- Доц. Кунчев, само след няколко дни започва новата учебна година. Очаквате ли усложнение на обстановката и отмина ли вече ковид вълната, която наблюдавахме през лятото?
- По-скоро отминава, не бих казал, че е приключила. Фактът, че има дни с по 8-10 починали, означава, че проблемът е налице. Но все пак ситуацията е много далеч от високите стойности, които отчитахме преди месеци. Макар и бавно, тренът е надолу. Регистрираме спад както на положителните проби, така и на броя на хоспитализираните. Очевидно обстановката се успокоява. Но е трудно да се отговори на въпроса дали тези данни означават окончателно край на пандемията или става дума просто за временно затишие. Без да съм краен оптимист, мисля обаче, че наблюдаваме това, което много вирусолози очакваха. А именно ковид да започне да придобива качества на обикновен респираторен вирус, с който ще продължим да се срещаме, но няма да води до тежко заболяване и да налага въвеждането на извънредни мерки. Така че постепенно ние свикваме с него и той с нас. Това е нормалният еволюционен път на развитие на много вируси. И ще поясня защо. За хората сигурно звучи доста цинично, но истината е, че най-лесно се работи с тежък причинител. Причината е, че в такива случаи ние бързо диагностицираме хората и ги изолираме. Най-трудна е борбата с вируси, които протичат леко, защото никой не им обръща внимание и се разпространяват широко. В същото време много хора избързват и смятат, че ковид вече е приравнен на грипа, но не е така, защото смъртността продължава да е 5-6 пъти по-висока от тази, която е при грипа. Но върви в тази посока.
- Кое обаче беше по-различното при тази вълна, имаше ли нещо необичайно?
- Да, вирусът се предаваше по-лесно, но преминаваше по-леко. Особено при имунизирани хора. Нямаше натиск върху болничната система. В момента имаме около 400 приети в болница, което е сравнително малко на фона на онези 9000 от преди време. Под 50 души са в интензивни отделения. По принцип данните за смъртността са две-три седмици след заболеваемостта, но отчитаме спад и при нея.
- Само че бяхме свикнали лятото да е по-спокойно и да няма вълна, явно това се промени?
- Точно така. Изненадата при тази вълна беше, че дойде в необичайно време. Всички респираторни заболявания си имат характерно време за разпространение и това е есенно-зимният сезон. Това не важи само за грипа. Докато тази ковид вълна, макар и по-лека, се случи по средата на лятото. Но това не е първото необичано нещо, с което се сблъскваме, затова избягваме да правим прогнози. Досега ковид не вървеше по познатите правила на респираторните вируси. Сега вече започна да влиза в тях. По отношение на училищата разбирам притесненията на хората, защото всяко едно струпване на лица на едно място, и то в затворено пространство, води до разпространение на вируси. Учениците прекарват по 5-6 часа в класните стаи, контактите са по-интензивни. Но при данните, които имаме за момента, смятам, че при спазване на най-елементарните изисквания, няма да има проблеми. На първо място започвам с проветряването, колкото и подценявано да е като мярка. Все пак става дума за респираторен вирус и в 99% от случаите не се заразяваме от пипане на повърхности, а от дишане. Така че проветряването изглежда много елементарно, а е ефективно. Дори при много студено време отварянето на прозорците за по 5-10 минути на всеки час осигурява значително намаляване на обема на вирусите в стаите. Това касае не само училищата, но и офиси, магазини и др. След това нека не забравяме отстоянията, дезинфекцията на повърхности и ръце, добрата лична хигиена. Що се отнася пък до хората с по-компрометиран имунитет, е препоръчително да носят маски. Знаете, че засега не предвиждаме те да са задължителни, маските останаха само за лечебни заведения. Но всичко е на база на сегашната ситуация. Ако се появи нов щам и той протича тежко, разбира се, че ще се върнем към някои от мерките, които осигуряват по-безопасна среда. Но и за изборите, и за училищата, не мисля, че обстановката ще се усложни толкова през следващия месец и половина. Обикновено новите вируси се появяват, когато има струпване на много хора. Поне при 90% от случаите причина е гъстотата - обикновено идват от Югоизточна Азия. При ковид не беше точно така, имахме различни щамове - бразилски, британски и др. От появата до разпространението минава доста време, едва ли ние ще сме страната, в която ще възникне нов щам. Така че ако нещо ще се случи, ще знаем поне две-три седмици предварително. Засега няма такива индикации.
