Продължава поредицата от гостувания на по-колоритните участници от „Игри на волята“ по NOVA в нашето предаване „МачКаст“. След култовия Гатьо, плувкинята Ива Георгиева, човекът с най-големи крака в България – Николай Костадинов, красивата ездачка Цвети Станева, викинга Даниел Димов, сега е ред на световния шампион по плуване в ледени води Радостин Кръстев. Той е на 22 години от гр. Сандански и е рекордьор на Гинес по плуване в студени води. Тренира от 5-годишна възраст, като работи със спортната легенда Петър Стойчев. Влиза в „Игри на волята” с по-малкия си брат Михаил Кръстев, който все още е в предаването.
- Първо да те питаме как се чувстваш извън „Игри на волята“?
- Добре се чувствам. Предаването приключи, но животът продължава. Не е важно само пред камерите да си добре, а да си вършиш ангажиментите и да си постигаш целите в живота.
- Как ти се отрази славата, която дава предаването?
- Не се чувствам като някой кой знае колко известен или като звезда. Единствената разлика е, че като се разхождам някъде, дечицата ме разпознават. Някои родители искат да говорят с мен, други дечица искат да се снимаме. Това е единствената разлика, не е нещо специално.
- Каква равносметка си правиш ти за твоето участие в предаването?
- Играх така, както си го бях поставил за цел. Не влизах в интриги, не се старах да минавам между капките. Исках да бия възможно най-много, да покажа, че съм добър играч. Трябваше да се подготвя една идея по-добре на пъзелите, за да мога да бия Мастагарков на капитанската битка.
- Защо реши да участваш в тази битка?
- Точно заради това – че исках да участвам във възможно най-много битки и да победя възможно най-много участници. Ако беше писано да печеля, трябваше да стане по най-впечатляващия начин.
- Колко време ти отне подготовката за самото предаване и правеше ли нещо от различно от това, което по принцип тренираш в живота?
- Не, честно казано. През целия си живот съм активен. Ходя на фитнес, спринтове правя, тенис играя. Реално не съм променил нищо по моята подготовка. Тренирам всеки ден по веднъж или два пъти. Може би трябваше обаче да се подготвя повече за пъзелите. Иначе чисто физически се смятам за доста добре подготвен.
- Как ти се отрази цялото това гладуване?
- Гладуването е тежко. Много зрители сигурно си мислят, че спим на хотели, че ядем. Обаче брат ми като дойде при нас, при гладиаторите, на четвъртата седмица, реално беше изкарал 4 седмици на чистилището. И за това време беше свалил 14 килограма. Ти ако ядеш, няма как да ги свалиш тези килограми. Аз не съм свалил кой знае колко, защото сменях локациите. Първо стопанство, после резиденция, после пак стопанство и резиденция. Так не съм гладувал много и не съм свалил много. С пет килограма по-малко излязох.
- Брат ти ли е твоят фаворит за победител в предаването?
- Да, моят брат и Иван Рълев. С него още от началото си играехме. И на двамата много им стискам палци, ще се радвам който и да победи. Но за брат ми повече ще се радвам, все пак... Ако той спечели, значи и аз печеля по някакъв начин.
- Рълев имаше проблеми с травма. Вие в предаването как се справяте с тези контузии. Предполагаме, че всеки от вас е имал проблеми на арената?
- Контузиите стават заради самия глад и нямаш много време да загрееш преди битките. Аз също имах една контузия на крака, когато се борих с Момчил. Но за щастие ми мина доста бързо. За 2-3 дни бях готов. Дано тази контузия не повлияе на Ванката за неговото участие.
- Ти си световен шампион по плуване в ледени води. Ще разкажеш ли повече?
