Божидар Искренов е най-подходящият събеседник преди голямото дерби на България Левски срещу ЦСКА. Малко е да се каже, че е легенда на „сините“ и много уважаван от червената общност. Истински кошмар за всяка една защита, но най-вече за тази на ЦСКА. Във футболния фолклор още се носи приказката, че защитникът на „червените“ Динко Димитров в мачовете с Левски се обръщал към брат си – великия Георги Димитров, с думите „Бате, Гиби иде!“. Дали е истина това, не се знае, но е факт, че Гибона и легендата на ЦСКА Георги Димитров са били близки приятели. За тази и още много други истории от 80-те години, Божидар Искренов разказва в „Мач Каст“.
-На 3 юни 1984 година се играе един знаменит мач между Левски и ЦСКА. Тогава Левски бие с 3:1, става шампион и за първи път в историята на нашия футбол печели три купи. Мнозина от по-старото поколение си спомнят онази твоя луда, неподправена радост при твоя гол...
-Спомените ми за този мач са много ясни и живи. Първо си спомням колко много хора имаше на стадиона. Не само трибуните, но и стълбите между отделните блокове бяха претъпкани. На самите входове нямаше къде да се застане. Толкова запалянковци имаше. Аз имах тази способност да се абстрахирам от атмосферата на стадиона, тя никога не ми е влияла отрицателно. В съблекалнята, преди да излезем, напрежението беше много голямо, адреналинът бе на максимално ниво.
Но когато стъпих на терена, всичко се промени, аз не обръщах внимание на виковете, на скандиранията, на обидите и псувните от сектора на ЦСКА.
Все едно бях в друга орбита.
Спомням си много ясно моя гол, с който поведохме с 2:0. Мишо Вълчев тръгна от центъра, направихме двойно подаване и аз излязох срещу Джони Велинов, и вкарах.
Спомням си, че зад вратата имаше лекоатлетически съоръжения, май за висок скок бяха. Как минах през тях, нямам точно спомен.
В следващия момент паднах на колене пред публиката, огледах се и видях множество полицейски кучета около мен.
Знам, че Емил Велев е разказвал как се е изплашил кучетата да се нахвърлят върху мен. Възможно е, но аз не мислех за това, бях толкова щастлив.
Интересното беше, че след мача се радвахме много, но не и дълго. 15-20- минути и толкова. Спомените са хубаво нещо, остават завинаги.
-Онзи отбор на Левски вероятно ще остане завинаги в историята не толкова със 7-те поредни победи над ЦСКА, но и повече с факта, че в по-голямата си част бе съставен от юноши на клуба. Как бе създаден този тим?
-Началото на този тим го постави Христо Младенов. Прекрасен треньор и много добър човек. Той беше поставен в много трудна ситуация, защото шефовете на клуба изведнъж решиха да подмладяват отбора.
Един ден дойдоха на „Герена“, събраха ни и казаха – този, този и този, благодарим ви, но повече не ни трябвате, всичко хубаво ви желаем!
От по-старите останаха май само Пламен Николов, Емо Спасов, Руси Гочев. Вместо тях при нас дойдоха Григор Григоров от Миньор Перник, Мишо Вълчев и Пламен Цветков от Академик София.
Така Младенов започна да прави практически нов отбор. Точно тогава обаче дойде онзи злополучен мач с Динамо Букурещ (б.р. През 1982 година Левски играе с Динамо в турнира за Купата на УЕФА. В първия мач румънците бият с 3:0. На реванша в София Левски повежда с 2:0, но в този момент спира осветлението на стадиона. След това гостите вкарват един гол и така продължават напред.)
След мача публиката ни се нахвърли срещу Христо Младенов с обиди, скандирания, защото бил с...червена грейка.
Така Младенов бе уволнен и след него Добромир Жечев стана треньор. Именно той може да бъде определен като създател на този Левски. Той построи основите на къщата.
Имаше смелостта всеки сезон да вкарва по един или двама юноши. Васил Методиев внесе много класа и успехите дойдоха. Аз много пъти съм се шегувал, че при Шпайдела разборите бяха по пет минути – титулярите се знаеха, този биеше фауловете, онзи биеше корнерите, друг дузпите.
Най-голямата сила на онзи тим бе разбирателството между нас. Никой не правеше трагедии от това, че ще бъде резерва.
-Разкажи ни как попадна изобщо в школата на Левски. Вероятно си единственият футболист, който е картотекиран без нито една тренировка, без нито един тест или изпит?
-Точно така е. С приятели гледахме мач на юноши на едно от тренировъчните игрища на терена. Единият отбор остана с десет човека, вече не помня защо. Тогава ми предложиха да вляза за 10-15 минути, да попълня състава, докато изтече времето. Аз се съгласих и поиграх малко.
След мача при мен дойде един от треньорите в школата Андрей Йорданов и ме попита дали на следващия ден не искам да занеса две снимки и акт за раждане. Аз попитах защо им трябват. За да те картотекираме и да започнеш да играеш при нас, ми отговори той. И така се започна.
Цялото интервю четете в днешния брой на "Мач Телеграф" или гледайте във видеото
