С калният манастир „Свети Димитър Бесарбовски“ е широко известен както на вярващите, така и на обикновените туристи. Но малцина знаят, че почти на самата ни граница със Сърбия има още един подобен манастир „Света Троица“. Той се намира над село Разбоище, на около 9-10 км от Годеч, и за това е известен и като Разбоишки манастир.
Доказано е, че през Средновековието пещерите в района са били обитавани от монаси отшелници. Някои автори смятат, че светата обител като скален религиозен комплекс възниква още по времето на Първото българско царство, а други – по време на Втората българска държава. Има мнение, че в тукашните пещери сръбският крал свети Сава е прекарал 40 дни в пост и молитва на път към мисията му в Йерусалим, за която се знае, че се е състояла в периода 1232 – 1235 година. Но всички приемат, че църквата в скалите и първите манастирски сгради са построени най-късно през XIV век, по времето на цар Иван Александър.
Манастирските сгради пазят духа на Възраждането.
С построяването на храма е свързана легенда, която има няколко варианта. Първоначално монасите решили да построят храм долу под скалите, но всичко, що строели денем, нощем се събаряло. Една вечер самата Богородица се явила на един от братята и му заръчала да построят църквата в голямата ниша горе в скалите, където са се молели и преди.
Манастирът дълго време се е наричал и Куржиловски по името на друго близко село - Куржиловци, опожарено от башибозуци през XVI век. Самата света обител е била опустошавана няколко пъти. При едно от нападенията монасите били изклани, само един се спасил, който по-късно възстановил манастира. Тогава сградите са били преместени от левия на десния бряг на река Нишава, където са и до днес. Така храмът на Разбоишкия манастир, подобно и Бесарбовския, се намира вън от манастирската ограда. Към 1860 г. светата обител е опожарена за сетен път, а година по-късно е възстановена от Йовчо Тотев - племенник на Филип Тотю и участник в легията на Георги Сава Раковски. Той е погребан в двора на манастира
Олтарът на скалната църква
Манастирският храм "Въведение Богородично" е еднокорабен, с полуцилиндрична апсида. Запазени са останки от стенописи по западната фасада на първоначалната църква, датиращи от XVI-XVII вeк. Това са епизоди и образи от "Страшния съд", които са изпълнени от добре школувани майстори с особено чувство за колорит. Останалите икони и утвари са от втората половина на XIX век и днес се пазят в манастира, където се съхранява и един старопечатен български миней от 1869 г.
Манастирът е бил и комитско гнездо. Известно време тук монах е бил отец Матей Преображенски–Миткалото. Апостола на свободата Васил Левски също е посещавал манастира. Отец Матей научил монасите да произвеждат барут. Но веднъж по невнимание един от тях предизвиква взрив. Османските власти научават за това и за пореден път опустошават и временно затварят светата обител.
Манастирските сгради пазят духа на Възраждането.
Три монахини възраждат обителта
В началото на XX век манастирът запустява, но през 1947 г. в него се заселват три монахини. С течение на времето те с помощта на живеещите в околните села хора успяват да възстановят манастирския комплекс и да реставрират скалната църква. През 2007 г. умира последната от тях. Сега манастирът отново е мъжки и се обгрижва от един монах.