- Интересното е, че като малък, когато започнах да тренирам плуване, 5-годишен, водата ми беше много студена. И сега съм слабичък, но тогава бях още по-слабичък. Нямах никакви подкожни мазнини, които да ме топлят от студа. И когато вляза във водата... буквално влизам и излизам. В мисъл не мога да плувам – за мен е студена тази вода, макар че е напълно нормална за тренировки, всички други деца си плуват. Така беше в продължение на доста години. Може би докато влязох в пубертета, в тийнеджърските години. Но дотогава изобщо не търпях на студ. Винаги ми беше студено и излизах от басейна. Може би останах в този спорт изцяло заради баща ми. Той не ми даде да се откажа, въпреки че аз много исках. След това, когато излезе карантината, няколко години напред, реших да ходя на Попинлъшкия водопад в Сандански. Тогава всичко беше забранено и нямаше къде другаде да се ходи. Вкъщи пък не беше нромално да стоиш цял месец. Бях си поставил предизвикателство всеки ден да ходя горе до водопада и да влизам независимо от времето. Имало е и сняг, и дъжд, и градушка. Но въпреки това съм влизал, макар и да беше февруари или март, много студено време. Първият път скочих, веднъж, два пъти. На втория път издържах 15 секунди, на третия път – 30 секунди, и така на 30-тия ден издържах 12 минути и половина в ледено течаща вода. И тогава разбрах, че реално всичко става с постоянство. Няколко години по-късно успях да замина за Америка, не успях да завърша там, изкарах два семестъра, и след като се прибрах в България, срещнах Петър Стойчев на едно състезание. Той видя, че имам доста добри времена и да отделим няколко месеца за подготовка и да се пусна на световното първенство в ледени води.
- Как протича подготовката?
- Единственото сложно е да се направи, просто се излагаш на студ. Направихме я в басейна в Сандански. Той е разделен на две през зимата – топла част и такава, която не се отоплява. Аз правех всяка подготовка в частта, която не се отоплява. Но и там водата не беше достатъчно студена. Заради това се наложи да идвам в София при Петър Стойчев. Там плувах във външния басейн, където е кулата за скокове във вода. Там беше около 5 градуса водата. За ледени води трябва да е под 4 градуса. Така, че не е много студено, но се доближава. И там ходех редовно в продължение на два месеца. Там беше най-гадно, защото плувах 500-1000 метра. И дори първият път, когато плувах там, излизам червен, моята татуировка почти се сливаше с цвета на кожата ми. Влизам на вътрешния душ, където има топла вода, и треперя половин час. Интензивно треперене. Почти хипотермия се беше получила. На другия ден имах мускулна треска от треперене.
- Извинявай за странния въпрос, но настиваш ли. Все пак твоето тяло е свикнало със студа?
- Не, случва се някой път да ми се запуши носа. Но нищо по-сериозно. Не съм имал някакви температури или тежки грипове. Но това се дължи изцяло на студа, бих казал, защото ти се подобрява самото кръвообращение, имунната система, така че трябва да се пробва.
- Какво следва оттук нататък за теб. Ще продължаваш ли с плуването?
- В момента съм в голяма дилема. Дали да продължа с плуването и спорта и дали да се отдам изцяло на финансовото развитие, така да го кажа. Тъй като, каквото и да си говорим, от плуването пари не се печелят. Не може да се издържа един млад мъж, пък да не говорим и за семейство. Аз все още нямам жена и деца, но пък имам приятелка. По-скоро трябва да се ориентирам към професионалното развитие. Не спортно, а финансово. Лично мое мнение. Сега предстои да си мисля по тази тема и как ще действам занапред.
- Работата с Петър Стойчев на какво те научи, защото той е една много голяма легенда, не само в плуването, но и в спорта като цяло?
- Той е наистина голям професионалист. Много добре действа като треньор и като приятел. Защото като треньор ти влияе добре на психиката, казва ти какви са етапите в леденото плуване, а те са доста и са гадни. Още преди да съм ги усетил тези етапи, преди първото му плуване на 1000 метра на басейна в София, аз знаех какво да очаквам. Единственото нещо, което трябваше да направя, беше да запазя самообладание и да правя каквото той ми е казал. Така се и получи. Добре изпълнихме самия план.
- Кой е твоят идол?
- Майкъл Фелпс още от дете. Той е най-великия плувец, най-великия олимпиец. Мисля, че има 23 златни медали. Специализирали сме в различна среда, Фелпс не плува в ледени води, което е малко по-екстремно. Всяко нещо си има плюсове и минуси.
