Р ешите ли някога да пътувате до колоритната Венецуела, задължително трябва да оставите време и да планирате посещение до водопада Анхел. Ако сте любители на природата, ви обещаваме това да е най-яркото и вълнуващо преживяване в целия ви живот.
За разлика от Ниагара, който е изключително развит като туристическа дестинация, да успееш да видиш най-високия водопад на света е предизвикателство. Дотам няма пътища, в голям радиус няма инфраструктура, няма хотели, ресторанти, магазинчета, заради което трудно може да се намерят водачи и организирани групи с туристи. Най-точното определение за това райско кътче на планетата е – девственост. Тук се усеща истинската магия, сила и мощ на природата.
И така, за да стигнете до Ангелския водопад, наистина трябва да имате огромно желание, да сте любител на адреналина и, разбира се, немалко финансови ресурси. Преди да видите най-вискокия водопад на планетата, трябва някак си да успеете да се доберете до Венецуела. Първият ви стоп със самолет ще бъде столицата Каракас, летище Майкетия. Това не е никак лека задача. Политическата обстановка в страната ограничава до известна степен достъпа на чужди туристи. Официално не е забранено, всеки може да си купи билет и да кацне в страната на петрола, девствените тропически гори и кристално сините брегове. На практика обаче има известни затруднения.
Първо: все по-малко и по-рядко авиолинии пътуват до Каракас, заради това и цената на билета е доста висока. Второ: в страната има двоен курс между официалната валута боливар и чуждата, тоест ако пътувате с долари и ги смените в банка по официалния курс това ще ви направи буквално бедни като църковни мишки, а сума от 1000 щатски долара може да ви стигне за една нощ в евтин хотел в Каракас, затова ви трябва човек, който се занимава със смяна на валута, по „втория начин“ такива местни има много в района около летището, но и там бъдете нащрек. Трето: внимавайте с престъпността. От летището, ако нямате предварително човек, който да ви посрещне, е добре да вземете транспорт, предоставен от официална фирма на летището. Четвърто: големите вериги хотели отдавна не съществуват във Венецуела заради социалистическия режим те са одържавени. Търсете голям хотел – там има охрана и все пак някаква сигурност. Внимавайте с излизанията по улицата особено тези късно вечер, разхождайте се на групи, не носете големи суми пари. Извън това венецуелците, като едни истински латиноамериканци са вечно усмихнати, щастливи хора, които умеят да се наслаждават на живота.
Венецуела - социализъм до дупка
За повечето европейци Венецуела е страната на Уго Чавес, което ще рече социализъм до дупка. След повече от 10 години управление Уго Чавес превръща Венецуела в "образцова социалистическа държава". С лавина от закони успява да „регулира“ бизнеса и да наложи "марксистката търговия" в богатата на петрол латиноамериканска държава. Наследникът му - Николас Мадуро, не само продължава политиката на контрол върху обмен на валути, върху цените, законите на пазара на труда и отчуждаването. Година след година положението за обикновения гражданин става все по-тежко. 96% от домакинствата живеят в бедност, все повече гладуват. В страната няма бензин и вода, токът често спира.
На фона на всичко това природата се е запазила непокътната и величествена, сякаш за да докаже, че е по-силна от всякакви човешки закони. След всички тези предупреждения сте абсолютно готови за пътешествие до Венецуела. Ще кацнете на международно летище Майкетия. Още преди това от прозореца ще видите небесносините води на Карибско море, обградено от масивна планина и гъсти тропически гори. Имайте търпение с имиграционните, 99 процента говорят само испански и ако това е език, които не владеете, ще ви трябва време. След неловкото преминаване покрай контрола за влизане и стотиците проверки най- накрая ще преминете. Нека шумът и суматохата не ви притесняват да се насладите на хубавото време и усмихнатите хора. Лятото царува през цялата година тук.
Летище Майкетия се намира в Ла Гуайра, това е и главното пристанище на Венецуела, на около половин час път от столицата Каракас в огромния трафик. Цената на таксито е по договаряне, не бъдете прекалено щедри.
