Н а 20 април православните църкви отбелязват паметта на сръбския новомъченик Свети Николай Жички. Той е роден на 23 декември 1880 г. в село Лелич, Южна Сърбия, със светското име Никола Велимирович. Първоначалното си образование получава в известния манастир Челие, след което завършва Белградската духовна семинария и следва във висши учебни заведения в Берн, Женева, Лондон и Петербург. В Берн защитава докторат по богословие, а в Женева - по философия. През 1909 г. приема монашески постриг в манастира Раковица и оттам насетне посвещава всичките си заложби и богати познания на служба Богу, на Православната църква и на своя народ.
Балканската война
Труден и изпълнен с превратности е житейският път на епископ Николай. Участва в Балканската война като доброволец, неуморно помага на пострадалите и проповядва. След 1914 г. правителството го изпраща в Англия и САЩ. Чете публични лекции пред светски аудитории в университетите в Кеймбридж, Лондон, Единбург, както и в различни англикански църкви, включително и в „Света Маргарита“ в Уестминстърското абатство. С връщането му в Сърбия през 1919 г. е ръкоположен за Жички епископ.
След окупацията на Югославия през 1941 г. епископ Николай е интерниран от нацистите за половин година в манастира Любостиня, след което заедно със Сръбския патриарх Гавриил е изпратен в лагера на смъртта "Дахау". Господ съхранил праведниците в ужасите на нацисткия ад и на 8 май 1945 г. те били освободени от американски войски.
Изгнание
След освобождението си епископ Николай не пожелава да се върне в комунистическа Югославия. Той продължава мисионерската си дейност в Европа и САЩ, пише много и неуморно се труди за духовния подем на поверените му епархии, като преподава същевременно в Свето-Владимирската академия в Ню Йорк, в Свето-Троицката академия в Джорданвил и в Свето-Тихоновската семинария в Пенсилвания.
Владиката Николай завършва земните си дни в руския манастир "Св. Тихон Задонски" в щата Пенсилвания. На 18 март 1956 година той кротко се преселил при Господа по време на килийна молитва. Тялото му било погребано в сръбския манастир "Свети Сава" в Либъртсвил, Пенсилвания.
Тито не дал да го погребат в родината
Въпреки желанието на владиката Николай да бъде погребан на родна земя в продължение на десетилетия това е било немислимо. В Титова Югославия оцелелият от лагера на смъртта комунистите наричали предател, "сътрудник на окупантите" и "враг на народа", а безценните му трудове били забранени за публикуване. Едва през 1991 г. Сърбия се сдобила с великата светиня - мощите на владиката Николай Велимирович. Днес те почиват в родното му село Лелич, в храма, който някога сам владиката издигнал. Свети Николай Жички днес е покровител на новосъградения манастир „Соко" в Сокоград, Сърбия.