- А смяташ ли, че това ти помогна в „Игри на волята“?
- Да, освен това, че издържам на студ... Студът влияе по този начин, че можеш да издържаш както на студ, така и на топлина. Когато сме били в най-голямата жега, в 14-15 часа следобед, където правим битки по 2-3 часа. Знаете, че през лятото е доста тежко. Но аз ги издържах и това е изцяло заради леденото плуване.
- Освен плуване, играеш и тенис. Какво те привлича в този спорт?
- Привличаме, защото е индивидуален спорт. Вие сте основно подкаст за футбол, защото това е най-гледаният спорт по света. Но аз не съм фен на футбола, харесвам индивидуалните спортове. За мен тенисът е нещо ново, отпускащо. Все едно съм в басейна, но на сухо.
- Какво пише на твоята тренировка?
- Направих я тази татуировка, пише Purpose over pleasure, като over е математическо уравнение с тази черта. Това символизира моят начин на живот. Още от малък ми се е налагало да пропускам много екскурзии с учениците, много купони, партита. На първо място ти е целта, на второ място ти е удоволствието. Да си гониш целите, а след това е удоволствието. Това е значението.
- За какво мечтаеш?
- За много неща мечтая. За семейство, да стана царя на леда, но това подлежи на обсъждане. Да си постигна финансовите цели. Има и сезон „All stars“ на „Игри на волята“. Може да ме поканят...
- В нашето студио Гатьо вече изяви желание да участва в него?
- В „All stars“ сезона си е чест да участваш. Защото те ще поканят най-колоритните и най-добрите участници. Аз не съм един от най-колоритните, като Гатьо например, по-скоро ще съм един от най-добрите.
- Ако имаш възможността срещу кой участник от „Игри на волята“ би се изправил?
- От този сезон, като гледах Ванката Рълев как се справи на трасетата, имаше капитанската битка с брат ми, бих искал да се изправя срещу него. Срещу Момчи също. Срещу брат ми. С него имахме едноборство. Там ме победи, тъй като е малко по-масивен, по-здравичък. От миналите сезони Филип, Гого, с Делчо ще е интересно, само да не му дават пъзели. Или ще трябва много да се подготвя. То и преди предаването трябваше да се подготвим на пъзелите, но нито аз, нито брат ми, го приехме като приоритет. Може би е грешка, ще видим. Има много хора, които не знаят как стават нещата в самия формат. Даже като ме видеха в Сандански, 2-3 седмици след старта, още не бях отпаднал, те ме питаха: „Абе, ти какво правиш тука, не си ли в „Игри на волята“? Аз ги бъзиках: „Ей сега ще пътувам до Царево, тази вечер“. Шегувах се, но има казах, че реално това е записано. Също така цениш храната, цениш си леглото. Пробвайте и вие.
- Изолацията как ти се отрази?
- И друг път съм бил отделен от семейството, от брат ми, от сестра ми. Това беше, когато бях в Америка. Обаче там плюсът е, че имаме телефони. А в „Игри на волята“ нямаме...
- ...някои имаха...
- Някои имаха, но... Можеш да се видиш по фейс тайм, но когато си в „Игри на волята“ освен, че нямаш телефон, нямаш и свобода. Сега няма кой да ме спре да си взема един сладолед от бензиностанцията. Обаче там няма къде да отидеш. Дори и да си гладен, няма откъде да си купиш. Бавно тече времето, свободата я няма, което е нормално в такъв формат. Все пак си се записал на това нещо, за да се предизвикаш.
- Поне ти оставяше време да си помислиш?
- Помислих си: „Какво правя тука?“. Много пъти съм си го мислил това. Много ти се променят приоритетите от локация на локация. Ако си на резиденцията не си мислиш за храна. Там се кефиш колко е готин самия формат. Е, хайде, утре имаме битка, ще е готино, ще ни попече слънцето, после може да си плуваме в басейна. Ако си на реката, се чудиш: „Абе какво правя аз тук. Защо съм се записал. Как се прецаках“. А на стопанството е нещо по средата. Доста добро преживяване, бих казал.
