Н е толкова отдавна в исторически план тихата и елегантна котка е обитавала всички планини у нас. По информация на ловци от района на Костенец последният рис е бил убит през 1912 г. в подножието на връх Еледжик в Средна гора, докато други изследователи приемат информацията, че последният екземпляр е отстрелян в Рила, местността Парангалица през 1941 г. от немски войници. До 2005 г. липсват съобщения, докато за връщането на риса в района на Западна Стара планина информация дава инж. Н. Почекански, ловец и фотограф, който публикува в сп. ”Лов и риболов”, кн. VІІ, 2005 г. оставените характерни следи от рис в този район.
Официално
Първите официални сведения за риса в България – този европейски тигър –датират от 1862 г. Много по-късно ловец с инициали М. Л. съобщава за него в „Български ловец” бр. 12, 1900 г. След публикацията от множество ловци се потвърждава наличието на риса в много наши планини.
Голямата популация на риса и начинът му на живот го правят завоевател на нови територии и вероятно рисът отдавна е преминал границите на Сърбия и Румъния и е намерил убежище в България, като се е заселил в Рило-Пиринския масив, Стара планина и Средна гора.
В наше време снимки на потайния хищник са направени случайно в Стара планина през 2019 г. по време на лов от Юлиан Петров, който неочаквано се сблъсква с горския хищник и успява да го снима с телефона си.
Червена книга
Рисът официално е вписан като изчезнал вид в Червената книга на България от 1985 година. Става дума за евроазиатски рис. През 80-те години на миналия век са правени неуспешни опити за заселване на екземпляри в райони в Стара планина. От края на ХХ век се появяват сведения за епизодичното завръщане на риса.
Рисът живее 5-10 години. Той е потайно животно, но не се страхува от човека. Обитава просторни горски масиви в планините. Предпочита стари естествени гори и скалисти места. Ловува и в клековата и алпийската зона. В години на глад е възможно да влезе и в населени места. Рисовете са нощни животни и много рядко ловуват през деня. Той има изключително зрение – забелязва мишка от 65 метра, заек от 300 метра, а яре или агне - от половин километър. Основната му плячка са сърни, млади диви свине, зайци, яребици, фазани, кеклици и гризачи. Напада също селскостопански животни, както и домашни котки и кучета. Рисът проявява природна ненавист към лисиците и язовците ги убива дори когато е сит. Вълкът е главният му конкурент и неприятел.
Популация
Най-голямата популация на рисовете е в Русия. На Балканския полуостров живеят едва около 350-400 екземпляра, повечето от които в Сърбия. Около 80 има в Албания. На територията на Румъния, извън полуострова, рисовете са около 1200. Докато в цяла Европа са около 8000, главно във Финландия.
През последните 20 години зачестяват съобщенията за срещи с риса главно в западните планини на България, което поражда надежда за завръщането на този горски обитател в нашата страна. За разлика от вълка и особено мечката той не представлява опасност за човека и евентуалната щета, която нанася на домашните животни, е незначителна. Въпреки това сред определени кръгове битува неоправдано мнението за неговата свирепост и вредност, което е основание за бракониерство. Вече има много случаи, когато рисове са били убивани от желание за обогатяване на лични колекции с кожите и черепите им или поради заблудата, че нанасят много вреди на хората и природата. Отдавна са отминали времената, когато древните конници са яздели върху кожа от рис заради вярата, че така са получавали качествата на това смело, потайно, красиво животно с остро зрение и отличен слух. Сега убиването му е мародерство върху българската природа, което нарушава Закона за биологичното разнообразие, като унищожава строго защитен вид, който се води критично застрашен.
Известно е, че на черния пазар за редки животни рисът струва до 5000 евро и купувачи се намират въпреки законовите забрани. Отглеждането му се допуска единствено в зоологическите градини и специализираните центрове за диви животни.
Йото Пацов
