0

Ц игарите се очаква да поскъпнат с около 40 ст. за кутия от Нова година.

Причината е, че Министерството на финансите изтегля напред графика за увеличаване на акциза върху тютюневите изделия, за да върже бюджета.

Това стана ясно от думите на финансовия министър Людмила Петкова в понеделник. По време на конференция в УНСС тя обеща бюджет с до 3% дефицит, без да е необходимо вдигане на преки данъци и осигуровки.

През 2023 г. парламентът прие график за поетапно увеличение на акциза за цигарите, като последната стъпка трябваше да бъде през 2026 г. За да се върже бюджетът обаче, увеличението се изтегля напред и ще се случи наведнъж още от Нова година.

Сметките показват, че това би трябвало да доведе до увеличение на цените на цигарите с 35-40 ст. на кутия, но решението в крайна сметка е на производителите.

Финансовият министър Людмила Петкова участва на форум, посветен на еврото, в УНСС

 Финансовият министър Людмила Петкова участва на форум, посветен на еврото, в УНСС
БТА

Спорно

Друга доста спорна идея на МФ е да се въведе данъчна амнистия – както за декларирани, но не платени задължения, така и за недекларирани доходи.

„Лицата, които до 31 декември 2024 г. са декларирали, но не са внесли своите задължения, ако погасят главницата, ще бъде опростена лихвата“, каза Петкова, добавяйки, че мярката е еднократна и се отнася за всички, които имат задължения към бюджета - физически, юридически лица, държавни и общински предприятия. "Идеята е да се подпомогне бизнесът, защото знаете, че фирми или дружества, които имат задължения към бюджета, не могат да участват в оперативните програми, в обществени поръчки. От тази мярка очакваме около 3,9 млрд. лв.", каза Петкова.

Още по-спорна е идеята за плащане на данък върху недекларирани доходи, без никаква санкция. Подобна мярка била прилагана в Италия, Испания, Белгия.

"На физически лица, които не са декларирали доходите си, се предоставя еднократна възможност да бъдат декларирани, като съответно ставката ще бъде по-висока - между 15 и 20 процента", каза Петкова, добавяйки, че няма да се налагат лихви или глоби. "Тези доходи не трябва да бъдат свързани с престъпна дейност – корупция, пране на пари, финансиране на тероризъм. Очакваме някъде между 500 и 800 млн. лева ефект от тази мярка", каза Петкова.

Все още се обмисля дали ДДС върху хляба да остане 0%, но за ресторантите е предвидено данъкът да се върне на 20%.

Заплати

По отношение на разходните мерки стана ясно, че е възможно заплатите в МВР и Министерството на отбраната да бъдат увеличени поетапно, а не наведнъж. Това увеличение беше гласувано от парламента още преди няколко месеца, като то достига до близо 50% и бе предвидено да влезе в сила от 1 януари 2025-а.

Друга мярка, която се обмисля, е облагане с данък на свръхпечалбата на банките. Идеята обаче не среща подкрепа от финансовия сектор. Не мисля, че банките трябва да бъдат изкупителна жертва на политики, които се водят от държавата, коментира от своя страна Петя Димитрова, председател на Асоциацията на банките в България.

Отчаян опит да се запуши дупката в бюджета

Данъчната амнистия е еднократна мярка.

Даже да се съберат тези приходи, на които се разчита, които са твърде оптимистични според нас, това няма да се случи в следващ период, защото ще е изчерпан този потенциал.

Това се прави веднъж, а разходите са всяка година. Какво ще правим тогава по-следващата година?, коментира предложенията на МФ Васил Велев, шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

По думите му това е отчаян опит да се запуши дупката в бюджета. „Не може всяка година да има данъчна амнистия, защото никой няма да плаща данъци. А повишените разходи са всяка година. Дори да запушат някаква част от дупката сега, тази дупка с още по-голяма сила ще се отвори в следващия период. И тогава какъв фокус ще направим, какво ще извадим от ръкава?“, посочи още Велев.

„Така от няколко години ходим по тънкия лед. Издърпахме дивидент от държавните фирми, събрахме го авансово и го изхарчихме за заплати на администрацията и пенсии. Сега искаме да увеличим разходите за сектор „Сигурност“, при условие че имаме най-големите разходи за този сектор в целия ЕС като дял от брутния вътрешен продукт.

Всякакви такива неразумни решения на депутатите в стремежа им да се харесат на избирателите отварят тази огромна дупка в бюджета, която все по-трудно ще бъде запушвана с все по-големи и скъпи кредити.

Дългът ще продължава да расте, докато в един момент банките спрат да ни кредитират. Това е неразумно и недалновидно поведение, все едно семейство да взима заеми от банката и с тях да ходи по ресторанти и по скъпи почивки, залагайки си апартамента.

В един момент банката спира да дава нови кредити, взима апартамента и слага край с щастливия живот. И ще трябва тогава и наем за апартамента да плаща това семейство, защото няма да има къде да живее. Това става с държавите, така стана с Гърция“, коментира още Васил Велев.