Р азпространението на антените и радиовълните предизвикали отначало тежки странични ефекти, поразяващи здравето на хора и други живи същества. За това разказва Артур Фьорстенберг в книгата си „Светът под напрежение“, описвайки масовото измиране на пчелите в началото на миналия век.
В края на XIX век двама души, разположени на двата бряга на Ламанша - френският лекар и физик Арсен Д`Арсонвал и знаменитият баща на радиото Гулиелмо Маркони, са посветили своята енергия и талант на новооткритото приложение на електричеството - радиото.
На остров Уайт Маркони установява антената на първата в света постоянна радиостанция. Той започнал да експериментира работа с променлив ток на високи честоти. Той подложил хората и животните на острова на въздействието на електричество с честота от 500 000 до 1 000 000 трептения (херца) в секунда. Температурата на телата на хората не се е променила нито веднъж. Но при всички значително пада кръвното налягане, въпреки че хората въобще не са го почувствали. Което обаче не се отнася до пчелите, които започват масово да измират.
На френския бряг Д’Арсонвал открива същите симптоми. Според неговите думи, това станало доказателство, че високочестотният ток прониква дълбоко в организма.
Тези първи резултати би следвало да заставят всеки, който експериментира с радиовълни, да прояви предпазливост. Още повече, че британската кралица Виктория, намираща се в резиденцията си на остров Уайт, получава мозъчен кръвоизлив и умира на 22 януари 1901 г. - в същия ден, в който Маркони изпитвал нов, още по-мощен предавател на по-малко от 20 км от резиденцията.
Маркони обаче не бил запознат с работата на Д’Арсонвал. Изобретателят изобщо не си е представял тази потенциална опасност на радиото и не се боял от нея. Въпреки че самият той в крайна сметка пострадал от нея. Още през 1896 г., след година и половина експерименти с радиоапаратурата, напълно здравият 22-годишен младеж започнал да страда от треска, която периодически се връщала през целия му живот. През 1900 г. лекарите решават, че това е наследство от детско заболяване - остра ревматична треска. През 1904 г. пристъпите стават толкова тежки, че затова пък сметнали, че става дума за рецидиви на малария. По това време Маркони се занимавал с изграждането на свръхмощна станция за трансатлантическа радиовръзка между английския полуостров Корнуел и остров Кейп-Бретон в Нова Шотландия, Канада. И тъй като смятал, че за по-дълги разстояния са нужни по-дълги вълни, той опънал огромни антени от телена мрежа, заемащи площ от близо 20 дка, и закачена на 28 кули, високи близо 100 метра.
През март 1905 г. Маркони се жени за Беатрис О’Брайън. Скоро след пристигането си в Кейп-Бретон на нея почват да й пищят ушите, а след три месеца заболява от тежка форма на жълтеница. Когато семейството се връща в Англия, то отново се нанасят да живеят под другата гигантска антена в Корнуел. Беатрис била бременна и нейното бебе почти всичките девет месеца прекарва своя вътрешноутробен живот под въздействието на мощните радиовълни. Момченцето живее само няколко седмици след раждането и умира „по неизвестни причини“. Приблизително по същото време и самият Маркони напълно грохва - от февруари до май 1906 г. той страдал от треска и загуба на съзнание. По-късно през 1918-1921 г., занимавайки се с късовълнова апаратура, той е атакуван от пристъпи на депресия, стигащи до мисли за самоубийство.
През1927 г. той почувствал силни болки в гърдите и лекарите откриват тежко сърдечно заболяване. През 1934-1937 г., докато разработва микровълновата технология, той получава 9 сърдечни пристъпа. Последният от тях го убива на 63-годишна възраст.
Насекомите свикват с промяната
Към 1906 кризата с измирането на пчелите станала толкова тежка, че комисията по селското стопанство и риболова в британския парламент изпратила кеймбриджкия биолог Огъстъс Еймс да извърши разследването. Оказало се, че пчелите измират на остров Уайт без всякакви видими причини. В кошерите било пълно с мед, но пчелите не можели да летят .В следващите години „болестта от остров Уайт“, подобно на чума, се разпространила в цяла Великобритания и нейните доминиони Австралия, Канада и Южна Африка, а също и в САЩ. За нея съобщавали и от Италия, Бразилия, Франция, Швейцария и Германия. В продължение на половин век са търсили най-различни обяснения, докато през 50-те г. шотландски изследовател опровергал всички теории и дори обявява болестта за „мит“. Пчелите са умирали, но не от заразна болест, а от атаката на електричеството във въздуха. Постепенно „болестта от остров Уайт“ поразява все по- малко и малко пчели - насекомите явно са се адаптирали към промените, предизвикани от радиовълните.
Константин Събчев
