146 прибора за хранене е имало на масата на българина - от лъжички за маслини до вилици за ядене на костенурка, по времето на цар Фердинанд - това показва уникална изложба за банкетната култура на агенция „Архиви“.
Тя е наречена „Храни и напитки на българите от ориенталската трапеза до столовата“ и може да бъде разгледана всеки делничен ден от 9 до 17 ч. до 6 юни на ул. „Московска“ 5 в София. По времето на Фердинанд I на мода са изобилните маси. Менюто за официалната дворцова вечеря от 20 ноември 1898 г. включва 11 стъпки, между които сьомгова пъстърва по венециански, филе от млади пуйчета по тулузки и фазани с трюфели. Девет различни чаши за вино могат да придружават само основните блюда на аристократичната вечеря. При цар Борис III официалните вечери са сведени до минимум, постите се спазват строго. За разлика от
баща си Фердинанд цар Борис никога не преяжда.
Бюфет
Непосредствено след Освобождението в България тече кулинарна революция. В крайдунавските градове наред с черен хайвер и печени пилета задължително се поднася модното тогава ястие „чига майонеза“. Банкетните питиета са водка, коняк, вино и сифон (газирана вода). В големите градове идват много чужденци – австрийци, чехи, италианци, които донасят със себе си европейски маниери в сервирането. Наред с българските вина, наричани според произхода им (черно кюстендилско, карабунарско, станимашка малага и др.), се появяват и вносни френски, токайски и мозелски вина. В сладкарниците се пие кафе капуцинер с каймак, поръчват се виенски кифли, щрудел, пасти, сладоледи, ликьори. В домашната кухня на богатите семейства също навлизат европейски рецепти и сервиране. Редом със самоварите, дошли с руските офицери и училите в Русия българи, се появяват бохемски кристал, майсенски порцелан, лъскат се английски сребърни прибори.
Под щанда
Най-знаменитото заведение на Третото царство си остава сладкарница „Цар Освободител“ пред Руската черква – истински клуб на знаменитостите от литературната, художествената и научната сцена, става ясно още от изложбата. Открива я през 1908 г. завърналият се от Америка македонец Коста Стоянов. До затварянето й през 1947 г. в нея прочутото „кафе синджирлия“ пият Елин Пелин, Сирак Скитник, Асен Златаров, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Иван Милев, Илия Бешков, Светослав Минков и др. Сградата й е окончателно разрушена през 1977 г. Времето на социализма идва със свои специфики: дефицитни стоки, които се продават „под щанда“ или само по Нова година като банани и портокали. Кафето е виетнамско и с лош дъх, заради което мнозина прилагат следната хитрост: заливат зърната с български „коняк“ и ги препичат повторно. Същевременно се създава мощна хранително-вкусова промишленост, в която България се специализира в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ.
