В Япония излезе на пазара втора лютеница с български вкус. Произвежда я Макико Миюра сан от град Тцуруока в префектура Ямагата. За това разказа пред „Телеграф“ Антоанета Витале, българската гимнастичка, която беше съветник към общината в Мураяма, където беше лагерът на нашите грации за олимпиадата.
Песто и айвар
Историята на втората лютеница е повече от любопитна. Макико Миюра, която има лиценз по готварство, решила да произвежда интересен продукт с чушки, които отглеждат в Юза в същия район, известни като паприка. Семената внасяли от унгарския град Сцолнок, побратим с Юза.
Така Макико Миюра обиколила европейските страни, за да тества такъв тип продукти. Така сред италианското песто, балканския айвар и различните видове пюрета най-много й допаднал вкусът на българската лютеница.
Телевизия
Периодът съвпаднал с предаванията по японската телевизия с промоции на типични български храни от гимнастичката Антоанета Витале, за което „Телеграф“ писа. Целта на община Мураяма била да се даде идея на местните преработватели как да усвоят реколтата от домати в района. Гимнастичката спечелила зрителите с рецептата на лютеница, с която е отрасла като дете в Пловдив. Домати, печени чушки и морков. Липсвал само вкусът на опушеното от огъня, защото ги пекох във фурна, спомня си тя.
Връзката
С нея веднага се свързала Макико Миюра и донесла със себе си за дегустация три вида лютеници, която сама приготвила. Искала съвет коя е най-близка до нашата. Бяха превъзходни, но им липсваше достатъчно олио, което ние ползваме, спомня си Витале със смях.
Макико Миюра продължила да работи по рецептите си и накрая се появила нейната лютеница с български вкус на пазара. Тя е с червени и жълти чушки, домати, морков, сол от японско море, бял пипер, кимион, приготвени по френски начин на готвене. Продуктът се предлага и онлайн и е напълно здравословен. Така освен розовото масло, киселото мляко, в Страната на изгряващото слънце си пробива път и вкусът на българската лютеница.
Светлана Трифоновска
