П риродата на мигрената в продължение на хилядолетия остава толкова загадъчна, колкото и начините за борба с нея. Отделят се два основни типа мигрена – с аура и без аура.
При пристъпите на мигрена с аура при болния може да се наблюдава потъмняване на зрението („пелена” пред очите), слухови, зрителни, вкусови, обонятелни или тактилни халюцинации, световъртеж, вцепеняване, проблеми с речта.
По различни данни на учените днес от мигрена страдат 20-30% от възрастното население на планетата. Мигрената се различава от другите типове главоболие по това, че пристъпообразната, пулсираща болка като правило възниква в едната половина на главата. Пристъпите на болка, които са отделили мигрената като особен вид, могат да бъдат толкова силни и изтощителни, че някои болни посягат на живота си, за да се отърват от тях. Независимо че мигрената е станала известна на лекарите още в зората на цивилизацията, до днешни времена не се е намерил начин за избавление от тази напаст.
Теории
Причината за главоболието дълго време е оставала неясна. През 1930-1950 г. най-популярната теория за мигрената е тази на Уолф. Тя обяснява произхода на болката с внезапно стесняване на кръвоносните съдове в черепа. Впоследствие тази теория е подлагана на съмнения и е установено, че промените в кръвоносните съдове не обясняват напълно началните прояви и симптоми, съпътстващи мигрената.
Различните зони на мозъка не страдат еднакво от нарушенията на кръвопотока. Изследвания на д-р Мауро Силвестрини от неврологичната клиника при Римския университет Тор Вергата и негови колеги, резултати от които са публикувани в медицинско списание за главоболието, показват, че при пациенти, страдащи от мигрена, кръвопотокът в средните мозъчни артерии не е променен. При определена група обаче непосредствено преди мигренозния пристъп се наблюдава разширение на кръвоносните съдове и нарушено кръвоснабдяване на базиларната мозъчна артерия, именно затова най-напред страда задтилната област. Не е странно, че в преддверието на мигренозния пристъп такива пациенти изпитват аура – нарушено зрително възприятие на действителността. Доколкото за зрителното възприятие отговаря задтилната част, то изменението на кръвопотока в тази област, на пръв ред, се отразява върху зрителните образи. Когато съдовете се раздуят, тяхното съдържание буквално „изтича” и активира възпалителна реакция. По всичко личи, че именно тя „включва” болката.
Механизмът на кръвоносните съдове дълго време доминира в патогенезата на мигрената, макар че първоначалният пристъп се дължи на нарушения в работата на нервните клетки. Такова нарушение – разпространяваща се депресия на кората – е описано още в XIX век от д-р Едуард Ливинг. При разпространяваща се депресия на кората върху големи области от мозъка е затруднена нервната активност. През 1944 г. водещият бразилски биолог Аристидес Леао описва разпространени депресии на мозъчната кора при лабораторни животни. Връзката на този феномен с мигрената обаче е доказана едва наскоро.
С помощта на позитронно-емисионна томография се установил първоначалният генератор, разпространяващ депресията на кората. Той се оказал хипоталамусът на мозъка – зоната, която осъществява връзката между нервната и ендокринната система, терморегулацията и др. По време на мигренозен пристъп вълната на депресията на невроните обхваща все по-големи и големи области от мозъка, което се проявява във вид на различни физиологични реакции – повръщане, повишена чувствителност към светлина или други външни стимули.
Пристъпи
Обичайният подход за избавяне от мигрената има три основни съставки. Преди всичко страдащият от мигрена трябва да избягва неща, които я стимулират. Това може да е недоспиване, определена храна или миризма, шум. Второ, по време на пристъпа трябва навреме да се вземат средства, които водят до намаляване на болката, преди мигрената да е достигнала своя пик. Третата съставка са група лекарства, предназначени за профилактика на пристъпите на мигрена.
Голяма група лекарства, вземани при мигрената, съставляват нестероидните противовъзпалителни вещества (например парацетамол). Но въпреки широкия им асортимент тяхната ефективност едва надвишава 50%. Това означава, че всеки втори пристъп на мигрена взема връх над съвременната медицина.
