълът е забранен, защото в образа на Пашата е било разпознато лице от правителството.
Като за капак на всичко тя се омъжва, без да знае, за офицер от Държавна сигурност. И след като през 1956 г. завършва ВИТИЗ, веднага е разпределена в Сливенския театър, но изостава от колегите си с една година, защото забременява. На 56-ия ден след раждането на сина й Пламен е разпределена в ролята на Мила от „В полите на Витоша” на Яворов. Премиерата е на 4 януари 1958 г. Постановката има пълен успех. А дебютът й е съпроводен от плача на малкия Пламен в гримьорната и бурните аплодисменти на публиката. След около година получава и първата си роля в киното. Играе краварката Гинка в „Стубленските липи” с режисьор Дако Даковски. По настояване на съпруга си отказва покана за Пловдивския театър, тъй като той е назначен на работа във Варна. И така в началото на творческия сезон 1959-1960 г. тя е разпределена в ролята на Отровителката в „Лукреция Борджа” от Виктор Юго, която научава за 10 дни. Противоречиво е това, че тя, която в Сливен дебютира с Мила, централна роля, пред варненската публика се представя в съвсем епизодична роля. Но бързо печели сърцата на варненци, оставяйки трайни белези в техните души, които ги карат отново и отново да се връщат в театъра. В своя творчески път Грациела оставя многобройни ярки образи като Кити Уорън в „Професията на г-жа Уорън” от Бърнард Шоу с режисьор Цветан Цветков и леля Аня в „Салют динозаври” от Генадий Мамлин с режисьор Симеон Димитров, сезон 1981-1982 г. за които печели и първата си от четирите си награди „Варна”.
На 22 май 1983 г. е удостоена със званието „Заслужил артист”.
В Драматичен театър „Стоян Бъчваров” тя работи от 1959 до 1991 г. и макар че се втурва с нов творчески ентусиазъм към всяка своя следваща роля, най-неочаквано след промените е неприятно сюрпризирана. Пенсионирана е принудително на 58 г. възраст, точно в разцвета на творческия си път. Но въпреки болката и обидата тя продължава да твори извън театралната сцена. И през 1995 г. отново получава награда „Варна” за ролята си на Телма в „Лека нощ, мамо” от Марша Норман с режисьор Симеон Димитров, който се играе във Фестивален и Конгресен център-Варна. По това време директор на Варненския театър е Рада Спасова, която връща Грациела Бъчварова отново на сцената на театъра. И тя се развихря в спектакъла „Може би утре” от Франц Кьорц, който отново й донася награда „Варна”. В творческия сезон 2001-2002 г. играе Памела в „Скъпа, Памела” от Джон Патрик с режисьор Георги Кайцанов. На 23 май получава награда „Варна” за цялостно творчество. А през септември същата година отпразнува своя 70 г. юбилей отново със „Скъпа, Памела” и окончателно се сбогува със сцената след 43 г. творческа дейност: „Исках да ме запомнят можеща, със собствена воля и собствен избор!” – споделя Бъчварова в книгата си „Тишината в мен”.
Любомир Славов
