Н ад 10 000 незрящи са затворници у дома заради липсата на архитектурна достъпност в населените места. Това каза пред „Телеграф“ председателят на Съюза на слепите в България Васил Долапчиев.
Според него най-опасни са големите градове, защото освен че са гъсто населени, в тях е най-интензивен и трафикът, и има различни препятствия, като качването на автобус, слизането в метрото или подлеза, влизането в обществена или жилищна сграда. Долапчиев коментира, че има добра нормативна уредба, но прилагането и изпълнението й е под всякаква критика. Дава за пример поставените тактилни плочки, които водят към нищото, говорещи спирки, които замлъкнаха. Единственото, което продължава, е звуковият сигнал на светофарите, без който гражданите без зрение са изгубени.
Обучение
Председателят на съюза коментира, че в сферата на образованието има сериозни дефицити – преподаватели и учебната среда не са подготвени, за да приемат дете със зрителни увреждания, въпреки наложилата се интегрирана форма на обучение. Той настоя да се върнат специализираните училища, които в момента са се превърнали в центрове за деца с множество увреждания, защото назад във времето те са постигали големи успехи, тъй като там педагогът обикновено работи с 5-6 деца, а често е и незрящ и отлично знае как да подходи към учениците. Той смята, че в масовите училища липсват помагала и учебници. „В момента разговаряме с МОН, за да въведем електронните учебници и как те ще ги получават, за да могат да ги използват. В училищата няма също така и тактилни помощни средства като карти, глобуси, макети, не се учи брайловата азбука, не се чете на езика на слепите“, посочи той. Отделно от всичко това самата среда в неспециализираните школа не винаги е достъпна. „Училищата нямат необходимата цветова и тактилна маркировка, за да може едно дете да се придвижва само. Има нужда от придружител“, каза Долапчиев.
Работа
Основният проблем пред тези хора е намирането на работа. „На този етап не можем да осигурим необходимата заетост на хората в икономически активната възраст“, посочи той. Долапчиев каза, че има и три специализирани предприятия – в София, Плевен и Шумен, в които са наети 36 незрящи. „В софийското предприятие произвеждат филтри за вентилационни и климатични инсталации и филтри за двигатели с вътрешно горене. В плевенското произвеждат капачки, там незрящите работят като опаковчици. Средната заплата в предприятията ни е между 800 и 1000 лева“, посочи той. Долапчиев добави още, че имат и общежития в София, Пловдив и Варна и подчерта, че за да могат да бъдат настанени там, трябва да са членове на съюза, като към момента живеещите там са около 200 души.
Позиции
Най-често хората със зрителни увреждания работят като масажисти, юристи на свободна практика, преподаватели в специализираните училища, рехабилитатори, в ресурсните центрове на МОН, в неправителствени организации, икономисти, музиканти, диджеи. По думите на председателя на ССБ проблемът с намирането на работа е световен проблем, не само български. „Бяха въведени доста промени в законодателството, включително и квотният принцип, който задължава работодателите да наемат хора с увреждания, но процесът върви бавно“, коментира той.
Членове
Членовете на организацията са 10 000 и те са със степен на увреждане над 81%, посочи Долапчиев. Той обяви, че на предстоящото общо събрание ще бъде разгледана промяна в Устава на организацията. Тя ще позволи да бъдат приемани и хора с увреждания между 50-71%. „Досега те не бяха приемани, защото имат по-запазено зрение“, коментира той. Председателят уточни, че това се налага заради факта, че при преосвидетелстване се случва някои от сегашните им членове да получават по-нисък процент и по този начин да трябва да отпадат от съюза. По думите му между 35 000 и 40 000 са незрящите в България, които са със степен на увреждане между 50-100%.
Алексиева: 30 000 струва обучението на куче водач
Около 30 000 лева струва обучението на куче водач, а обучението му отнема 2 години, понякога и повече. Това обясни пред медията ни председателят на фондация „Очи на четири лапи“ Албена Алексиева. Попитана дали има недостиг на четириноги за незрящи, тя каза, че желаещите винаги са повече от тези, които ще получат кучета в рамките на годината. По думите й чакащите средно годишно са около 10 души. Алексиева посочи, че предстои предаването на третото обучено куче водач за годината, като се надява до края на годината да предадат 5-6 водачи и 3-4 кучета асистенти за хора на колички и за хора с диабет. На последните кучето помага, като алармира в случай на настъпване на хипогликемия. Тя подчерта още, че приоритет при даването на кучета водачи са хората, които са изгубили своето куче поради пенсиониране или смърт. Стана ясно, че от 2005 досега те са обучили и предали 96 помощници.
Владимир Христовски
