Н аред с информация за обичайните сезонни инфекции в новините през 2024 г. намираха място и малко познати вируси с екзотични наименования. Нека поговорим за тях, защото неизвестността поражда страхове и конспирации.
Да започнем с болестта денга, чиито докладвани случаи по данни на СЗО са се увеличили над десет пъти от 2000 г. (505 430) до 2019 г. (5,2 милиона). През 2023 г. те са 6,5 милиона с над 7300 смъртни случая в повече от 80 държави. През 2024 г. надхвърлиха 14 милиона, а броят на хората, загубили живота си, е над 10 000. Повечето от тях са в Панамериканския район на СЗО, най-вече в Бразилия (над 10 милиона).
Фактори
Сред факторите, обуславящи това увеличение, са измененията на климата, например явлението Ел Ниньо, и свързаните с тях промени в разпространението на причинителя на денга – тигровите комари (главно Aedes aegypti и Aedes albopictus), в страни, които преди това не са били засегнати; крехката здравна система в разгара на пандемията КОВИД-19; политическа и финансова нестабилност в страни, изправени пред хуманитарни кризи.
Принос имат и бързото и масово движение на хора и стоки по света, обезлесяването, урбанизацията. 3,9 милиарда жители на планетата са изложени на риск от инфекция с вируса денга. До съвсем скоро заболяването не беше на дневен ред в Европа, но според Европейския център за контрол на заболяванията (ECDC) броят на местните случаи се повишава в Италия, Испания, Франция.
През 2023 г. в ЕС/ЕИП са докладвани 130 локално придобити случая на денга, докато през 2022 г. те са били 71. Това е значително увеличение в сравнение с десетгодишния период 2010-2021 г., когато общият им брой е 73.
При заразяване с денга 50-80% от засегнатите хора нямат симптоми. Клиничната картина включва главоболие, висока температура, болки в тялото, гадене, обрив. При тежко протичане се развива хеморагична треска – състояние, което причинява вътрешно кървене и увреждане на органи и понякога може да е фатално.
Комарът Aedes albopictus е открит за пръв път в Европа в началото на 2000 г. и се разпространява по-успешно от А. aegypty, вероятно защото издържа на по-ниски температури.
Лято
Новината, че в Италия, Испания и Германия са засечени общо 19 случая на вируса Оропуче, известен още като вируса на ленивеца, разбуни духовете в жарките летни месеци. Всички те обаче са внесени. Вирусът е намерен за пръв път през 1955 г. в Тринидад и Тобаго и е ендемичен за басейна на река Амазонка. Разпространява се сред хората чрез ухапвания от заразени мушици и някои комари. Предишни огнища са описани в Боливия, Бразилия, Колумбия, Еквадор, Френска Гвиана, Панама и Перу. От откриването му досега са диагностицирани повече от 500 000 случая. Действителният им брой най-вероятно е по-висок, тъй като клиничните прояви са сходни с тези на други, пренасяни от комари, вирусни инфекции, които се срещат в района, като денга, западнонилска треска, жълта треска, зика. Първият случай извън региона на река Амазонка е съобщен през 2016 г.
Между 1 януари и 1 август 2024 г. са докладвани повече от 8000 случая на заболяването в ендемични и нови райони (Куба), включително два смъртни случая и шест случая на вертикално предаване от майката към бебето, свързано със смърт на плода или вродени аномалии. Една от движещите сили на това огнище е появата на вируса в райони, където преди това не е откриван и са настъпили в него генетични изменения.
Нилската треска отне 180 живота
Ако Денга и Оропуче ни се струват твърде далечни, то вирусът Западен Нил е широко разпространен в целия свят и е ендемичен в страните от Средиземноморския басейн и Централна Европа. До 80% от инфектираните хора са без оплаквания, но при част от останалите може да се стигне до тежки неврологични усложнения.
Поддържането на вируса в природата става чрез циркулирането му между птици и комари. Сред разпространителите му е и „нашият“ комар (Culex). Хора и коне също може да бъдат инфектирани, но те са „задънена улица“ за вируса, защото не могат да продължат предаването му. Причината е, че в кръвта им количеството му не е достатъчно, за да може комарът да поеме достатъчно от него и да зарази друг организъм.
Според информация от ECDC до момента най-голямото огнище на вирус Западен Нил в Европа е било през 2018 г., когато са докладвани 2083 случая – повече от общия брой за предходните седем години, взети заедно (общо 1832). Сред най-засегнатите държави са Италия, Гърция и Румъния. В България са открити 15 случая. Смъртните случаи са 180, два от тях са в нашата страна. Демографските особености в Източна Европа, и по-специално различното съотношение между градско и селско население, изглежда са фактор в разпространение на вирус Западен Нил. Това може да е едно от обясненията за сравнително по-слабото засягане на България в сравнение със съседни държави. До края на месец септември 2024 г. случаите на западнонилска треска у нас бяха 23.
Заразяваме се с Марбургска треска след престой в пещери
На 20 декември 2024 г. Министерството на здравеопазването на Руанда обяви край на епидемията от Марбургска вирусна болест – заболяване, чиято клинична симптоматика наподобява Ебола. Огнището беше обявено на 27 септември 2024 г. Потвърдени са общо 66 случая, 15 от които (23%) са имали летален изход. Това е третото по големина огнище на болестта, докладвано до момента, като почти 80% от засегнатите са здравни работници.
Хората се заразяват след продължителен престой в мини или пещери, обитавани от колонии плодоядни прилепи (Rousettus), които могат да пренасят вируса Марбург. По-нататък вирусът се разпространява сред хората чрез директен контакт (през лигавица или наранена кожа) с кръв, секрети или други телесни течности или органи на инфектиран човек или със замърсени повърхности и материали (напр. спално бельо, дрехи).
За нито един от изброените вируси не е налично специфично лечение, а одобрена ваксина има само срещу денга. Разработват се подходи за ограничаване на популацията от комари, включително чрез използване на специфични за насекоми бактерии или стерилизиране на мъжки комари чрез облъчване. Специалистите не спират да следят какво се случва с тези и редица други инфекциозни агенти, за да осигурят своевременна информация и подходяща реакция при необходимост.
Проф. д-р Радостина Александрова, БАН
