- Доц. Калпачки, вече е лято и жегите са част от деня ни. Как се отразяват те върху здравето на хората?
- Всичко екстремно не се отразява добре на мозъка. Той е в защитена кутия като черепа, но тя се намира на върха на главата, т.е. най-близо до слънцето, много лесно може да получим прегряване, ако сме с открита глава. Това създава допълнителен проблем, не само високата температура, но и директното слънчево греене допълнително затормозява мозъка. Отразява се неблагоприятно на мозъка и като работа, и като възможности за релаксация.
- Как да се предпазим от слънцето?
- Шапката е задължителна. Тя е заради директното греене. А другото е да не се прекалява с експозиция на топло. Да е свободно тялото – да може да извършва топлообмен, който се извършва с отделяне на пот. Това означава свободни, светли дрехи, възможност за често охлаждане на крайниците, шията и човек да не е в неклиматизирано помещение в най-топлото време. Дебелата природна сянка е най-добрият вариант, както и течащата вода, която също е за предпочитане.
- Какво да правят работещите навън?
- Трябва да имаме предвид, че всеки рецептор, всяка част от нашето тяло, в която има рецептор, има уникалното свойство, наречено адаптация или привикване. Хората, които обичайно работят навън, по-лесно се справят с жегата в сравнение с тези, които обичайно са в студен кабинет или хладно помещение и трябва да излязат навън. Организмът по-лесно се адаптира, тъй като става постепенно и се излага на тези условия дълго време и всекидневно. Опитът на тези хора показва как да се крият от жегите, какви дрехи да носят, как да се профилактират, да пият повече течности. Не е по-добре да стоиш навън, отколкото при климатик, това е ясно. Това, което трябва да се прави, е с промяна в условията на труда, т.е. да се съобразяват с екстремните жеги и да не се работи при много топло време. Изключително важно е да се узакони задължителната почивка при големите жеги, както искаме при големите студове, чести почивки, охлаждане, студени напитки.
- Как да разберем кога сме получили топлинен удар?
- Има две понятия – топлинен удар и слънчев удар. Разликата не е толкова в слънцето, колкото във възможността да се топлоотделя. Топлинният удар се случва и на места без слънце, например в задушни и много влажни помещения. Когато е отвън и може да се случва изпотяването, се казва слънчев удар. И двата удара започват по един и същи начин - с усещането за отпадналост, безсилие. Много бързо се добавя и главоболие. Ако не се предприемат мерки, идва и гаденето, не дай си Боже и повръщане, мускулна слабост, усещане за замайване и колабиране или припадък от загуба на мускулен тонус, т.е. краката ни отказват, причернява ни пред очите и падаме. Има симптоми, които могат да ни подскажат, че нещо може да ни се случи – това е забавяне на пулса, спадане на кръвното налягане. Това са все неща, които поставят в риск всички жизнени органи - мозъка, сърцето, бъбреците, в един момент спира отделянето на урина, тъй като трябва адекватно количество течности, които да компенсират потоотделянето, което затруднява бъбрека. Нещата са каскада, но от един момент натам стават лавинообразни. Най-важно е да запомним отпадналостта и усещането за безсилие във видимо отпочинал човек.
- Какво може да направим при тези сигнали?
- Най-добре е да седнем или легнем на земята и да започнем с охлаждането на тялото както външно – с климатици, събличане, външно охлаждане с вода, така и вътрешно – прием на леко охладени течности, но не и ледени, които ще създадат проблем с лигавиците и след това други.
- Това ще пресече ли започналия процес?
- Колкото по-бързо се намесим с охлаждане, толкова вероятността да се стигне до неприятни последици върху тялото е по-малка. Зависи от кой момент нататък се борим, защото от един момент нататък човек има нужда от чужда помощ, а в друг и от медицинска помощ, защото не може сам да се справи. Когато става дума за първи симптоми, ако вземе мерки – отиде на сянка, охлади се, приеме течности, нищо необратимо няма да се случи. Нашият климатичен пояс изпитва по-големи жеги от тези, които са били преди десетилетия. Няма ги и онези зими отпреди години, т.е. ефектът от глобалното затопляне е налице, може да е временен, но е налице.
Правейки на повечето места комфортна среда – в колата, в офиса, в апартамента с климатик - 23-24 градуса, изключително много натоварваме тялото за краткото време, за което трябва да излезем навън или да бъдем на място, където ги няма тези условия. Създаването на условия пречи на нормалната адаптация и създава по-голям риск за краткото време, в което трябва да се изложим на неблагоприятните условия.
- Климатикът вреден ли е за здравето ни?
- Разликата на температурата навън и вътре в помещението не трябва да е повече от 10 градуса, но с тази на сянката навън. Тогава правите най-лошото на вашето тяло и нервната система, която реагира първа. Първо разликата е голяма. Климатиците имат и други недостатъци, но повече са предимствата, тъй като те правят една среда по-добра за живеене. Те не трябва да бъдат екстремно използвани, трябва да се почистват много често, по-често през лятото, защото стават огнища на бактерии, които не биха се развили в обичайна среда, а те са доста болестотворни. Не трябва да забравяме и за ефекта на директното обдухване, което води до сковаване на кръста или шията, което може да доведе до сериозни проблеми за гръбначния стълб, за периферните нерви, походката до лицевата парализа – фациалис, което се получава, ако климатикът духа директно в лицето. Винаги трябва да има и достъп на свеж въздух в помещението. Идеалният сън е на 18-19 градуса, а работата му през нощта може да ни надуха и това трябва да се има предвид. Не трябва да се допускат крайности, защото нервната система не ги обича, а тя се бори да оправя всички пробойни в тялото и всичко на момента да е балансирано. Само на хладно е лошо, само на топло също не е добре. На нас ни е комфортно между 15 и 25 градуса.