В какво се заключава проблемът? По време на мигренозен пристъп работата на стомашно-чревния тракт е затруднена, ето защо усвояването на лекарствата, приемани орално, е малко ефективно. За неутрализирането на позивите за повръщане, които често съпровождат главоболието, се използват антиеметици като например метоклопрамид. В комбинация с такива лекарства ефективността на противовъзпалителните и обезболяващите средства се повишава. Но механизмът на мигрената е твърде сложен, затова ефективността на обичайните аналгетици – ибупрофен, аспирин, е твърде далеч от желаното.
За предотвратяване на мигрената ефективни се оказват и много антидепресанти. Тези вещества обаче предизвикват много странични ефекти, например нарушен сън или разстройство на еректилната функция при мъжете.
Проблемът на страничните ефекти или развитието на зависимости са характерни при много от средствата, които се взимат за профилактика на мигрената. Например антихистаминните препарати се справят с болката и гаденето, но техният прием предизвиква непреодолима сънливост, затова много пациенти се отказват от тях.
Серотонин
Ефективността на опитите за избавяне от мигренозния бич зависи от знанията за механизма на неговото възникване. Днес е известно, че началото на пристъпа на мигрената е свързано с недостиг на серотонин. Той контролира нашето настроение, сексуално поведение, цикъла на съня и възбуждането на рецепциите за болка, а също и стесняването на стените на кръвоносните съдове. Дълго време на пациентите, страдащи от мигрена, са били предписвани лекарства (триптани), които могат да си взаимодействат с рецепторите на серотонина и инициират физиологичните или фармакологични характеристики на рецептора. Но механизмът на действие на триптаните бил свързван с погрешното схващане, че болката зависи изцяло от работата на кръвоносните съдове. Там е работата, че триптаните не се концентрират само върху кръвоносните съдове, а се разпростират из цялото тяло, като могат да подложат на риск работата на сърцето.
Въпреки всичко интересът към триптаните не се е оказал напразен. Когато станал известен възпалителният път на развитие на мигрената и се изяснила ролята на тройния нерв, се оказало, че триптаните блокират изхвърлянето от нервните окончания на особено вещество – пептид, свързано с гена калцитонин. Този пептид се смята за един от най-мощните съдоразширяващи вещества. Теоретически блокадата на CGRP1 рецептора (рецептора към пептида) трябва да преустанови острия пристъп на главоболие при мигрената.
Конкуренция
Фармацевтичната война с мигрената се разгръща едновременно на два фронта: в Европа и в Америка. През 2005 г. немската фармацевтична компания Boehringer в Journal of Medicinal Chemistry заявява, че е успяла да синтезира вещество с кодовото наименование BIBN4096, което ефективно отстранява главоболието при мигрената.
Практически едновременно компанията Merck започва клинични изпитания на препарата телкагепант. Резултатите от третата фаза на клиничните изпитания са представени през 2008 г. на ежегодната конференция на Американската асоциация по главоболието.
Ботокс срещу болката
До интересни изводи стига професорът по дерматология в Калифорнийския университет в Сан Франциско Ричард Глогау. Той е установил, че 75% от пациентите му след инжекция с ботокс не страдат от мигрена в продължение на 4-5 месеца. Заслугата е на ботулиновия токсин. Любопитното наблюдение бързо заинтересувало фармацевтичните компании и през 2005 г. Allergan Inc обявява успешното завършване на втората фаза от клиничните изпитания на ботокса като средство за профилактика и спиране на главоболието. През септември 2008 г. същата компания завършва предварителния анализ на последната фаза на клиничните изпитания и твърди, че резултатите са обнадеждаващи. Спорно е обаче колко от страдащите от мигрена хора ще си позволяват такова скъпо лечение през няколко месеца.
Джинджифил и лайка успокояват
Някои домашни средства помагат повече от лекарствата. Сред тях е например чаят от лайка, който намалява нивото на стреса. Или пък чаят от джинджифил, който потиска гаденето.
Може да намалите болката в главата, ако потопите краката си в гореща вода с масло от мента и лавандула за успокояващ ефект. Разтрийте слепоочието с няколко капки масло от мащерка или розмарин.
Ако сте в цикъл и болката е постоянният ви спътник, това може да е заради недостиг на магнезий. Може да си го набавите като хранителна добавка. Препоръчителната доза е около 400 мг на ден.
Кристи Петрова
