Н ад 10 600 българчета са без ваксина срещу морбили само за половин година. Те не са преминали през задължителната имунизация, която се прилага на деца, навършили 13 месеца. Това показа справка на "Телеграф" в регистъра на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Драстичен спад има в обхвата на всички задължителни ваксини, но при пет от тях става въпрос за реимунизация, докато останалите две са за първична ваксинация. Единствено при обхвата на бебетата, които се имунизират още в родилното, няма фрапираща промяна и над 90% от тях са получили защита срещу туберкулоза. За сметка на това предпазените от изключително опасните заболявания морбили, паротит и рубеола рязко намаляват.
Обхват
Обхватът за първата половин година е едва 68,1%. За сравнение - през същия период на 2021 г., когато отново бе отчетен спад, този процент е 68,8. Най-нисък през последните години е бил обхватът през 2020 г., когато обаче имунизациите бяха временно преустановени заради пандемията. Преди появата на COVID-19 покритието с тази важна ваксина достигаше над 92%. Сега ситуацията е много различна. За да бъдат имунизирани срещу морбили, паротит и рубеола през първите 6 месеца на тази година, децата трябва да са родени декември 2020 г. или в периода от януари до юни 2021 г. Според данните на Националния статистически институт (НСИ) за това време у нас са проплакали общо 33 413 новородени. От тях 32% не са получили ваксината. Това е около три пъти повече от обичайното. Както „Телеграф“ вече писа, спад има и при други важни имунизации като получилите трети прием срещу полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш и хемофилус инфлуенце тип Б.
Преди пандемията обхватът там бе над 83%, докато сега е 71,8%. Получилите трети прием срещу хепатит Б също са много по-малко от обичайното – 67,6% за първата половин година на 2022 г., при обичайно над 90%. Експертите са категорични, че подобен драстичен спад сред задължителни имунизации може да доведе до локални епидемии. Всъщност морбили периодично успява да намери неимунизирани у нас и да запали огнища. С последното такова се борихме точно преди появата на коронавируса.
Мерки
Предприетите пандемични мерки обаче оказаха влияние и върху разпространението на морбили, което бе прекъснато, но тази година вече имаме един регистриран случай. Според проф. Тодор Кантарджиев се касае за внос и липсата на последващи заразени, което означава, че пациентът е хванат и изолиран навреме. С натрупване на повече неимунизирани се създават т.нар. джобове, които позволяват на дадено заболяване да навлезе в обществото и да се разпространи. При морбили рискът е особено голям за бебета под 13 месеца, които нямат никаква защита, защото не са навършили възрастта за имунизация. Ежегодно у нас се регистрират и случаи на епидемичен паротит, познат още като заушка. Само преди седмица Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) е докладвал за нов случай, а от началото на годината те са вече 9.
„Стриктно следим изпълнението на задължителния имунизационен календар, защото настроенията против ковид ваксините оказаха негативно влияние и върху него. Миналата година беше първата, в която при всички ваксини има покритие под 90%. Досега такова нещо не се е случвало“, коментира пред „Телеграф“ главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев. Ако тенденцията продължи, имало опасност у нас да се завърнат отдавна забравени болести.
„Ще е много срамно в 21 век да имаме отново полиомиелит, дифтерия, морбили. Има спад при покритието на всички ваксини, и тук не става дума само за роми. Много от тях работят в чужбина, там се борим чрез модератори. При т.нар. интернет майки пък нещата са много различни“.
Покритие
Колкото по-големи са децата, толкова по-малко е ваксинационното покритие при тях, каза още той. Според доц. Кунчев другата причина за спада при задължителните имунизации е, че по време на пандемията много хора не са посещавали личния си лекар. Вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова от своя страна изтъкна, че благодарение на ваксините поколения родители са израснали в свят, в който много животозастрашаващи заболявания вече ги няма. Но това не означавало, че са изчезнали напълно.
„Просто ги държим под контрол с помощта на имунизациите, но те винаги може да се върнат, ако направим крачка назад“, коментира експертът. Тя даде пример с взривовете от дифтерит през 1994 г. в някои републики след разпада на Съветския съюз. Тогава са били регистрирани 50 000 случая, от които 1700 завършват със смърт. Епидемията от коклюш във Великобритания през 1978 г. пък води до 100 000 заболели и 36 смъртни случая.
„Това наложи разкриване на нови отделения за лечения на бебета, взеха се бързи и успешни мерки за повишаване на ваксинационното покритие. Списъкът е дълъг и тъжен“, обясни проф. Александрова.
Проф. Радостина Александрова: Митове създават необосновани страхове
По отношение на ваксините хората се сблъскват с различни митове, които създават необосновани страхове, обясни вирусологът проф. Радостина Александрова.
Така например има хипотеза, че прилагането на ваксините повишава риска от аутизъм. Това е станало след публикация в списание The Lancet през 1998 г., която е оттеглена 10 години по-късно.
„Беше установено категорично, че „изводите“ са направени въз основа на непрофесионално проведено проучване, а главният изследовател е имал финансова изгода от дискредитирането на конкретна ваксина. И най-важното – междувременно мащабни проучвания в няколко държави като Дания, Великобритания, САЩ показват, че няма връзка между поставянето на ваксини и появата на аутизъм. Само в Дания проучванията обхващат над 1,5 милиона деца“, каза още вирусологът.
Тя изтъкна и че други родители пък се притеснявали дали поставянето на ваксини няма да „претовари“ имунната система на децата им.
„Тук отговорът също е отрицателен. Смята се, че бебетата са способни да реагират на около 10 000 ваксини във всеки един момент и само 0,1% от имунната им система би била „използвана“, ако 11 ваксини бъдат приложени едновременно. Освен това след раждането си новородените изпитват своеобразен шок от срещата си с микроорганизмите, населяващи света, в който живеем. Според специалистите предизвикателството, което ваксините поставят пред имунната система бледнее в сравнение с него“, коментира проф. Александрова. Тя уточни и че от 1980 г. до 2000 г. общият брой на антигените в имунизационния график е намалял с приблизително 96%. Това е станало в резултат от отпадането на ваксината срещу едра шарка и въвеждането на безклетъчната ваксина срещу коклюш.
Яна Йорданова, Поли Пантева