Препоръчваме ви да си резервирате хотел предварително, а също така да се ориентирате към хотели минимум 4 звезди, най-вече заради безопасността. Цената на нощувка в такъв хотел е около 200 лв. В столицата на Боливарска република кипи бурен живот, смесен с местни латино ритми. В Каракас можете да посетите някой от горещите салса барове и да се насладите на горещата емоционалност на местните.
Маршрутът започва от Канайма
Маршрутът до Анхел започва от Канайма. Това е вторият по големина национален парк във Венецуела и един от най-атрактивните в цяла Латинска Америка. Простира се на над три милиона хектара в югоизточната част на страната близо до границата с Бразилия и Гвиана.
Тук подвижните савани, морските палмови горички, планинските гори и гъстите речни гори свързват стръмни скали, поразителни стръмни планински маси, наречени тепуи, от които падат зрелищни каскади с вода.
От Канайма някои туристи избират да летят до Анхел с малък самолет или хеликоптер, което не е най-добрият избор. Поради мъглата над водопада няма да може да се види почти нищо. Други избират моторни канута, което е най-удачният вариант. Приключението е по-дълго, пътят до Анхел отнема поне пет часа, но гледката и усещането са уникални. По време на пътуването пред вас ще се разкрият невероятни гледки към гъстите екваториални гори и тепуи. От Каньона на дявола се разкрива впечатляваща гледка към водопада Анхел. Следва едночасов преход до панорамната площадка Лаиме, откъдето се разкрива една от най-добрите гледки към водопада.
Водите му се спускат от 1054 метра
Когато човек застане пред най-високия водопад в света Анхел, наистина разбира колко е малък – водите му се спускат от километър и създават една от най-невероятните гледки в света.
Общо височината на водопада е 1054 метра, но поради двата пада, които има, максималното непрекъснато падане на водата е 807 метра. Ширината на потока е 107 метра.
Скалата, от която се стича водата на Анхел, е почти постоянно обвита в мъгла. Влагата се усеща на голямо разстояние от водопада. Силата, с която водата пада, зависи от сезона. По време на дъждовния период (от май до ноември) количеството вода е огромно – 300 000 литра в секунда. В основата на водопада поради огромната сила на водната маса се създава оглушителен шум. Когато валежите спрат, обемът на водата намалява, потокът се разделя на две, а при по-голяма суша се превръща в малко поточе. Ако попаднете през този период на годината тук, ще намерите малък басейн в подножието на водопада и дори може да поплувате. Тук може да срещнете ягуари, ленивци, мравояди, маймуни, елени и много други интересни и типични диви животни.
Легендите
Според легендите местните индианци от племето пемон винаги са знаели за водопада, но избягвали да посещават околностите му, защото вярвали, че са обитавани от зли духове. Наричали го Kerepakupai meru (водопад на най-дълбокото място). Светът обаче научава за величественото чудо на природата едва през XX век благодарение на американския авантюрист Джеймс Крофорд Ейнджъл, на когото е и кръстен водопадът.
През 1933 г. Ейнджъл го открива случайно, прелитайки над него в моноплана си – а всъщност търси залежи от злато. Четири години по-късно пилотът се връща на същото място заедно със съпругата си и още двама приятели. Кацат успешно, но самолетът им засяда, след като колелата му затъват дълбоко в блатистата почва. Така Ейнджъл и спътниците му трябва да вървят пеша 11 дни, докато открият населено място. Вестта за приключението им се разнася и през 1939 г. за първи път водопадът Salto Ángel се появява в официална карта на Венецуела.
Едва през 70-те години самолетът на Ейджъл е свален и сега е част от музейната експозиция на венецуелското летище. През 1956 г. след смъртта на пилотa прахът му е разпръснат над Анхел, съгласно предсмъртното му желание. От 1994 година водопадът Анхел е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство.
Мариана Маринова