- Вече министерството излезе с препоръки за училищата. Залагате предимно да не се смесват различни класове. Това ли е най-важното и доколко е изпълнимо?
- Правилата, които важат за всички обекти, всъщност ще важат и за училищата. Носенето на маски няма да е със задължителен характер, но ние описваме много ясно и подробно указанията. Намаляваме възможността за пресичане на потоците. Разбира се, всичко е условно, зависи децата в каква сграда са. Предпочитаме да няма движение на класовете от стая в стая, затова е добре местенето на класовете при отделни дисциплини да не се случва. Важно е всеки да си учи в своята стая, а в часовете по физическо да има само по една паралелка в салона. Това касае и извънучилищните занятия. Няма как да разделим децата в един клас, но нека не контактуват с други паралелки. Това касае и храненето в училищния стол, което трябва да е по график.
- Изключвате ли връщане към онлайн обучение?
- Няма как да го изключим, но то ще се прилага много по-ограничено. Ако имаме два-три случая, онлайн ще учи самата паралелка, а не цели училища и няколко класа. Ако вирусът се хване навреме, може да се предотврати широкото му разпространение.
- А що се отнася до изборите, казвате, че не очаквате усложняване на обстановката, но все пак какъв план предвиждате?
- Имахме среща с министъра и представители на ЦИК. Секциите ще бъдат третирани по същия начин, както другите обекти с обществено предназначение. Дали сте в мола или офис, мерките са същите. От ЦИК имат готовност - с маски, дезинфектанти, създадена е организация. Важно е да има постепенно движение на хората, да не се струпват в коридорите, а да чакат навън. Но самият интензитет на контактите там и времето, за което сме в секцията, не предполага много по-висок риск. Човек престоява много повече на други места. Ако не сте в пика на гласуването, се преминава за десетина минути.
- Какво обаче отчитате при ваксините - наблюдава ли се наистина спад при желаещите?
- Не бих казал - не се понижава, но не се и повишава. След като сме последни в Европа обаче, е достатъчно показателно. Очевидно доверието е ниско. Не искам да влизам в темата защо това е така. Явно българинът не вярва на институциите и това няма да се промени с мерки за месец-два, а с постепенни действия. Няма балканска страна, която да е под нашите проценти на имунизация.
- Не смятате ли, че спадът при ваксинираните се дължи и на това, че се изтъква, че омикрон минава по-леко?
- Разбира се, има го и това. Ясно е, че ако не се плашиш от нещо, няма да вземеш съответните мерки. Тук цифрите са много показателни. Вижте процента на неимунизирани при постъпващите в болница - той е около 60-70%. При тези, които достигат до интензивното, вече е 80-90%, а при починалите процентът на неваксинирани е над 90%. Така че не може да има спор - ваксините пазят от смърт и тежко протичане, но не са толкова ефективни, колкото ни се иска. Няма как да се имунизираш и да забравиш за това заболяване. При ковид не е така, както и при грипа. Очевидно ще трябва да се правят нови за всеки щам.
- С идването на есенно-зимния сезон очаквате ли ваксинациите да се повишат?
- Възможно е, но това ще се дължи повече на социални причини, като струпване на децата в училище. Генерална промяна не очаквам.
- Ще се върне ли грипът все пак?
