В средата на август СЗО обяви маймунската шарка, наречена в края на 2022 г. емпокс, за извънредна ситуация за общественото здраве от международно значение. Направи го за втори път след 2022 г. поради бързото разпространение на тревожна нова форма на вируса (Clade Ib).
От началото на годината в Демократична република Конго случаите са 14 000, 56% при деца и юноши под 15 години. Смъртните случаи са най-малко - 500, 78% от които са в същата възрастова група. Вирусът беше засечен в съседни страни, където заболяването не е докладвано преди.
Епидемии
Светът, който още не се е отърсил от пандемията Ковид-19, се запита какво се случва. За да разберем, нека се върнем назад във времето. Вирусът на едрата шарка (вариолата) засяга само човека и е задвижвал опустошителни епидемии от незапомнени времена, отнемал е живота на до една трета от инфектираните, а останалите покривал с ужасяващи белези и нерядко ослепявал. Затова още преди стотици години хората опитвали да се предпазят, прилагайки т.нар. вариолизация. Здрави деца вдишвали прах от корички от струпеи на болни от едра шарка, обличали дрехи от преболедували, втривали материал в предварително наранена кожа. Начинанието било доста рисковано. През 1796 г. английският лекар д-р Едуард Дженър поставя първата ваксина срещу вариола. По същество той използва вирус, причиняващ шарка при крави, който протича с леки симптоми при хората, но изгражда дълготраен имунитет срещу човешката вариола. Оттук идва думата ваксина (vacca на латински означава крава). И тогава е имало яростни противници на ваксината. Здравият разум обаче надделява и светът буквално се хваща „ръка за ръка“, за да поеме глътка сигурност. Транспортните средства по онова време са бавни и ненадеждни, хладилници няма, ваксината не би издържала при високи температури.
В началото на 1802 г. цар Александър одобрява „експедиция“, при която деца, ваксинирани в една губерния в Русия, са отвеждани в друга, за да ваксинират тамошните си връстници, допирайки ръцете си. В материала от раничката, образувана на мястото на имунизацията, се съдържа ваксиналният вирус. През 1803 г. испанският крал Карлос по същия начин доставя жива ваксина в Испанска Америка и след това през Тихия океан до Манила и Макао.
Успех
През 1980 г. СЗО обявява един от най-големите успехи в историята на медицината - вариолата е изличена от лицето на Земята. Само за последните 100 години преди да бъде елиминирана, тя убива близо половин милион жители на планетата. Масовата ваксинация срещу болестта е прекратена.
След тази победа вирусът на едрата шарка се съхранява само на две места в света: в Центъра за контрол и превенция на заболяванията в Атланта, САЩ, и в Държавния изследователски център по вирусология и биотехнология близо до град Новосибирск в Русия. През годините много пъти е имало предложения наличният запас от вариолен вирус да бъде унищожен, но и двете страни са категорично против. Вирусът на едрата шарка е потенциално биологично оръжие и не се знае дали, къде и кой още може да го е запазил. Да припомним, че заразяването на местното население с едра шарка е допринесло много повече от оръжията за завладяването на Америка. Пак по същата причина са запазени и милиони дози от ваксината. Нещо повече – работата върху усъвършенстването й не е спирала и днес разполагаме с ваксини от ново поколение. Именно те се използват и в борбата с маймунската шарка, защото двата вируса много си приличат (генетичната хомология между тях е 90%).
Африка е ендемичен район
За съществуването на вируса на маймунската шарка (MPXV) разбрахме през 1958 г. Открит е в Дания, в маймуни, които са внесени в страната за изследователски цели. Оттук идва името му, макар вирусът да засяга и други животни (катерици, гризачи). Че може да инфектира хора, става ясно през 1970 г., когато предизвиква подобни на едра шарка симптоми в деветмесечно момченце в Конго. В следващите десетилетия вирусът MPXV остава ендемичен в Централна Африка (разпространен е clade I или тип I) и Западна Африка (територия на clade II). Случаите са редки, заразяването обичайно става при контакт с инфектирани животни. Впоследствие вирусът се предава при близък контакт между членовете на домакинството, но оформените вериги бързо заглъхват. Макар и изключително рядко, случаи са регистрирани и извън Африка, но те винаги са били свързани с този континент – посещение на ендемична зона или внос на инфектирани животни. Тази картина се промени рязко през 2022 г., когато MPXV clade IIb предизвика глобална епидемия. От януари 2022 г. до март 2024 г. броят на потвърдените случаи в световен мащаб е 95 226 в 117 държави, 185 души са загубили живота си.
Нов играч на хоризонта
През април 2024 г. епидемията е стихнала, но вирусът продължава да циркулира. Появил се е нов играч - MPXV clade Ib. Кои са движещите сили зад тази промяна? Ликвидирането на вируса на едрата шарка освободи „ниша“ при хората. Природата не търпи празни пространства, а вирусите непрекъснато се изменят и основната им задача е да си търсят гостоприемници, защото могат да се размножават само в живи клетки. И в двата типа MPXV са настъпили мутации, които им помагат да се предават по-успешно между хората, включително чрез сексуален контакт. Тези нови форми се означават като Ib и IIb, за разлика от изходните Ia и IIa съответно. Най-вероятно MPXV clade IIb е възникнал още през 2015 г. и е напуснал Африка преди 2022 г. Симптомите на маймунската шарка наподобяват варицела и други болести и това е помогнало да се „промъкне“ незабелязано. Освен това се натрупаха поколения хора, които не са били ваксинирани срещу едра шарка и следователно нямат защита и срещу емпокс.
За разпространението и смъртността на вируса значение имат и други фактори. Clade Ia например се среща предимно в слабо населените селски райони в Конго, където е по-малко вероятно да стигне далеч. Clade Ib се появи в гъсто населени зони и това улесни предаването му. Хората, живеещи с ХИВ, които не са на антиретровирусна терапия, са в два пъти по-висок риск да загубят живота си от емпокс в сравнение с общото население. За относително високата смъртност сред децата допринася и недохранването.
Авторът - проф. Радостина Александрова е вирусолог и биолог от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (БАН).
