С ветената вода е един от основните елементи в християнските обреди. Сама по себе си тя е обикновена по произход и състав. Но след извършаването на специалната църковна служба Св. Дух слиза в нея и й придава освещаващи, благодатни и дори изцеляващи свойства. Светената вода съпровожда вярващия навсякъде още от момента на неговото кръщение. Тя лекува, с нея ръсят жилището и храната. Пазят я в дома, вземат и на път.
Молебенът за освещаване на водата се нарича – водоосвещаване, или просто водосвет. Той е два вида – малък и велик. Малкият може да се прави по всяко време, когато е нужно да се попълнят запасите от светинята. А Велик водосвет се прави само два пъти годишно - в навечерието на Йордановден – т.нар. Водици - и на самия празник. Освещаването на водата на 5 и 6 януари се прави в памет на Кръщението на Иисус Христос, когато пророкът Йоан Предтеча познава Христос сред множеството хора и го кръщава в река Йордан. Събитието Кръщение Христово е изключително важно за Църквата, защото в този момент на човечеството за пръв път се явяват Трите лица (ипостаса) на Триединния Бог - Отец, Син и Свети Дух. Затова и църковното име на празника е Богоявление. Това знамение обаче се случва именно чрез стихията вода. Осветена на този ден тя се нарича богоявленска. Нейните функции обаче не се изчерпват с празника. Хората се отнасят към нея като към велика светиня, която се пази в случаи на болести и беди. Разлика между водата, осветена на 5 януари и тази на самия Йордановден няма. Осветената в тези два дни вода се пази цяла година - до следващия празник. Пандемията и тук нанесе своя отпечатък – вече втора година на Богоявление в църквите освещават повече вода, за да не става струпване и всеки вярващ да може да отнесе в къщи от благодатната течност. Духовници обаче коментират, че това не е необходимо - когато започва да свършва, просто добавете обикновена чиста вода и тя ще се освети от останалата налична.
На Йордановден свещениците ръсят със светена вода и извън храмовете.
Вярата в силата на светената вода е доказана от живота. Няма нужда да се цитират древните „Бащи на Църквата“. Може да се позовем на по-близки във времето авторитети. "Осветената вода - пишел през XIX век руският професор по богословие Димитрий Херсонски, има сила да освети душите и телата на всички, които я ползват". Друг светец, преподобният Серафим Вирицки, винаги е съветвал да се поръсват с нея продуктите и готова храна. Когато някой е боледувал, преподобният Серафим го благославял наред с молитвите да пие на всеки час по една супена лъжица светена вода „Пийте светена вода колкото се може по-често. Това е най доброто и най-ефективното лекарство. Говоря това не само като свещеник, но и като лекар, от моя медицински опит“ ,призовава и светителят Свети Лука Кримски (Лука Войно-Ясенецки). Който освен духовник и богослов е бил и гениален хирург, основоположник на метода на местната упойка, автор на световноизвестния учебник "Очерци по гнойна хирургия", лекар, спасил живота на десетки хиляди болни.
Със светената вода обаче трябва и да се внимава. Новогръцкият праведник и чудотворец Св. Паисий Светогорец разказваше, че човек може дори да бъде обладан от бесовете, ако не внимава. „Имаше една жена (Бог да я прости, почина), която беше обладана, защото изхвърли светена вода в мивката. Имаше малко в едно шишенце. Казва си: “Е, старичка е вече, нека я изхвърля, защото ми трябва и шишенцето”. Изля светената вода, отгоре на всичко изми и шишенцето, защото бе останало вътре малко босилек. След това бе обладана. Благодатта я напусна, защото тя не може да остане у някой неблагоговеен човек“, разказвал праведникът. Когато човек няма благоговение към светинята, как да го доближи Божията благодат. Благодатта отива при ония, които я почитат. Не давайте светинята на псетата (Мат. 7:6), казва Писанието.
Бойните знамена на армията също се благославят със светинята.