- Никой не може да каже, миналата година беше слабо разпространен. Но започна да се завръща. Има конкуренция между вирусите и когато един е мощен, избутва другите. Така че с ограничаването на ковид вероятно се отваря възможност за грип. Това е една от причините фирмите да се насочват към бивалентни ваксини, с които да се покриват и двете заболявания, но се съмнявам това да стане за тази зима.
- А имате ли притеснения за маймунската шарка?
- Очевидно тя е проблем. Само в ЕС случаите вече са 16 000. Няма как да смятаме, че всичко е наред, след като толкова много хора са болни от нещо. Още повече, като се има предвид, че заболяването беше ограничено на места в Африка. Специално за нашата страна това, че досегашните случаи бяха свързани с големи събирания на хора, където присъствието на българи не е толкова интензивно, ни предпазваше. При нас шестте случая са минимални на фона на случващото се. Най-засегнати в ЕС по известни причини са Испания, Великобритания, Германия, Италия. Не мисля, че при нас ще достигне някакви големи размери. Хората сами ни помагат, информират ни кои са били контактните лица, за да ги намерим.
- Следите ли ситуацията с доматения грип, има ли опасност и за нас?
- Съвременният свят е такова глобално село, че няма как да се предпазим. Не сме застраховани от нищо. Спомням си и когато възникна Близкоизточният синдром, едва ли не той се възприемаше като заболяване само в Обединените арабски емирства, Кувейт, Саудитска Арабия. Само че за няколко седмици след полети на хора първите случаи бяха засечени и в ЕС. Нещата се развиват много бързо. Не можем да се успокояваме с това, че нещо се случва далече от нас, но засега при доматения грип няма притеснително развитие. Не се отчита масово разпространение на заболяването към други страни, така че най-вероятно ще стане ендемично за района.
- Какви са симптомите - подобни ли са на ковид?
- Специфични са, кожните прояви са много характерни и се разпознават бързо. Обривите са видими и червени.
- А има ли връщане на заболявания от миналото, има ли такава тенденция?
- По-скоро има изместване на заболяванията поради промените в климата. Това се вижда последните години. Става дума за тропически заболявания, които навремето се учеха просто за сведения, като Западно нилска треска, треска Чикунгуня, различни заболявания, пренасяни от кърлежи, комари, гризачи. Сега са факт.
- Това ли беше най-тежката пандемия за вас и какви са уроците от нея?
- Безспорно това беше най-тежката пандемия. Последните три години служителите в РЗИ-та почти нямат ползвана отпуска. Много тежко беше. Но според мен се справиха добре, въпреки всички атаки. Мисля, че България мина успешно през това изпитание. То от своя страна показа и слабостите, и силните ни страни. През тези периоди нещата се виждат най-ясно и затова е добре бъдещите управляващи да вземат такъв анализ и да го имат предвид.
- Има ли наистина цикличност при пандемиите?
- Има, това е характерно за инфекциозните заболявания. Общо е мнението на специалистите, че такива пандемии ще възникват. Никой не може да каже от кой причинител и кога ще се случи това, но с голяма вероятност може да се твърди, че ще има такива. От тази гледна точка е добре, че се видя колко биологични заплахи има и колко са важни. Те имат отношение към националната сигурност. Затова и държавите трябва да отделят голямо внимание на тях. Заради ковид починаха 6,5 милиона души, заразиха се 580 милиона, икономиката беше пратена 10 години назад, а отделни сектори фалираха. Друго трудно може да постигне такъв ефект. Затова трябва по-бързо да се доказват новите причинители и да се действа веднага. Страните трябва да са открити, да не крият случаи, за да има възможност за международна намеса.
Това е той:
Роден е на 19 октомври 1959 г.
Завършил е Медицинския институт в Пловдив през 1985 г.
Последователно е работил в отдел „Противоепидемиологичен контрол“ на ХЕИ-Хасково и на Министерството на здравеопазването, а от 2008 г. е директор на отдел „Надзор на заразните болести“ в Министерството на здравеопазването
Яна Йорданова
