В сяка професия си има своите обичаи и суеверия. Актьорите не правят изключение. Нещо повече - те са едни от най-суеверните хора на планетата.
Можем да им влезем в положението - непрекъснато са „във филма” и понякога сами не знаят кое е роля и кое истина. Емоционални са, а и работата им хич не е лека, колкото и това да не личи отстрани. Ритуалите и суеверията са някаква спасителна сламка. Няма как да се мине без тях.
Един от най-важните ритуали в киното е мятането на чиния в първия снимачен ден. На нея трябва да са изписани фамилиите на всички, които участват в създаването на филма. Счупените парчета внимателно се събират и колекционират. Важно е чинията да се счупи от първия път, в противен случай филмът няма да е касов и ще бъде пълен провал. Тази традиция прилича на пускането по вода на нов кораб. Всеки знае, че в палубата трябва да се тресне бутилка, за да е на късмет.
Тълковник
Според съновния тълковник чупенето насън вещае успехи наяве, а конкретно чинията се свързва с големи амбиции. Но да счупиш чиния насън означава също така да се откажеш навреме от рисково начинание. Във филмовата индустрия явно не знаят това.
В много театри има нещо сбъркано. Гримьорните вървят поред на номерата, но 13 го няма. Всеки знае, че това е фатално число. Пък ако е петък и има и пълнолуние... хич не е на добре. Освен това в гримьорната не се влиза как да е, а задължително с левия крак. На лош късмет е, ако по тоалетната масичка се разсипе пудра или грим. Никой не трябва да се оглежда с крайчеца на окото си в огледалото, застанал зад рамото на звездата. Това също може да има неприятни последици. Води до загуба на късмет или здравословни проблеми. Всеки актьор да си знае сапуна. Ако попадне в нечии чужди ръце - лошо.
На снимачната площадка не се чоплят семки. Люпенето на слънчоглед е лоша поличба. Ако филмът се провали, то това ще е заслуга на семкоядеца.
На театралната сцена може да се появи плъх. Това не е чак толкова страшно. Но ако зад него се шмугне и котка, ето това е сериозен проблем. Котката не трябва да прекосява в никакъв случай сцената, защото спектакълът ще бъде освиркан. С голямо внимание се подхожда и към декорацията. Живите цветя не са желани, защото водят до неуспех. Изключение правят кошниците и букетите в края на премиерата, когато традициите и суеверията вече не са това, което са.
Когато вземе в ръце хонорара си, актьорът трябва по-напред да помисли за какво ще го харчи. Ако похарчи парите за украшения или дрешки, то в никакъв случай не трябва да ги слага преди премиерата на спектакъла.
На зле е, ако сценарият или част от него падне на пода. Стигне ли се дотам актьорите да се разхождат с листчета, трябва да ги стискат здраво в ръце. Към работата трябва да се подхожда напълно сериозно. Даже и да играят в комедия, актьорите не трябва да си правят маймунджилъци и да се разсмиват едни други. Пристъпите на веселие трябва да се потушават навреме. Смята се, че ако актьорът се киска, зрителят ще е пасивен и равнодушен или пък отегчен.
Даже и да им се подкосят краката, актьорите знаят, че има един стол, който е неприкосновен. Никой и при никакви обстоятелства не бива да сяда на режисьорския стол.
Пирон
Късметлийски номер е, ако актьорът намери нейде на сцената пирон, да го забие някъде зад кулисите. Това ще отприщи актьорската му кариера и ще го засипят с роли.
Все някой трябва да изиграе умиращия лебед (образно казано). Тези роли обаче са недолюбвани сред актьорите. Някои отбиват номера със специален ритуал. След като сцената с умирането е заснета окончателно, операторът задържа за малко камерата включена и изчаква актьорът да се ококори и да му се изплези. Този кадър, естествено, се реже. Достатъчно е, че ритуалът е изпълнен и нищо подобно няма да се случи и в реалния живот. Тоест, ще се случи, когато му дойде времето, но няма да е заради ролята.
В актьорските среди има и суеверия за „прокълнати роли”. Най-често това са превъплъщенията в личности, които са си извоювали звезда в алеята на злото - диктатори, масови убийци, садисти. Името Линда Блеър не е много популярно. Тя има доста роли в киното, но завинаги ще бъде свързвана с образа на обсебеното от демони момиче в „Екзорсистът”. Блеър смята, че това е била фатална роля за нея, сложила кръст на кариерата й като цяло. Наистина там играе много добре. Не само зрителите, но и режисьорите започнали да я възприемат така и я засипвали с предложения да играе умопобъркани момичета и жени. Личният й живот също бил пълен с катастрофи, което тя отдава на лошата роля, която я прославя през 1973 г.
Марк Хамил също не е очарован от съдбата си. След ролята на Люк Скайуокър в трилогията „Междузвездни войни” нищо вече не е същото. Той е напълно невидим, озвучавайки разни анимационни герои. Ако можеше да превърти назад времето, щеше да се замисли дали да пожертва кариерата си в името на една роля.
Но ако те смятат, че късметът им е изневерил, какво ли би казал Брендън Лий, стига да можеше. Фаталната роля е на Ерик Дрейвън в „Гарванът”. Там той е рок музикант, който се завръща от света на мъртвите, за да отмъсти на бандата, която е убила него и годеницата му. В сцена със стрелба се оказва, че вместо с халосни патрони пистолетът е зареден с истински. Така Брендън Лий е прострелян смъртоносно в корема. Убийство или малшанс? Което и от двете да е, резултатът не се променя.
Баня
Музикантите не остават назад от актьорите. При тях суеверията - просто да ги ринеш с лопата. Някои са убедени, че не е добре да се къпят непосредствено преди концерт (може да е седмица, може и две). Така че ако покрай главата на музиканта се завърти рояк мухи, то това е причината. Свързано е със суеверието, че с шампоана се отмива и аурата. А след концерта така или иначе звездата ще е плувнала в пот, така че банята се отлага за тогава.
В деня на концерта трябва задължително да се стане с десния крак. Леглото не се оправя. Нотните листове не трябва да се разпиляват на пода, защото на сцената точно на тези участъци има грешки. Разбира се, и тук има трикове. Някои музиканти от вечерта слагат нотите под възглавницата си и преспиват така една нощ. Други не рискуват да ги омачкат, ако ги връхлетят кошмари в нощта преди концерта. Затова пък на сутринта едно от първите неща, които правят, е да положат дупе върху нотите, за да се презастраховат. Великият пианист Святослав Рихтер имал такъв ритуал. Той не се стеснявал да го изпълнява и пред публика. Сядал върху нотите и потъвал в съзерцание за няколко мига. Лучано Павароти не се притеснявал за нотите, но не излизал на сцената, ако няма подръка няколко закривени пирона. Щом ги сложел в джоба си, вече всичко било наред и изпълнението можело да започне.
Цигуларят Васко Василев също си има любим ритуал. Още от малък той е възприел израза „Да ти върви по вода”. Преди да излезе на сцената, лисва поне една чаша вода за късмет. Васко Василев е имал вземане-даване и с дух, но за него друг път. Това все още не го е превърнал в ритуал.
