В одните режими и кризи във водоснабдяването се дължат най-вече на лошото управление на водния сектор през последните 35 години. Това коментира доц. д-р инж. Галя Бърдарска от Сдружение „Глобално партньорство по водите – България“.
Водните режими на селищата в страната се делят на целогодишни и сезонни. Основната причина за сезонните са засушаванията, които влияят най-вече на повърхностните водоизточници без изградени резервоари за съхранение на ресурса или липса на връзка със съществуващи такива. Друга причина са физическите загуби на питейна вода в амортизираната водопроводна мрежа и кражби. Към причините за целогодишните водни режими с годишна продължителност над 180 дни се добавя и влошеното качество на водата във водоизточниците.
Може би ситуацията през 2024 г. ще повтори случилото се през 2019 г., когато България заедно с други страни, сред които и Кипър, е в списъка на европейските държави с голям брой на населението на воден режим. На режим с продължителност под 180 дни през 2019 г. е било 5,8% от населението на страната ни, а на целогодишен или над 180 дни – 0,2% през същата година.
Проект
Поради тази причина двамата служебни министри на Министерството на околната среда и водите – инж. Асен Личев, и на регионалното развитие и благоустройство – арх. Виолета Комитова, съвместно с неправителствена организация разработват проектопредложение за европейско финансиране на обща стойност 1,260 млн. евро. Проектът е одобрен за финансиране по Програма LIFE на ЕС, като стартира на 1 декември 2022 г. със срок на изпълнение 36 месеца.
Независимо от трудностите, през които преминава изпълнителският колектив от близо 50 български експерти, първоначалната версия на оценката на климатичните промени са предадени на вземащите решения в навечерието на сесията на най-влиятелната международна научна организация в областта на изменението на климата – IPCC, която се състоя в София в периода 26 юли 2024 - 2 август 2024. Мерките, съдържащи се в плановете за действие, разработени в рамките на проект „Водните стратегии на България за преход към климатично неутрално и устойчиво общество – LIFE WatClima“, ще бъдат подложени на публични дискусии през септември тази година.
Причини
Твърде непрофесионално е свързването на водните режими основно с климатичните промени.
Да си припомним водната криза в София през 1994 г., когато близо едногодишното водопотребление на столицата изчезна поради производството на ток. И тогава имаше чадър над прокурорското разследване, което вероятно се дължеше и на разстрела на четирима хидроенергетици в съседна страна и последващото самоубийство на убиеца в затвора. За преодоляването на софийската водна криза се изразходваха вместо предвидените 60 млн. лева - 280 млн. лева за изграждането на деривацията „Скакавица“, която доведе незначително количество вода в яз. „Искър“, след като той беше запълнен от собствения си водосбор. Скоро деривацията се разруши от свлачище и повече не бе възстановена.
Изпразването на язовир „Студена“ по време на сухия ремонт на стената на съоръжението причини водната криза в Перник. И там се изразходваха десетки милиони левове за никога не функционирали обекти поради липса и на Акт 16. Например довеждащият водопровод от яз. „Бели Искър“ до гр. Перник, дублираща нова линия на пречиствателната станция за питейни води „Перник“ и др.
Опитът е да се създаде водна криза и за Бургас, и Варна. Но стана ясно, че в показанията от уредите за измерване на изземваните води от питейния водоизточник яз. „Камчия“ и на постъпващите води в питейната пречиствателна станция „Камчия“ съществуват различия. Не е публикувано заключението на комисията, назначена от министър Емил Димитров по този казус, с което не стана ясно какви водни количества са преминавали през действащия ВЕЦ. При обем на запълване над 100 милиона кубически метра вода в яз. „Камчия“ се съобщаваха само 30 млн. куб. м вода, при условие че има пречистване на води от по-долните слоеве. Независимо от липсата на водна криза ВиК-Бургас направи значителни разходи за преодоляването й, чиито активи не са вписани от Асоциацията по ВиК - град Бургас.
Изводът
Видно е, че водните режими и кризи са резултат от лошото управление на сектора през последните 35 години. Закри се Националния съвет по водите към Министерския съвет, който издаваше разрешителни за водоползване и контролираше тяхното изпълнение. Закри се Техническият експертен съвет по водоснабдяване и канализация към МРРБ, който следеше за правилните проектни решения. Разбиването на отговорностите между няколко министерства, холдинги, асоциации и др. доведе до неконтролируемо изразходване на средства в неправилната посока, както и загуба на европейски средства във ВиК отрасъла. Независимо че снабдяването с питейна вода е стратегическа дейност, Оперативната програма за околна среда към МОСВ не предвиди европейски средства за водоснабдяване при първия транш, който не се използва изцяло за ВиК отрасъла.
Подкрепям идеята на един от бившите министри за околната среда Борислав Сандов за създаване на Министерство на климатичните промени, като фокусирайки вниманието си върху важността на горите, даващи над 80% от повърхностния воден отток, предлагам да се преименува Министерство на горите и водите. И това горещо лято показа най-важните сектори, свързани с климатичните промени - горския и водния.
3 на сто от българите на сухо през 2022 г.
През 2022 г. 2,78 на сто от населението в страната е било на режим на водоснабдяване поради недостиг на вода (засушаване), предимно сезонен. Най-засегнати са областите Ловеч, Търговище, Благоевград и Перник, където населението без вода през определени периоди е било между 13 и 25 на сто.
Данните са от публикацията на Националния статистически институт (НСИ) "Околна среда 2022". През 2022 г. общото количество на използваната вода е 4,7 млрд. м3, като спрямо 2021 г. се увеличава с 1,8 на сто.
Доставената вода от ВиК е 251 млн. куб. м, или 103 литра средно на човек на ден. Най-голямо е потреблението на вода при домакинствата от областите София-столица - 125 литра на човек дневно, Благоевград - 122 литра на човек на ден, Кюстендил - 117 литра на човек на ден, както и Бургас - 111 литра на човек дневно. Най-малко вода се ползва в областите Сливен и Търговище - по 72 литра на човек на ден, и Кърджали - 79 литра на човек дневно.
