-Проф. Александрова, какви нови ваксини срещу COVID се разработват?
-Наред с ваксините, които вече се прилагат у нас (РНК ваксини и аденовирусни ваксини), на път са и други кандидати, за чието създаване са използвани както класически, така и модерни технологии. Те са в различни стадии на предклинични и клинични проучвания. Най-близо до финала е ваксината на фирма Novavax – очаква се съвсем скоро Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) да обяви становището си след разглеждане на подадените от Компанията документи за разрешение за употреба. Ваксината съдържа вирусоподобни частици, които наподобяват SARS CoV-2 отвън (покрита с S-белтък наноструктура), но липса генетичния материал на вируса и той не може да се размножава в организма и да ни разболява. На 18.10. 2021 г. фирма Valneva съобщи положителни резултати от клинично изпитване във фаза 3 на създадената от тях инактивирана ваксина срещу COVID-19. Тя е приготвена по класическа технология, която се използва от 60-70 години. Такива са повечето от ваксините срещу грип и много детски ваксини. В нея е включвен цял вирус, който обаче е инактивиран чрез въздействие с химични съединения и не може да ни разболее, но е в състояние да стимулира имунен отговор. Ваксината предизвиква образуване на високи нива на неутрализиращи антитела както и широка гама от Т-клетки – те разпознават не само S–белтъка, но и други вирусни белтъци. Фирмата подготвя документи за Регулаторната агенция по лекарства и здравни продукти във Великобритания за получаване на разрешение за приложение както и за ЕМА. На 03.01.2021 г. в клинични проучвания фаза 1 влиза ваксина, създадена от Британска биотехнологична компания, която е получила зелена светлина за изпитване от регулаторните органи в Швейцария. Отличава се от останалите ваксини по това, че при нея ударението ще бъде поставено върху Т-клетъчния имунен отговор с цел осигуряване на по-продължителна защита както и по това, че ще се прилага под формата на пластир.
-В момента се работи и над ваксини под формата на спрей? Как действат назалните ваксини?
-Независимо от формата и начина на въвеждане на ваксината, целта е една и съща – да запознае имунната система със съответния болестотворен агент и да осигури защита при бъдеща среща с него. Към днешна дата всички одобрени ваксини срещу COVID-19 се прилагат чрез традиционна мускулна инжекция. Предимството на ваксината под формата на спрей е, че навлиза по естествения път, по който ни атакува и вирусът. Ето защо очакваме тя да активира значително и локалния имунитет на входната врата на вируса. Работи се по няколко такива кандидат ваксини, които са показали обнадеждаващи резултати в животински модели и клинични проучвания в ранна фаза.
-Ще има ли ваксини под формата на хапчета?
-Израелската фирма Oramed се готви да започне клинично проучване фаза 1 върху първата ваксина срещу COVID-19 под формата на хапче. За целта се използва специална технология, позволяваща оцеляването на ваксината в храносмилателната система. Ваксината представлява вирусоподобни частици (подобни, но не идентични с тези на Novavax). Предизвиква имунен отговор не само срещу S-белтъка на вируса, но и срещу два други повърхностни вирусни белтъци и се очаква да осигури по-добра защита срещу евентуално възникващи нови варианти.
-Имат ли потенциал новите ваксини да са по-ефикасни от съществуващите в момента?
-От самото начало учените се насочиха към различни подходи за създаване на ваксини срещу COVID-19 и това не е случайно. SARS-CoV-2 е нов вирус и нямаше как да знаем коя от ваксините ще бъде успешна, не е изключено при отделни групи хора подходящи да се окажат различни ваксини. За някои райони на света необходимостта от постоянно охлаждане при транспортиране и съхраняване на ваксините, както и нуждата от обучен персонал за поставянето им също създава затруднения. Целта на науката е непрекъснато усъвършенстването на медицинските продукти, каквато е и ваксината срещу SARS-CoV-2. Тук е мястото да напомним, че ефективността на ваксините, с които разполагаме в момента, е доказана и в условията на активно разпространяващия се Делта вариант и появяващите се нови варианти, не бива да отлагаме поставянето на ваксина в очакване на хипотетичен по-добър бъдещ продукт.
.-Кога се очаква актуализирана ваксина срещу Делта варианта? В началото експертите обясняваха, че актуализацията за нивите щамове ще става бързо? Защо се забавиха толкова?
-По мнението на експертите актуализиране на съществуващите ваксини ще бъде предприето, когато наличните ваксини покажат значителна загуба на ефективност, водеща до сериозен пробив в защитата – нещо, което до този момент не се е случило и те продължават да ни предпазват във висока степен от тежко боледуване, хоспитализация и смърт. SARS-CoV-2 се променя непрекъснато и ако трябва ваксината да се актуализира при всеки нов вариант рискуваме да влезем в безкраен процес, който би бил неефективен и вероятно недостижим поради технически и логистични трудности. Наблюденията показват, че макар вирусът да е променил структурата си, изглежда, че това не е било достатъчно, за да избяга от имунния отговор, предизвикан от ваксините. Идентифицираният преди дни нов вариант на SARS-CoV-2 – Омикрон, определено постави ново предизвикателство.
-Кой е Омикрон и ще се справят ли ваксините с него?
-Омикрон (В.1.1.529) изненада специалистите с коктейл от над 50 мутации, 32 от които са в S-белтъка. Този белтък изгражда т.нар. шипчета – стуктурата на SARS-CoV-2, която разпознава входната врата (рецептора) върху клетката-гостоприемник и помага на вируса да влезе в нея, т.е. да я инфектира. Това го превръща във важна мишена на имунната система, която реагира срещу него, включително с образуване на неутрализиращи антитела. Вирусът на свой ред се стреми да избяга от хватката им, като внася промени в шипчетата. Десет от мутациите на Омикрон са в участъка, който директно взаимодейства с клетката. За сравнение, при варианта Делта мутациите в S-белтъка са 10. Част от съдържащите се в Омикрон мутации са ни познати от други варианти и знаем, че може да улесняват предаването на вируса от човек на човек както и „изплъзването“ му в някаква степен от имунния отговор, изграден при среща с предишни варианти или с ваксина. Други мутации се появяват за пръв път и все още не знаем какво е значението им. В ход са изследвания върху способността на Омикрон да бяга от имунния отговор, чиито резултати се очакват в следващите две седмици. Предстои да бъде установена и способността му да се разпространява и в частност да се конкурира с доминиращия Делта вариант. От съществено значение е и клиничната картина на инфекцията с Омикрон, но за изясняването й е нужно време. Редица водещи специалисти, включително д-р Антъни Фаучи, предполагат, че ваксините ще продължат да ни осигуряват защита срещу тежко боледуване и смърт и при този вариант. Категоричен отговор на този въпрос ще дадат проучванията, които вече са в ход. Фирмите-производители заявиха, че са готови да отвърнат на предизвикателството, ако това се наложи, включително чрез актуализация на ваксините.
Това е тя:
Завършила е с отличие Биологическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”. Притежава магистърска и докторска степен по вирусология и е професор по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН Хоноруван преподавател е в БФ на СУ (от 1998 г. към лаборатория ”Вирусология”, 2007 – 2014 г. - към катедра „Генетика”; от 2016 г. – към катедра „Биохимия“) и Медицинския факултет (2011-2014 г.) на СУ „Св. Кл. Охридски“, както и към Училището за докторанти на БАН (от 2012 г.) Автор и съавтор на повече 180 научни статии в национални и международни списания и сборници от конгреси и конференции, на повече от 500 участия в научни форуми, 5 глави от книги.
Милена Димитрова
