В историята на българския народ под османска власт има десетки случаи на християни, загинали в името на своята вяра и народност. Това са нашите „новомъченици“, повечето от които така и не са канонизирани от Българската православна църква.
Наред с доста по-известните имена на мъченици като софиянците Георги Нови Златаря и Никола Нови Обущаря и Тарапонтий Трънски Търново също има своя „новомъченик“. Чието име за съжаление днес също не е много известно на жителите на старата българска столица. А то не трябва да бъде забравяно никога, защото също е част от Пантеона на българското безсмъртие. Името на този „новомъченик“ е Васил Киселов.
Братята
Заедно с братята си Никола, Нено и Георги той живее в средата на XIX век. Занимават се с търговия и са заможни и уважавани и от българите, и от обикновените османски турци. През 1860 г. братята вземат задружно решение да извършат едно богоугодно дело, като издигнат изцяло със своите финансови средства църква в Търново.
Днешният вид на църквата Св. св. Кирил и Методий, заради която е убит Васил Киселов
Начинанието на двамата се посреща с въодушевление от местната община. За да започне строителство на християнски храм в онези години обаче, е било необходимо да се издейства специално разрешение от султана. С ходатайството и бакшишите, пуснати където и на когото трябва, братята Киселови успяват да се сдобият с така ценния документ и строителството започва. В него с пари и доброволен труд се включват също по-голямата част от жителите на тогавашно Търново. Според замисъла на българите църквата трябвало да носи имената на светите братя славянски просветители и първоучители Кирил и Методий.
Първенци
Турските първенци в Търново не могат да попречат на делото на българите, след като те вече са се сдобили със султанското позволение. Затова те решават да попречат на християнското дело по друг начин, като отстранят физически завинаги неговия инициатор и главен двигател.
Камбанарията към църквата, издигната в 1885 г.
През лятото на 1861 г. Васил Киселов се връща от панаир в Севлиево към Търново с група от още неколцина търговци. На пътя край днешното село Вишовград, в местността Канлъ дере (Кървавото дере), българите внезапно са нападнати от група турци, въоръжени и на коне. Без да се интересуват от останалите пътуващи, турците се насочват направо към Киселов. Един от тях в движение насочва пушката си и стреля, като улучва българина в гърдите и го поваля от коня. През това време останалите гъжвалии вадят сабите си и с тях посичат Киселов. След което, без да бързат, напускат мястото на касапницата. Изплашени, останалите търговци се пръсват. Така и никой от тях не посмява да съобщи в конака в Севлиево за извършеното нападение и за посечения българин.
Потъналият в кърви търновски търговец е намерен от местен селянин, който превързва раните му с тютюневи листа, за да спре обилното кървене. А след това го качва на каруцата си и го откарва обратно в Севлиево. Едва тогава местните управляващи са уведомени за нападението, а пред тях все още живият търговец дори назовава имената на нападателите си.
Пушката
Васил Киселов живее три дни и накрая умира от раните си и от силната кръвозагуба и вътрешните кръвоизливи. Фатални се оказват куршумът, който го улучва в белия дроб, и един от ударите със сабя, който почти разполовява главата му. Преди да склопи очи, търновският търговец заклева на смъртния си одър своите близки и роднини в негова памет да довършат започнатия от него храм.
Какво се случва по-нататък и как завършва разследването срещу убийците на търговеца Васил Киселов? За това ни информира пътешественикът Феликс Каниц в пътеписите си за България, озаглавени „Дунавска България и Балканът“. Ето за какво съобщава той:
„Известието за убийството на видния патриций Васил Киселов предизвика най-силно вълнение сред християнското население на Търново, което отрупало пашата с молби за наказване на вече известните виновници. Но те пък успели да докажат своето алиби срещу „клеветните“ християнски свидетелства, недействителни според законите на Корана. За да докажат на огорчената българска община своето безпристрастие, турските съдии наредили да обесят един вероятно съвсем невинен в убийството циганин. Този вид правораздаване, почти всекидневна гавра с християните, предизвика и нови опити за бунт, но потушавани винаги с кръв.“ Впрочем според едната от версиите поръчката за „бастисването“ на Васил Киселов е била дадена на турските катили от местния гръцки владика Григорий, който бил категорично срещу строежа на нови църкви, в които да се служи само на български език.
Плоча
На запазената до днес паметна надгробна плоча на новомъченика Васил Киселов е изсечен надписът: „Тук лежи прахът на Васил Н. Киселов, убит от турците при Севлиево през 1862 г.“ А църквата, за чието изграждане той дава живота си, все пак е построена, при това от най-добрия майстор – Колю Фичето, и е открита и осветена на 8 октомври 1861 г. от петима свещеници. Единадесет години по-късно, през 1872 г., тя е осветена повторно от новия български владика Иларион Макариополски.
Една от малкото икони на св. Цар Борис, изобразявани в българските храмове
Църквата е изградена в тогавашната Кошарска (Нова) махала, в която са се заселвали дошлите в Търново преселници от други населени места. Средства за построяването на храма освен местните жители дават още и много българи, живеещи в чужбина, както и българската община в Цариград. Оказва се, че това е и първият храм в Търновската духовна околия, носещ името на Кирил и Методий, както и първата църква с лята камбана в старата българска столица. Храмът е изграден не с един, а с два купола, символизиращи двамата братя славянски първоучители. Куполите обаче за огромно съжаление са разрушени по време на голямото земетресение през 1913 г. и до днес все още не са възстановени.
Фамилията Киселови, от която произхожда убития Васил, е един от най-старите и почтени търновски родове.
Австрия
Бащата на Васил, Георги Киселов, е сред най-образованите търновци, получил образованието си в Австрия и започнал търговската си кариера в Цюрих и Виена. Чрез създаденото дружество „Напредък“ Георги Киселов и съдружниците му българи се занимават наред с търговия и със събиране на средства за купуване на оръжие и ушиване на униформи за българските революционери. Друг член на фамилията – Стоян Киселов, племенник на убития Васил, пък е от първите банкови чиновници в Княжество България след Освобождението.
Племенникът Стоян Киселов, който дава 800 хил. за написване на история на Велико Търново
Той също завършва икономика и финанси във Виена, а след това се връща в родината си и работи в русенския клон на БНБ, първия клон на Народната банка извън София. Стоян Киселов е и спортист, ръководител е на гимнастическото дружество „Сокол“ и е първият българин, който внася в Русе ските. А след пенсионирането си в 1923 г. дарява 800 хил. лв. за написване история на В. Търново, като желанието му е приходите от продажбата на книгите да бъдат похарчени изцяло за образованието на бедни ученици от старата българска столица.
Иван Първанов
