В сички учени по света са сигурни, че в природата не съществуват призраци. Въпреки това хората продължават да виждат хора от отвъдното навсякъде или поне твърдят това с пълна увереност. Ето някои обяснения защо се случват подобни „срещи“.
1. Ефект от инфразвук
Човешките уши имат диапазон на чувствителност: не можем да чуем звуци с честоти над ~20 000 Hz (ултразвук) и под ~20 Hz (инфразвук). Но тези колебания все още не остават напълно невидими за нашето тяло.
Експерти от Националната физическа лаборатория в Англия и университета в Хертфордшър установиха, че инфразвукът предизвиква странни чувства у хората: силна тъга, безпокойство и разочарование, втрисане и усещането, че някой е в стаята и ги наблюдава.
Не е изненадващо, че инфразвукът в диапазона от 18,9 Hz - точно под прага на човешкия слух - се нарича от някои изследователи "честотата на страха". Такива вибрации могат да засегнат не само слуха, но и зрението, тъй като човешките очни ябълки резонират с приблизително същата честота. Така петна пред очите и други оптични илюзии се добавят към чувството на тревожност.
Различно оборудване може да генерира инфразвук в дома като вентилатори, музикални инструменти или преминаващи влакове. Така че призраците не е задължително да посещават само жители на отдалечени тихи села - по-скоро те ще предпочетат собствениците на къщи в близост до натоварени магистрали.
2. Спиритична дъска
Вероятно сте чували за дъската “Уиджа“. Това е инструмент за спиритичен сеанс - парче дърво с изрисувани букви и думите "Да" и "Не".
Принципът на използване е следният: група хора, поставяйки ръцете си върху таблета, го движат по дъската. Вярва се, че ако повикате някой неспокоен дух и му зададете въпрос, той ще ви отговори, като премести показалеца на желаните букви.
Легендата разказва, че името на играчката идва, когато изобретателят Илайджа Бонд попитал една дъска как да я нарече през 1891 г. Отговорът бил – Уиджа (Ouija).
Това явление се изучава от учени повече от 100 години и причината за приказливостта на призраците, които решават да си общуват с живите през парче дърво, отдавна е установена. Многобройни проучвания многократно показват, че показалецът е бил неволно преместен от самите субекти.
Участниците в сеанса, докосвайки дъската, несъзнателно извършват така наречения идеомоторен акт, когато психическият стрес предизвиква истинска мускулна контракция. Това е "ефектът на Карпентър", който е кръстен на лекаря и физиолога, които го откриват през 1852 г.
Тоест, ако призоваващите духове вярват, че призракът трябва да отговори на въпрос с „Да“, „Не“ или дори „Аз съм Наполеон!“, нервните импулси в телата им ще доведат до несъзнателни движения, които тласкат показалеца към желаните букви.
Естествено в експериментите предполагаемите призраци се оказват способни да говорят само на теми, които са познати на субектите.
3. Хемилуминесценция
Представете си: вие сте сред природата, вървите през селска блатиста местност, без да притеснявате никого. И изведнъж се вглеждате в тъмната гора и откривате неземна светлина. Какво е това? Възможно ли е от гъсталаците да е изскочило призрачното лице на гъбар, загинал там преди няколко години?!
Не, вие току-що се натъкнахте на така наречения will-o'the-wisp. Това явление често се среща в блатата. Когато органичната материя - особено листата и водните растения - се разгражда, тя произвежда химично съединение, наречено фосфин.
Комбинирайки се с кислорода и азота във въздуха, той се окислява и създава призрачен мистичен блясък.
Така че блатните призраци и изгубените души, за които говорят туристите и любителите на отдих на открито, не са извънземни от другия свят, а резултат от фосфинова хемилуминесценция (светене, възбудено от енергията на химична реакция).
4. Отравяне с микотоксини
Както знаете, призраците се срещат особено често във всякакви мрачни изоставени имения. Фразата „къща с духове“ отдавна е установена в много езици. И такава любов на немъртвите към необитаеми помещения е съвсем разбираема от научна гледна точка.
Експерти от Независимата невродиагностична клиника в Атланта установиха, че спорите на различни видове гъбички и мухъл, които живеят във влажната среда на изоставени сгради, могат да доведат до неврологични и нервнопсихични разстройства при вдишване.
Микотоксините причиняват болка, нарушения в двигателната функция, баланса и координацията и чувствата, а това се изражда в ирационален страх, делириум и дори деменция.
Добавете към това баналната аспергилоза - инфекция на белите дробове с гъбични спори. Заболяването е придружено от симптоми като алергии, астма, кашлица и треска.
Изводи? Ако призраци са започнали да ви преследват в дома ви, време е да се погрижите за мухъла.
5. Вдишване на въглероден окис
Различни психични проблеми като халюцинации и гласове в главите на хората се причиняват не само от спори на гъби, но и от други токсични вещества, например въглероден оксид, отделян при горене.
Може би сте чували, че спиритизмът е бил много популярен в Англия и Америка през 19 век. Е, това е свързано с вярата в задгробния живот и във възможността за разговори с духове чрез медиуми.
Много известни личности са били твърди поддръжници на спиритизма като сър Артър Конан Дойл, автор на историите за Шерлок Холмс.
Редица изследователи свързват това увлечение по призраците с тоталната газификация на градовете през този период.
