Деян Топалски е едно от най-разпознаваемите лица на Сектор Г. Треньорът по кикбокс има интересен поглед върху случващото се при „червените“ и тяхното бъдеще. Той гостува в студиото на подкаста на „Мач Телеграф“ – „МачКаст“, където разказа редица интересни мнения и случки.
– Как се зароди любовта ти към ЦСКА?
– Още от ученическите години. Аз никога не съм обичал футбола като спорт – не го практикувам. Но най-близкият ми приятел в детството, с когото и до днес поддържаме близък контакт, беше запален по футбола и по ЦСКА. Ние бяхме съученици в Плевен, а всички останали в класа бяха левскари. И си казах, че не може само той да е от ЦСКА срещу всички „говеда“. Така се зароди всичко. После, когато станах студент в София, започнах да ходя и по мачове.
– Но се превърна в едно от най-разпознаваемите лица на Сектор Г. Какви са твоите задължения?
– Ами аз не взех длъжностната характеристика да я прочета тук (смее се). Конкретни задължения няма – всички помагаме около мачовете и подготовката за тях. Вие следите първенството – ние сме секторът, който прави най-много и най-качествени хореографии, пеем най-много. Горе-долу агитките на другите отбори идват като на концерт – да слушат нашите песни. Всеки има някаква задача, за да се случи всичко това. Моята роля не е от най-главните. Голяма част от момчетата, които тренират при мен, са от сектора. Приел съм една по-възпитателна функция. Това, което се случва на стадиона, е нещо огромно. Много хора не си дават сметка колко труд и време влагат всички, за да изглежда така. Вижда се само крайният резултат – качват се три снимки и се пише: „Страхотна хореография на Сектор Г“. А зад това стоят безброй часове труд и отдаденост. Повечето хора живеят за този момент – да успеят да изкарат финансово седмицата и да покажат това, което са направили в събота.
– Чисто футболно обаче нещата не вървят. Как виждаш ситуацията?
– Първото, което прави впечатление, е, че просто има слаби футболисти. Без дори да си фен или спортист, си личи, че има хора, които не са за там. Основният въпрос е кой ги води и защо хората, които доведоха тези играчи, още са в ЦСКА. За мен, когато не се справяш с дадена работа, трябва да я оставиш на някой, който може. Да уточня, че не изразявам мнението на сектора. Ние по принцип не се бъркаме в организационните неща на клуба – стоим настрана, за да не ни се хвърля вина. Но наблюдаваме внимателно всичко. Не знам с какви розови очила трябва да си, за да мислиш, че всичко е наред, и да не вземаш мерки. Сигурен съм, че текат процеси, които се надявам да дадат резултат, но засега не ги виждаме. Истината е, че сме максимално толерантни. Това вече са два сезона, които са ужасяващи за ЦСКА, и въпреки това подкрепяме отбора изцяло. Но търпението не е безкрайно. Засега сме дали картбланш. Крепи ни и фактът, че се строи стадион – това е най-хубавото нещо. И не само стадионът – вижте и базата в Панчарево, която вече изглежда коренно различно. Знаем, че тази инвестиция ще донесе огромни позитиви и ще изведе ЦСКА далеч пред другите български клубове. Но трябва да издържим този труден период. Рибата се вмирисва откъм главата и тази глава трябва да се смени. Проблемите идват отгоре – футболистите долу са просто отражение на това. Някой е довел хора, които не стават, вероятно и комисионни са взети. Знаете сентенцията – „търсете парите“ и ще намерите проблема. Но казвам всичко това отстрани – не съм в кухнята. Наистина стискам палци бързо да преминем през този ужасен период, защото вярвам, че бъдещето на ЦСКА е светло.
– Всички са на мнение, че това светло бъдеще ще дойде. Но ако се забави, не се ли притесняваш, че може да настъпи безразличие сред неорганизираните фенове?
– Войната е точно за тези хора – за обикновения фен. И за малките. При нас идват 14-годишни момчета, и ако отборът не може да ги задържи, ние се опитваме да го направим. Като общност ги интегрираме и мотивираме. Опасността от безразличие е реална, но ние правим каквото можем, за да задържим хората и да им вдъхнем надежда, че няма винаги да е така. Надявам се скоро да изплуваме от това блато.
– Вярваш ли на Христо Янев? Все пак е червена фигура, която знае какво е ЦСКА.
– Аз в Христо Янев вярвам, но не съм убеден, че всичко зависи от него. Когато ти дадат торба със семки, няма как да направиш боб чорба. Няма как да стане със семки. Дори Анчелоти да дойде, няма да направи чудеса. Трябва да се вземат мерки на по-високо ниво, и това ще се отрази и надолу.
– Като човек с възпитателна роля в сектора, как гледаш на враждата между агитките на Левски и ЦСКА? В последните години се стигаше и до ракети…
– Това с ракетите приключи. Всички взеха мерки и последните десетина мача нямаше нито една. Това беше неправилно нещо, което вече е отстранено.
Тази субкултура, хулиганската, е световен феномен, не е измислена тук. Ние, като „малкия брат“, просто подражаваме. Вижте Полша, Русия, Сърбия – там е истинска война. На този фон ние сме дори кротки. В последните години има малко ексцесии, не мисля, че това е голям проблем. Да, случва се понякога, но не е основното.
– Ти самият попадал ли си в подобни ситуации?
– Кой ли не е? Попадал съм, дори наскоро. В началото на годината отидох на едно мероприятие, не като фен на ЦСКА, но ме нападна голяма група – ще ги нарека „говеда“. Тридесет човека не успяха да ме набият. Стана смешно, не можаха дори да ме съборят. Всички в тези среди знаят случая. Бил съм потърпевш, но никога при нас не се е случвало така – 30 човека срещу един. Различни светове сме. Някои хора толкова си могат – това им е интелектуалният и нравствен капацитет.
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
ДИМИТЪР ПЕНЕВ