Но светената вода сама по себе си не е вълшебното лекарство за всички болести. Тя има сила само ако в нас живеят вярата, покаянието, смирението и милосърдието. В молитвата при освещаването на вода се отправя тази молба към Бога: "...направи така, че тя със силата, действието и благодатта на Пресветия Дух да се яви на всички, които я пият с вяра, приемащите я и поръсващите се от нея, за да получат опрощение на греховете, освобождаване от страстите, избавление от всяко зло, умножение на добродетелите, изцеление от болестите". Т.е. светената вода не само изцелява от духовни и физически болести, но и ни предпазва от слабостите. Които, както учат бащите на Църквата, са първопричината за нашите болести. Светинята ни защитава от злото и ни насочва към доброто. Това, разбира се, не става автоматично – пиеш светена вода, поръсваш дома си и всичко е наред. Свети Теофан Затворник формулира условията, при които действа светената вода. "Цялата благодат, идваща от Бога чрез светия Кръст, светите икони, светената вода, мощите, осветения хляб и Светото Причастие с Тялото и Кръвта Христови - има сила само за тези, които са достойни за тази благодат чрез покайни молитви, разкаяние, смирение, служение на хората, дела на милосърдие и проявление на други християнски добродетели, пише светецът. - Ако това липсва, благодатта на тези светини не спасява, тя е безполезна за нечестивите и за мнимите християни, лишени от всичките тези добродетели“.
Кръстът и китката с чимшир се потапят в котлето със светената вода.
Светена вода трябва да се ползва благоговейно, с молитвата: "В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин". Тя се приема сутрин на гладно, защото човек първо трябва да приеме светинята, а после да поеме обикновената храна. Що се отнася до останалото време, то в Типика - книгата, съдържаща църковните правила, е казано, че е неразумно да се въздържаме от светената вода, защото сме се хранили: "Да бъде известно на всички: отлъчващите се от светената вода по причина, че вече са се хранили, не вършат добро, защото благодатта Божия е дадена за освещение на целия свят и на всички твари. Така и я пръскаме навсякъде, и във всякакви нечисти места, и даже под нашите крака. И къде е разумът на тези, които не я пият по причина, че са вкусили храна". Така че Църквата не забранява да се пие светена вода по всяко време и укорява тези, които смятат, че не бива да се приема на пълен стомах. "В нея ние имаме не просто вода с духовно значение, но ново, духовно и телесно битие, и съвсем тясна взаимосвързаност на небето и земята, на благодатта и веществото", учи канонът. Духовници още съветват със светената вода да се помазват болните места на тялото. Помазанието се прави във вид на кръст и с молитва. Разбира се, използването на светена вода за лечебни цели въобще не означава, че не трябва да потърсим лекарите и лечението в болниците.
Водосвет се прави и при различни обществени мероприятия.
Ако се развали, полейте с нея цветята
Светената вода не се нуждае от специален съд. Трябва само на него да се сложи етикетче, за да не се използва случайно и неблагоговейно, не по предназначение. Известни са случаи в бившия Съветски съюз, когато в затворите и лагерите, където вярващите са пазели светинята като зеницата на очите си, тя не се е разваляла дори след като нееднократно са я разреждали. Не се разваля в повечето случаи и в нормални условия. За това няма елементарно обяснение, просто трябва да си спомним думите на Христос: "Нека ви бъде по вашата вяра" (Мат., 9:29). А ако все пак се развали, не я изливайте в канализацията или на земята в двора. Тя се излива в "място недосегаемо“, т.е., където не ходят хора и животни, например в река. В съвременните градски условия най-лесното е да полеете с нея цветята в саксията.
Освещаването на водата е символ на Кръщението Христово, извършено от Йоан Предтеча в река Йордан.
Сребърните съдове й дават допълнителна сила
Още от древността духовниците явно са разбирали от химия. Защото в храмовете светената вода от Богоявление се е съхранявала в сребърни съдове. А среброто убива различните бактерии и така светената вода не само се запазва за дълго време, но и наистина придобива лечебни и най-вече профилактични качества. Известна е историята за Александър Велики, който по време на източния си поход в днешен Афганистан пиел същата вода, каквато са пиели и войниците му. Но те са пиели от калаени чаши и масово са боледували и дори умирали от различни стомашно-чревни разстройства. А легендарният завоевател, който е пиел от сребърен съд, е бил здрав по време на целия поход.