- Знаете, че в доста детски градини няма климатици и децата са принудени да стоят на топло, това вреди ли им?
- И това е от страх, че климатикът може да направи беля. Всичко прекалено е лошо, затова в жегите се оплакваме от жеги, в студовете от студ. Най-хубави са преходните сезони – пролет и есен. По същата логика, ако казваме че климатикът е само лош и останем в прекомерно горещо помещение, където движението на въздуха е възпрепятствано и има много хора около нас, опасността от топлинен удар е наистина огромна. Малките деца са още по-незащитени, тъй като тяхната терморегулация е много по-незряла. Те трябва да приемат повече течности, отколкото възрастен, защото децата изразходват по-бързо. Детето по-лесно прегрява, по-лесно измръзва, няма съзнателните методи на предпазване.
- Опасно ли е спирането на потенето, което някои хора правят?
- Спирането на потоотделянето във всяко едно същество, особено при децата, е опасно за здравето. По-добрият вариант е да заведете човека на сянка или в хладно помещение. Най-важното е проветряване на тялото, тук влизат дрехи, материи, обувки, всичко, което запазва естествения допир на тялото с околната среда. Използвайте естествени материи, светли дрехи. Тъмните предмети поглъщат светлината и топлината, а светлите я отразяват.
- Жегите отключват ли заболявания?
- Инсултите зачестяват в жегите и в студеното време. Кръвообращението си казва своето – не може да се регулира по достатъчно добър начин. Винаги се случват при хората, които са направили рязка промяна – през зимата от топло помещение са излезли на студено, а през лятото бързо са сменили топлото с хладно или обратното. Винаги това е началото. Другото, което може да се обостри, са афективните разстройства в настроенията и емоциите. Хубаво е, че имаме един страхотен защитник в това отношение, той се казва мелатонин, хормон, който освен че ни помага да спим, ни подсказва вътрешно, че слънчевото време е по-позитивното време и подсъзнателно се усеща от всеки. Сериозните депресии са по-чести в облачно и нощно време. Организмът намира своите клапани да се спасява, специално обаче разстройствата в настроенията – раздразнителност и по-лесна уморяемост, са по-чести, когато сме в неблагоприятни и топли условия.
- Опасно ли е времето за епилептиците?
- Пациентите с епилепсия също трябва да внимават доста повече по време на топло време. Прегряването при тях е рисков фактор за припадъци. Повече хора припадат, т.е. свличат се по време на жегите, но те не са епилептици, това са хора, на които не им е издържало кръвното налягане и няма достатъчно кръв към мозъка, краката му се подкосяват и пада на земята. Докато епилептичните пристъпи невинаги са свързани с припадане, но те самите зачестяват, когато е жега. Не трябва да забравяме, че лятото е време на по-различни инфекции. Ние обикновено ги свързваме със студените месеци, но през лятото зачестяват стомашно-чревните инфекции. Те влизат през устата и се изразяват с повръщане или разстройство. Тези причинители, които минават през стомашно-чревния тракт, са изключително нервнотропни, почти всички, които причиняват стомашно-чревни разстройства много лесно засягат мозъка и нервната система. Не е много логично за повечето хора, но който се е сблъсквал с това, го знае. Инфекциозните болести на нервната система също са по-чести при жегите.
- Опасно ли е времето и за хората с кардиологични заболявания?
- Инфарктът в някаква степен също зачестява, но тук ключовото отново е рязката смяна на топло и студено, което изисква много бързо разширяване и след това свиване на кръвоносните съдове. При неподготвени хора със заболяване или преживян инфаркт или инсулт бариерата много лесно се пречупва.
- Как да се подготвим от климатизирано помещение да излезем навън, където е 33-35 градуса?
- Постепенно. Човек да се подготви с облеклото, с което ще бъде в тази междинна зона. Да не стои гол, а след това да трябва да излезе облечен. Хората да пият и много течности. Като излизате навън, вземете си шише с вода. По принцип в жегата е добре да се пие поне 2,5 л. При здраво сърце толкова, а ако не е - не излизайте навън.
- Сезонът на морето е. Трябва ли хората да внимават за нещо на плажа?
- Абсолютна игра е със собственото здраве да се пържиш в часовете между 10 и 17 в един топъл ден. Това е време за сянка или в морето. Водата охлажда, обаче тези, които не могат да се топят, рискуват да си докарат слънчев удар - слънчасване, въпреки че са в морето. Не забравяйте, че освен нервна система имате и кожа, а тя поема най-голяма част от слънчевите лъчи. Тя старее от слънцето и има риск от опасни израждания върху кожата от слънчевото греене.
Това е той:
Доц. д-р Росен Калпачки е роден на 20 ноември 1970 г.
Завършва със златен медал средното си образование, а след това и Медицински университет – София, випуск 1996 г.
Член е на Българското дружество по неврология, на Европейската организация по инсулт, Европейската академия по неврология, Българската асоциация по обществено здраве и други български и международни научни организации, секретар е на Българското дружество по епилепсия, съосновател и пръв председател на Българското дружество по инсулт
Началник е на Клиниката по нервни болести в болница “Света Анна” в София
Създател и ръководител на най-големия специализиран център за лечение на инсулти в България
През 2022 година е първият българин, носител на наградата “Вдъхновител на годината” на Европейския конгрес по инсулти
Владимир Христовски
