0

- Г-н Събев, какво се случва със стратегическия план, който касае бъдещето на земеделието ни в следващия програмен период?

- В началото на август заварих много динамична ситуация, в която екипът на министерството активно работеше, за да отговори на коментарите, които Европейската комисията беше направила, около 405 забележки. След интензивна работа, включително с браншовите организации до няколко дни очакваме от комисията да ни дадат зелена светлина, за да го заведем в тяхната система. Процедурата е стандартна, става въпрос за няколко дни. Така че от началото на следващата година да започнем работа по следващия програмен период.

- С какво предстоящият програмен период в земеделието ще е по-различен от предходните и какво ще донесе на България?

- Следващият програмен период от 2021-2027 г. наистина е по-различен от предходните. През декември 2015 г. бе подписано Парижкото споразумение, което заложи действия за намаляване на ефекта от климатичните изменения върху околната среда. След това започна подготовката на следващата Обща селска политика и в нея както и всички оперативни програми се появи тази тенденция, защото един от секторите, свързан с околната среда, е земеделието. През 2018 г. Европейската комисия предложи нова визия за ОСП, в рамките на която първи и втори стълб (досега директно подпомагане и мерки за инвестиции в земеделието - б.а.) се сливат в едно. Целта е да има общ синхронен механизъм, по който се следи дали прилаганата политика в селското стопанство помага за намаляване на негативния ефект върху околната среда. Въвеждат се нови начини за измерване на това влияние със сериозни зелени амбиции.

- Какво означава това на практика?

- Това означава, че европейските средства ще се дават за политики, които намаляват ефекта от селскостопанските дейности върху околната среда и затова логиката на познатата досега ОСП се изменя. Преговорите за новата отнеха повече време, де факто европейските регламенти, които я управляват, станаха официални документи в края на 2021 г. И понеже имаше забавяне в преговорите, беше приет преходен регламент, при който логиката на предходното подпомагане на фермерите се запази, но е по-екологично насочена. Тук е много важно да се отбележи, че тази екологична насоченост е задължителна за политиките на държавите - членове на ЕС, но не е задължително изискване като условие при подпомагането на фермерите. Тоест всяка държава така трябва да оформя мерките за получаване на помощи, че те да са атрактивни за фермерите, за да ги прилагат.

- Следователно топката е в държавата, тя трябва да направи така, че фермерите да искат да прилагат тези зелени политики ли?

- Да, точно така. ЕК поддържа едно основно плащане, а за всичко останало най-общо казано държавите избират какво да правят съобразно националната си специфика.

- В такъв случай как стоят нещата в България? Може ли този сложен брюкселски език да се преведе на разбираем, за да знаят хората в крайна сметка за какво отиват техните данъци?

- Така е, като цяло политическата амбиция трябва да се преведе на разбираем език за експертите и за хората не само в България. Освен екологичната насоченост при подпомагането на фермерите, има и други новости. За мен е много важно това, че в новата ОСП се въвежда така наречената социална условност. Така за първи път освен за доходи и икономически ефект от предходните периоди, се въвеждат изисквания за гарантиране на условията на труд на заетите в сектора на селско стопанство. И ако те не се спазват, тогава получателят на субсидии ще бъде санкциониран. Това е важно за България, която е традиционен източник на работна ръка за други държави в ЕС, особено за Южна Европа. Тоест тази социална условност освен у нас защитава и българските работници в чужбина. Ще бъдат защитени трудовите права на няколкостотин хиляди работници в трудни и недостойни условия на труд на територията на целия ЕС. И това не трябва да се разглежда като бреме за производителите, а като подобряване на условията за работа на сезонната работна ръка. И да се надяваме, че може би някои от българските работници ще видят, че и у нас има подобряване на тенденцията за работа и ще потърсят възможност да се върнат тук.

- Тоест ще бъдат защитени сезонните работници и у нас, и в чужбина, така ли?

