С п. „Чудеса и вяра“ започва поредица „Съкровищата на Атон“, в която ще представяме манастирите и реликвите на монашеската република Света гора. Мнозина вярват, че монасите там с молитвите си всекидневно поддържат баланса в света между доброто и злото и така отлагат времената на Апокалипсиса и Второто пришествие. Зографският манастир притежава пет големи християнски реликви - три чудотворни икони на св. Георги ( Аравийска, Фануилска и Молдавска) и две на Пресвета Богородица („Предизвестителка“ и „Услишителница“). Както и безценната реликва „История славянобългарская“ на Паисий Хилендарски, която се пази в манастирската библиотека на четвъртия етаж. Наред с това в обителта има и десетки автентични мощи на светии. Болшинството от тях се намират в съборната черква на манастира „Св. Георги“ и в по-малката църква „Успение Богородично“. Има обаче и още една църква извън стените на манастира. Именно там преди 800 г. необучено муле донася по Божия промисъл Аравийската чудотворна икона на Св. Георги. А защо точно муле - както днес, така и в миналото се използват тези животни, считани за безполови, за пренос на хора и товари.
Автор, Хаджи Георги Китанов поклонник на Атон
Легендата разказва, че през XII век бедуините от Йорданска Арабия (районът около река Йордан) избивали християните край град Лида и разграбвали домовете им. Един благочестив християнин, за да запази от поругание светата икона, я пуснал в морето. Тя плавала сама неизвестно колко време и дошла до пристанището на Ватопедския манастир. Когато била забелязана, лодки от различни манастири влизали в морето, за да я вземат, но тя се отдалечавала. Но когато влязъл един благочестив старец от Зографския манастир, тя сама се приближила и била извадена на брега. Възникнал обаче голям спор в кой от двата манастира да отиде иконата на Св. Георги. Понеже монасите не стигнали до съгласие, предстоятелят на Света гора - протът, заедно със старците от Светата община потърсили начин да разберат към кой манастир ще благоволи Светият Победоносец. Накрая решили да я качат на младо муле и да го оставят свободно да върви и където спре - там да оставят иконата. Когато го натоварили, то, без да бъде водено и насочвано, с равен и спокоен ход се отправило към светата Зографска обител. Изкачило се на хълма на запад от манастира и там останало неподвижно.
Две от чудотворните икони на св. Георги се намират пред стълбовете на главната черква - Аравийската икона (вляво) и Фануилската (вдясно).
В чест на знамението е издигната черква, която се намират на 1,2 км от стените на манастира. Два пъти годишно се прави лития с иконата от манастира към този храм. Иначе самата икона се намира в съборния храм до левия стълб на църквата. Ако искате да снимате чудотворната икона обаче, внимавайте, защото монасите в „Зограф“ за разлика от другите манастири не разрешават снимки. Дори да им обясните, че е в прослава на Бога, компромиси почти не се допускат. Обиколил съм всички 20 манастира по няколко пъти през годините. Мога да кажа, че за разлика от други обители в българския отношението към фотографията е доста консервативно. Много често при отваряне на черквата често поклoнници са молени да оставят камери и телефони, преди да влязат. Имах случай, в който бях харизанин (безплатна работа за манастир) в Зографската обител и понечих да снимам. Един монах изтръгна телефона от ръцете ми и го изхвърли в камънака. По чудо не се счупи. Казвам това за хората, които отиват натам, да си имат едно наум. Относно харизанството - определено го препоръчвам, за да се потопите в атмосферата на дадената обител. Визите, които се издават за работа на поклонниците, са 6-дневни. А обикновените са 3- дневни, след което трябва да напуснете монашеската република.
Зографският манастир е 9-и в йерархията на монашеската република Света гора. Според преданието е основан през 919 г. от трима братя благородници от Охрид - Моисей, Арон и Иван Селима. На южната страна на полуостров Атон те създали монашеска общност. Счита се, че първо съградили три пирга (кули), отдалечени един от друг. По църковното летоброене това се случило в 6427 година от Сътворението на света. Предание разказва още, че между братята възникнал спор на кой светец да кръстят обителта. Чудели се между великия Николай, Мирликийски Чудотворец или свети Климент - Охридския чудотворец. Накрая соломоновски решили заради братската любов да се обърнат с молитва към Бога и Той Сам да определи на чие име да се посвети църквата. За целта оставили вътре гола дъска без изобразена икона. В един момент през нощта се разляла небесна светлина. На сутринта на приготвената дъска, положена на Светия Престол, имало самоизписан образ на свети великомъченик Георги.
Заради тази самоизписана икона и днес манастирът се нарича „Свети Георги Зограф“ - т.е. „живописец“. А самата чудотворна икона е наречена Фануилска, тъй като в Палестина, близо до град Лида, отечеството на св. великомъченик Георги, се намирал манастир, наречен Фануилов. Там имало неръкотворна, чудотворна икона на светеца от времето на цар Константин. Този, който страдал от неизлечима болест и прибягвал до иконата на Светия Победоносец, почерпвал изцеление от него и си отивал здрав. Един ден този образ станал невидим пред очите на братята и монасите. Светецът конник се явил на игумена Евстратий и му казал следното: „Защо изнемогваш от скръб и тъга по мен, човече? Аз си намерих храм и обител в Светата Атонска планина, където е жребият на нашата Пресвята Владичица Богородица. Там пожелах да пребивавам. Ако ти искаш да спасиш от идващия гняв себе си и тези, които са с тебе, вземи братята си и отиди в земята и обителта, които ти посочих, и там ще ме намериш. Защото Господ предаде цяла Палестина и Сирия за потъпкване от сарацините заради преумножаването на греховете и неправдите, извършени от християните“. Днес Фануилската икона на Св. Георги се намира в съборната черква върху десния й стълб.
Шествие с Аравийската икона на свети Георги Победоносец, пристигнала по Божия промисъл в българската обител.
До 800 поклонници идват за празниците
Между 600 и 800 са поклонниците, които приютява българският атонски манастир по големите християнски празници. Мястото за спане отговаря на тризвезден хотел, отоплението е на дърва. За да стигнете дотам, се нуждаете от виза, която се плаща в размер на 25 евро. Тя се получава след имейл-кореспонденция с манастира. Самата виза след това се взима от офиса на бюрото за поклонници в гръцкото селище Урануполи.
Пристанището на Зографския манастир и бойната кула, вдигната през XVI век
Бойна кула краси пристанището
За да стигнете до Зографския манастир, трябва да хванете ферибота от Урануполи. Първата спирка (арсана) е Иваница за Хилендарския манастир, а втората е за „Зограф“. След като слезете, може да видите уникална стражева кула. Тя е подарена на нашата обител от Богдан III Кривия, сина на Стефан Велики - един от големите дарители на обителта. Тя е почти идентична с Хрельовата кула в Рилския манастир. През 1500 г. е разрушена от пирати, но скоро след това е възстановена от сина на молдовския войвода. Разстоянието по суша от пристана до Зографския манастир е 4,5 км. Онези манастири, които нямат излаз на море, разполагат с коли за превоз на поклонници. Нашият също не прави изключение. Очаквайте продължение: В следващия брой – историята на Богородичните икони на Зограф, уникални реликви – автентични мощи на Св. Георги, както и „История Славянобългарска“ от библиотеката на манастира.
