С п. „Чудеса и вяра“ продължава с поредицата си „Съкровищата на Атон“, в която представяме манастирите и най-уникалните реликви, икони и чудеса на монашеската република Света гора. Най-старата икона на Богородица на Атон се намира в светогорския манастир „Дионисиат“. Счита се, че 2000-годишната реликва е рисувана от Св. Лука, а за нея е позирала самата Дева Мария.
Автор, Хаджи Георги Китанов
Реликвата се нарича „Богородица на Aкатисния химн“. С нея са свързани много чудеса. При едно тя е излекувала прочутия ренесансов гении и философ от български произход Евгений Булгар (Вулгарис) (1715-1806). Той е православен деец на Европейското просвещение, основател на Атонската академия и ректор на патриаршеската школа в Цариград. За него се знае, че е роден на венецианския тогава о. Корфу, а историята му с чудотворната икона е свързана заради жестоката стомашна язва, от която страдал. В един момент състоянието му фатално се усложнило поради невъзможността да се храни от огромната болка. Лекарите не успяват да му помогнат. Като последен опит да го спаси, игуменът на манастира „Дионисиат“ вади иконата на Богородица и я носи при него, за да му даде сила. Епископ Евгений веднага започнал да се моли, поклонил се пред Светата икона и я целунал. В този миг веднага усетил, че болката утихва и от този момент язвата сякаш се изпарила.
Боите на чудотворната икона (вдясно на иконостаса) са избледнели.
Днес иконата все още се пази и се излага за поклонение в манастира „Дионисиат“. Той е кацнал на скалния бряг, разположен терасовидно. Моето пътуване до там бе пълно с перипетии и извървени около 30 км в един ден, което не е малко предвид възрастта ми. Манастирът има пристан, но тогава се наложи да тръгнем от „Ивирон“, защото се оказа, че в него не можем да нощуваме. Така, гледайки картата, най-близо ни се видя „Дионисиат“. Поехме по козите пътеки. По едно време загубихме пътя на GPS-а. Виждахме обителта долу в далечината, но нямаше път, по който да слезем. Наложи се да поемем към съседния манастир св. „Павел“, за да пренощуваме. На сутринта направихме нов опит да щурмуваме „Дионисат“. Манастирът се оказа доста непристъпен по суша, подобно на „Симонопетра“, но този път намерихме коларския път и стигнахме благополучно. Обителта е разположена на западния бряг на полуостров Атон върху стръмна скала високо над морето с изглед към дълбока гориста клисура.
Прочутият Евгений Булгар (Вулгарис) е спасен от чудотворната икона.
Манастирът е кръстен на своя основател – българки монах от Костурско, дошъл тук през XIV век. Доста е красив и наподобява средновековна крепост. Влязохме през портата и отидохме в архондарника, където се подкрепихме с локум и малко кафе. След известно време дойде един монах, който ни отведе в Съборния храм. Чудотворната Богородица се намира там в иконостаса. Тя е направена от пчелен восък, дървесна смола, примесена със смирна. На гърба на Светата икона е закрепена сребърна плоча, върху която са изобразени император Алексий III Комнин и Дионисий, основателят на Светата обител. Доста интригуващ е текстът, изписан на гърба: „Това е чудотворната икона, която патриарх Сергий държеше, докато обикаляше стените на Константинопол и която отърва града от варварската обсада. И беше дарена на манастира на Дионисат от император Алексий.
Заради този артефакт се предполага, че това е митичната икона, която е пазила Константинопол през VII век. Предполага се, че патриарх Сергий я е държал в онази историческа нощ през 626 г. сл. Хр. , когато повежда шествие с други духовници и вярващи около стените на Константинопол, като по този начин е дал на малкия брой войници и населението смелост да продължат да защитават града. Исторически е прието, че свръхестествените сили на Светата икона са били от ключово значение за отблъскването на аварските нашественици. До XIII век е била съхранявана във Влахернската църква на Босфора, след което е дарена на „Дионисиат“. Днес боите са избледнели под напора на еоните. Личат само очeртанията на Девата и Младенеца, но все така остава въздействаща.
Пирати стават монаси заради чудо
С иконата са свързани множество чудеса. През 1592 г. алжирският пират на име Еф Артаван Алфа тръгва от егейския остров Скирос с голям брой свои хора, за да ограби манастира. Той бил информиран, че там има несметни богатства и най-голямото – древната икона на Дева Мария от Влахернската църква на Босфора. След като стигнал до манастира, разбойникът и хората му, около 200 на брой въоръжени до зъби, започнали да заплашват монасите. Игуменът в опит да спаси обителта от сигурно унищожение, а хората си от смърт, предлага на пиратите скъпоценни дарове – 50 000 флорина, олио и вино. Пиратът Артаван се съгласил, но хитро предложил да добави към откупа и един манастирски артикул по свой избор. Игуменът се съгласил. След като влиза в Католикона (главната църква) на манастира, Артаван веднага отишъл и грабнал чудотворната Богородица. Въпреки протестите на игумена, пиратите взели реликвата и отплавали с корабите.
Същата нощ Богородица се явила на Артаван насън и му казала: „Защо ме взе лукавецо? Веднага ме върни там, където бях в мир”. Артаван се събудил, но не взел знамението на сериозно. В рамките на един час обаче времето се променило и пиратите се озовали в окото на голяма буря. Корабът аха да потъне. Сандъкът с иконата се отворил, а от него започнало да лъха невероятно благоухание. В този момент нечестивецът разбрал, че всичко е заради плячкосаната християнска икона. Взел я в ръце и в този момент бурята утихнала, а морето станало като тепсия за баклава. Пиратите, като видели чудото, започнали да умоляват своя главатар да върне иконата на атонския манастир. Уплашен Артаван склонява. В резултат много от пиратите, дошли да върнат иконата, решили да се замонашат и да приемат Христа.
Манастирът е разположен терасовидно.
Кулата е висока 25 м
Манастирът „Дионисиат“ е изумителен с архитектурната си композиция на морските скали с множество параклиси, някои зад стените му, а други високо в скалите. В центъра на манастира като комин се издига защитна кула с височина 25 метра. Тя е построена през 1520 година. Периодично е използвана за съхранение на книгите от манастирската библиотека. В нея има много стари документи, включително 804 сборници с ръкописи и повече от 5000 печатни книги, евангелия от XI век, хрисовули и ръкописи. Особено ценно е илюстровано евангелие от XIII век. В специална крипта в главната църква се пазят мощите на константинополския патриарх Свети Нифонт. В обителта се съхранява и дясната ръка на Св. Йоан Кръстител, чиито мощи има и в българския черноморски град Созопол.