- Да, социалната условност засяга тези, които получават директни плащания. Това означава, че фермерите, които наемат работна ръка, трябва да спазят изискването на три евродирективи, свързани с безопасността на труда. Ако не ги спазват и това се установи при проверки от съответните органи, те ще попаднат в графата неизрядни и тогава част от субсидиите им ще бъдат отнети. Ако българи например в Италия на полето нямат достъп до питейна вода и това се установи от проверяващите, фермерът няма да получи част от помощите си. Но това е малка част от изискванията, които трябва да се спазят.

- Какво предвиждат новите по-зелени политики в българския вариант?

- Едно от нещата е свързано с крайните продукти, които се произвеждат, като плодове и зеленчуци например. Предвидили сме максимална допустимост в тях на остатъчни вещества като пестициди например. Така, ако фермерите намаляват употребата на такива вещества при отглеждането на реколтата и достигнат граница на 90% от максимално допустимите, ще получат допълнително пари за намаляване на пестициди. Така ще намалим употребата на синтетични торове и ще имаме домати и чушки с по-малко химия.

- Ще има ли повече български плодове и зеленчуци в следващите години?

- В следващия програмен период ще имаме интервенции за подпомагане и използване на местни сортове и местни породи също.

- Да разбираме ли, че вместо холандски розови домати, които са твърди като гума, градинарите ни ще започнат да отглеждат български сортове розов и червен домат?

- Това е целта. Много е важно дори и земеделските производители се убедиха, че това, което са използвали като посадъчен материал от други държави, не показва същите резултати за разлика от местните сортове, които са адаптирани към българските почви и климат. 2021 г. беше сушава, но тези земеделци, които са използвали български сортове пшеница, са отчели по-добри резултати от тези, които са използвали вносни сортове. Така с помощите, които сме предвидили, ще има възможност за по-широко използване на български сортовете, а по този начин ще се върне и българският вкус. Това ще стане с подпомагането на местни сортове, добре адаптирани към нашите почвено-климатични условия.

- Как ще се справят земеделците с изискванията на търговските вериги тогава?

- Вярвам, че търговските вериги следят тенденциите на пазара и че тези настроения са свързани с местното производство и местни вкусове. А когато държавата започне да подпомага точно такова производство, ще се появяват и нужните количества, които ще достигнат до крайния потребител чрез търговците. Това за мен е правилният начин, а не чрез насилствени мерки, които да задължават търговския субект да вкарва определени количества зеленчуци. В няколко държави го пробваха, но това не е законен модел.

- Следователно държавата има механизми, които са позволени, да стимулират местни производства дори в условията на ЕС, нали така?

- Да, ние трябва да провокираме да се цени повече българското с определени мерки от държавата, в случая новият стратегически план. Така ще го има повече по витрините. Това е дълъг процес, работи се от десетилетия по този въпрос. Важна роля имат и медиите. Вярвам и в местните общини, които трябва да подкрепят местните си производители. Едно от тях е организацията на местни фермерски пазари.

- Има кметове, които признават, че организацията на местни фермерски пазари тежи на общините. Един кмет от Добруджа по време на такъв форум призна, че общините не ги обичат, защото те били източник на замърсяване и поява на мишки.

- Щом си управник и знаеш, че нещо създава проблем, то тогава трябва да вземеш мерки. Вместо да се отказваш от фермерски пазари, просто се почистват помещенията и районът след пазар. Това е отговорност на официална институция.

В интерес на общините е да има фермерски пазари, на които се предлагат местно произведени храни. Повече местно производство означава и повече ангажираност на работна ръка в района, повече доходи, преки и непреки. Затова общините следва да са институции, които помагат и на граждани, и на бизнеса, и малък, и среден, и голям. За да бъдат фермерите доволни, им трябват повече възможности за реализация. Местните производители трябва да имат достъп до местния пазар. В Смолян със смолянски продукти, в Плевен с плевенски и така нататък. Освен това става дума за малки производства на плодове, зеленчуци и храни, които не са индустриални и имат по-малък негативен ефект върху околната среда. Става дума за доставка от малки разстояния, което гарантира по-пресни продукти, по-близки до домашните храни. А едно от най-важните неща е, че това са неиндустриални производства, което оказва благоприятен ефект върху природата. Но тук трябва да се включат и областните дирекции на Агенцията по храните, които да предоставят и възможностите да се направят тези пазари.

