П ризраци причакват пътници по жп релси в щата Тексас, твърдят щатските медии. На юг от Сан Антонио, в близост до мисията „Сан Хуан“ има кръстовище и влаков път до него, където около релсите често се срещат привидения, пише „Гоуст сити“. Те са се превърнали в щатска знаменитост и идват хората от цялата страна, за да търсят мистична връзка с призраците на железницата и при добър късмет да се снимат с тях, а после да се хвалят със селфито.
Привидението на механика дори се усмихва.
Най-известната снимка на кръстовището е на Анди и Деби Чесни, който пристигат специално за среща с привиденията. Двамата дълго време обикалят насам-натам, но така и не успяват да усетят мистичното присъствие. Накрая решават да си направят фото за спомен. И при гледането на резултата разбират, че всъщност привидението е запечатано. Около това кръстовище витаят приказки за смърт и много кръв. Превърнало се е в знаменита градска легенда на Сан Антонио. Историята се върти около трагична катастрофа с училищен автобус, при която загиват няколко ученици. Призраците на тези деца никога не са преминали отвъд и остават на траверсите и до днес, твърдят местните. Тази легенда е завладяла хора от цялата страна, предизвиквайки ги да предприемат пътуването до смъртоносното кръстовище, за да изпитат лично паранормалната активност.
Духът на лейди Таушенд още е неспокоен.
Според легендата през 1938 г. автобус е превозвал ученици и се е насочвал към кръстовището на Виламейн и Шейн, точно върху жп релсите. Но изведнъж двигателят на автобуса угасва и шофьорът не може да го запали отново. Тогава той забелязва как с бясна скорост към тях лети влак. Шофьорът опитва да изведе всички деца, но 10 ученици загиват, както и самият водач. Местните казват, че понякога се явяват привиденията на няколко деца наведнъж, понякога само на шофьора, но мястото е страховито и се усеща голямо напрежение.
Привидението на лорд Комбърмър обича да седи на стола в кабинета му.
Друга прочута снимка с призрак е на механика Фреди Джаксън от Кралските военновъздушни сили на Великобритания. През 1919 г. той при бойни действия не забелязва излитащия самолет и е раздробен на парчета от витлото на въздушната машина. Два дена по-късно се снима цялата ескадрила. И там Фреди Джаксън се вижда на груповата фотография, дори се усмихва леко. Открай време се говори, че из старите английски замъци витаят призраци. Класика са и писанията на Оскар Уайлд по темата в „Кентървилският призрак“. Но подобно привидение, само че жена, има и в „Рейхем хол“. Твърди се, че то е на лейди Дороти Тауншенд, която е жена на Чарлз Тауншенд – втори виконт на Рейхем. Двамата са живели през XVII. Лейди Дороти е погребана през 1726 г. Хората обаче още тогава са подозирали, че нейното погребение е било мистификация. А съпругът й я затворил в отдалечена част на дома си и я държал там под ключ чак до истинската й смърт. Тя също не е преминала отвъд и до ден днешен броди нощем из замъка и плаши посетителите със стенанията си. Няколко пъти е била снимана. Един достопочтен и уважаван лорд също се превръща в призрак. През 1891 г., след като каретата му се преобръща, лорд Комбърмър издъхва. Фотографът забравя камерата си в библиотеката на лорда с отворен затвор на обектива. А всички останали по това време са на почти четири мили разстояние от дома за погребението на лорда. След като фотографията е направена, всички веднага забелязват на снимката очертанията на главата и ръцете на човек, седнал на любимия стол на собственика и удивително приличащ на поминалия се наскоро лорд Комбърмър.
Призраци бродят из кралския музей в Гринуич.
Кралският музей в Гринуич също не е подминат от паранормалното обсебване. За пръв път там призраци са забелязани през 1966 г. Тогава канадският свещеник Р.У. Харди и съпругата му разглеждат музея и правят снимки на прочутото стълбище, известно като „Лалето“. И там на стълбището се появява призрак. След това в музея и на други места са забелязани. Но снимката на преподобния Харди е анализирана дори от експертите на „Кодак“ и те казват, че е напълно автентична и няма друго обяснение за привидението, освен, че и то е истинско.
Георги П. Димитров