Когато фенерите горят, те произвеждат много въглероден окис. В комбинация с модерните тогава тежки завеси и обичайната практика да се затварят плътно прозорците това води до постоянно отравяне с въглероден окис.
От 20-те години на миналия век изследователите на паранормални явления са забелязали връзка между газификацията на дадена къща и присъствието на „призраци“ там. Отравянето с въглероден окис причинява зрителни и слухови халюцинации, гадене, слабост и главоболие. И суеверните хора лесно бъркат това с дейността на демони и други неземни същества.
Американски журнал по офталмология през 1921 г. например описва случай как една жена постоянно чува звуци от стъпки и странни гласове, а също така изпитва чувството, че невидим човек я души в леглото през нощта. Но веднага щом нейната фурна, която се оказала дефектна, била поправена, призраците се самоунищожили.
6. Парейдолия
Парейдолията е визуална илюзия, която ви кара да виждате очертанията на познати предмети там, където ги няма. Поглеждате към небето и оприличавате облака на еднорог. Но човекът до вас вижда нещо съвършено различно. Взимате картофа в ръка и тъкмо да го почнете с белачката, виждате лицето на починалия си чичо. А през нощта бъркате сгънатото одеяло на люлеещия стол със страховита старица, увита в саван.
Смята се, че парейдолията се е развила при хората в резултат на еволюцията. Мозъкът ни предупреждава за опасност дори когато не е съвсем сигурен в нейното присъствие. За всеки случай. Както се казва, по-добре е да видите тигър там, където го няма, отколкото звярът да ви хапне.
Парейдолията е не само визуална, но и слухова, когато различаваме познати звуци в случаен шум. Ето защо хората понякога чуват гласове при радиосмущения.
Това е полезно качество на нашия ум, което ни позволява бързо да намираме източници на опасност в смесица от визуални образи и шум. Но поради това често виждаме това, което всъщност го няма. Например призраци.
Парейдолията е не само признак за развито въображение, а понякога е и начален стадий на остра психоза.
Според съвременните скептици това явление обяснява много от религиозните привиждания на светци, например образите на Дева Мария, видени върху жилищни сгради.
“Лицето на Марс” също се дава за пример за парейдолия. Гледани под друг ъгъл или при по-висока разделителна способност, изображенията се променят.
Мнозина канадци пък споделят, че върху еднодоларовата банкнота от 1954 година са различавали лицето на дявола в косите на кралицата.
7. Парализа на съня
Много народи по света имат истории за призраци, брауни, вампири, сукуби и други зли духове, които идват при човек насън и го удушават.
Лежиш си, без да помръдваш, и изневиделица усещаш как нещо ужасно се материализира в спалнята ти, дърпа одеялото от теб и започва да те хваща за гърлото. Парализиран от ужас, не можеш да движиш друго освен очите си напред-назад. И в това състояние е напълно естествено да видиш и призрака, който смята да те умъртви. На страха очите са големи.
Учените смятат, че буйствата на нощните призраци са свързани с феномен, наречен сънна парализа. Факт е, че тялото ни обездвижва мускулите си по време на сън, така че крайниците да не потрепват твърде много и в крайна сметка да тупнете на пода.
Понякога мозъкът се събужда през нощта, но мускулите все още са отпуснати и не реагират на команди от нервната система. Приблизително 7,6% от хората по света са изпитвали това състояние поне веднъж в живота си. Отминава бързо, въпреки че субективно на хората изглежда, че кошмарът продължава дълго време.
Сънната парализа е напълно безвредна, но може да бъде плашеща, особено когато е придружена от кошмари. Това поражда образи на страховити духове, които атакуват хората през нощта.
8. Ефектът "непознат в огледалото".
Много хора вярват, че огледалата са врата към другия свят. В къща, където някой е починал, те се покриват, за да не се отразява в тях призракът на починалия. В старите времена момичетата са гадаели пред огледала, опитвайки се да видят очертанията на бъдещия си любим.
Огледалата понякога са средство за комуникация с духове. Призракът на Кървавата Мери например трябва да бъде призован в тъмна стая с огледало и свещ.
Всичко това обаче е съвсем разбираемо и от научна гледна точка. Психиатрите знаят, че понякога хората с психични разстройства имат проблеми с така наречената огледална самоидентификация.
Пациенти с дисфункция на дясното полукълбо в резултат на травматично мозъчно увреждане, инсулт или други неврологични заболявания понякога губят способността да се разпознават в огледалото. Вместо това там им се привиждат роднини (понякога починали) или непознати.
Но подобен ефект редовно се наблюдава и при абсолютно здрави хора. Експерти от университета в Урбино в Италия са провели серия от тестове, при които доброволци се гледат в огледало за повече от 10 минути при слаба светлина.
Субектите започват да виждат в отраженията на непознати собствените си деформирани лица или живи или починали родители. Участниците в експеримента също разграничават архетипни образи: стара жена, дете или портрет на прародител, както и лица на животни. Например котки, прасета или лъвове. Дори са си представяли различни фантастични създания и чудовища. Всички тези изображения вдъхват страх и безпокойство.
Това явление се нарича „ефект на непознатия в огледалото“. Когато човек се фокусира твърде дълго върху собственото си лице в огледалото, мозъкът има лек срив и за секунда също започва да бърка отражението с непознат. На дневна светлина номерът може и да мине, но през нощта сърцебиенето и учестеното дишане от стреса са гарантирани.
Кристи Петрова