- Тоест значението на общините и местните общности трябва да става все по-силно, което пък има значение и за климатичните промени, така ли?

- Да, така е. Неслучайно в Стратегическия план са предвидени много средства за развитие на програма ЛИДЕР и развитие на местните общности. Създават се мерки и се предвиждат гарантирани средства, с които на място ще могат да изпълняват проекти, които са важни за съответното място. Те няма да се конкурират на национална ниво или със съседни общини, за да получат финансиране. Ще имат 1-2 -3 млн., които ще са само за територията на тази местна инициативна група. С тези пари те ще си изградят нещо, което им е необходимо или ще създадат някакъв бизнес. Също ще има пари и за засилване на административния капацитет. Това е много важно за територии със застаряващо население, които подлежат на обезлюдяване. А така ще има хора, които ще бъдат обучени да управляват европейски проекти, ще останат по-млади хора по тези места, ще имат препитание.

- Какви средства се предвиждат в Стратегическия план за тези МИГ-ове (Местни инициативни групи), които в цяла Европа са така популярни, а ние все още сме доста назад?

- Бюджетът за ЛИДЕР в Стратегическия план е доста голям. Става дума за 242 млн. евро, половин милиард лева, и такъв ресурс досега не е имало. Това са само парите от европейския фонд за селските райони. А освен земеделския фонд ще се ползват и другите фондове по ЛИДЕР, от тях ще има още 400 млн. евро. Така близо 1 милиард и 300 млн. лева ще са насочени за селските общности. В допълнение 110 Местни инициативни групи покриват 220 общини в България.

- В досегашните програмни периоди селата, близки до градовете, не можеха да се ползват от такива средства. Смилян например не можеше да се ползва от средства по ПРСР, защото е до Смолян.

- Сега вече такива селища ще могат да се възползват от пари за селските райони. Предвидено е, че могат да се присъединят към Местна инициативна група в съседство и така ще излязат от обсега на областния град и ще могат да се ползват от финансиране. Да, досега това беше голям проблем, защото такива селища излизаха от обхвата на ЛИДЕР.

- Кажете какво става с наредбата за домашни храни, това ще е прецедент, ако се случи?

- Идеята постъпи от неправителствена организация „Локал фуд“. Много интересна идея, защото ако тази наредба се случи, домашните храни ще бъдат легализирани, ще излязат на светло, но ще бъдат проследими от гледна точка на безопасност. Идеята е хората, които правят повече консерви с краставички например, да могат да ги продадат, без да са фермери или собственици на цех. Така или иначе те ще бъдат регистрирани в БАБХ вероятно. И ще плащат данъци. Няма как да мине без това, защото не можем да си позволим да отваряме вратички за сива икономика. Работи се по наредбата в Министерство на земеделието.

Това е той:

Георги Събев е за втори път зам.-министър на земеделието

Завършва висшето си образоване по международен бизнес в Университета по приложни науки – Тампере, Финландия

Магистър по икономика със специалност „Икономика на хранителната индустрия“ от Университета по хранителни технологии в Пловдив

Завършил с отличие и магистратура по икономика със специалност „Икономика и управление на европейското земеделие и селските райони“ към Аграрен университет – Пловдив

В периода 2010-2012 г. работи в отдел „Локализация“ в Телекомуникационната компания Nokia

През 2012 г. започва работа в Европейския парламент в Брюксел, Белгия

От 2014 г. е съветник по Земеделие и развитие на селските региони, а от 2019 г. и по Рибарство