Н а 57-годишна възраст в небето отлетя нашият любим колега, журналистът Красимир Крумов от Шумен.
Седим невярващи и роним сълзи. Редуваме ги със смях. Защото в спомените ни той ще си остане най-забавният и най-изобретателен журналист, абсолютен професионалист, разказвач. Идеалният баща и съпруг – всички живеехме със забавните ситуации, които той охотно споделяше с нас. И с десетките си Фейсбук приятели и последователи.
Той беше винаги ентусиазиран, като малко дете, готово да разпитва с ококорени очи, докато не получи отговора. Живееше с размах. Караше скутер. Дебнеше съучениците на дъщеря си Агата по време на лагер, но те не му се сърдеха – приемаха го за един от тях. Заедно с разкошното му семейство правехме виртуално зимнина, радвахме се на рождени дни и празници, обикаляхме света. Краси беше душа човек. Можеше да извади материал от всяка тема. Можеше да пише за всичко – като легенда в „занаята“ се разправяше как е направил интервю с петел по поръчка на Петьо Блъсков – някакъв сърдит петел бранел стопанката си и прогонил с клюна си крадци. Едва ли някой би се заел с подобна задача. Краси го направи. Зададе няколко въпроса на героичния петел. И отговори от негово име.
Беше човек, който се раздава и не очаква в замяна да получава. Беше приятно закръглен мъж в разцвета на силите си – нашият любим Карлсон. Липсваше му само перката, но тя беше невидима – движеше го във всичките му дела. И днес, когато още се опитваме да свикнем с мисълта, че този невероятен човек вече е ангел със златно перо, с много топлота и обич си спомняме с колеги за него.
Жанета Йорданова: Каквото било, било – той гледаше напред
Сигурно съм от последните, които са разговаряли с Краси по телефона. Звъннал ми е на 5 септември в 14:40 ч. и сме говорили 7 минути и 31 секунди. Поводът беше, че е получил една книга, която му бях изпратила. Бога ми, той звучеше все едно има поне 100 години напред. От повече от 16 месеца не бяхме в един екип, но запазихме добрите си отношения, чувахме се, питахме се за семействата, коментирахме разни неща. И в последния ден от живота си беше в отлично настроение и се шегуваше, както само той си знае, разправяше ми и за кандидатурата си за общински съветник.
Много харесваше работата и колегите си в Offnews. Ако му припомнех някоя стара история, все пак бяхме в един екип цели 14 години, често казваше: „Минало, към което не се обръщам. Каквато било, било“. И наистина, гледаше напред и ми изглеждаше като човек, който няма да си отиде. Семейството му беше пример за прекрасни отношения между хора от три поколения. Беше всеотдаен баща, съпруг и син.
Ще запомня последния си разговор с Краси – ярка личност, перфектен журналист, добър приятел!“
Стоян Сираков: Няколко часа ни разпитваха ВКР
Беше всеобхватен, ровеше се много в интернет. Беше извадил някакви документи от полски сайтове за някакво българско въоръжение, което сме продали, ама сме го шитнали така между другото. Той го написа това нещо с факсимилета от документите, от сайта. Аз бях дежурен редактор, а отговарях и за кореспондентите, така че му бях нещо като началник. Пуснахме материала и ВКР-тата като скокнаха – викнаха го него от Шумен с призовка, той дойде в редакцията и се видя в чудо. Блъсков вика: „Отивайте и двамата!“. Викнаха ни вечерта в шест. Отидохме в МО-2, там е ВКР-то. Дойдоха двама в една стая, единият се оказа, че е работил по контратерора в СДВР и ме позна: „А, ти ли си, какво правиш“. Обяснихме кое откъде е взето, публикувано, показахме му, че това са открити източници, а не някакви тайни. Ама това можело, според тях, да компрометира армията. Обясняваме, че ние нищо не интерпретираме, цитираме сайта, има приложени документи. Така стана 22 ч. Добре се държаха хората, не е имало някакви извращения. По едно време идва една секретарка и вика: „Шефът на ВКР-то иска да ви приеме. Хайде още два часа да се освободи шефът на ВКР-то, стана 24 ч. Накрая ни прие шефът, обясни каква велика служба е ВКР-то, как не трябва ние да правим такива работи. Аз му обясних как съм намерил секретни документи на масонска ложа в интернет и че всичко е достъпно. Шефът ни подари по една значка и плакет на ВКР и си тръгнахме с прегръдки. Тръгнахме си по живо, по здраво с плакет и значка.
Георги Неделчев: Живя пълноценно и на макс
Красимир Крумов е може би най-неуморимият и всеотдаен журналист, когото съм познавал. От него съм научил толкова много неща, най-вече технологични и занаятчийски, колкото от никой друг. Написа и прекрасен репортаж от Южна Африка за "Биограф" точно преди ковид-локдауните. Беше наистина готов винаги да даде нужната информация, да помогне, да посъветва, да окуражи някого ако има нужда...
По въпроса за войната в Украйна така и не можахме да се разберем, но ако на някого някога бих позволил да има лични пристрастия по тази тема, а и по която да било друга, това беше именно Краси.
Един наистина невероятно полезен човек, който живя пълноценно и на макс, в прекрасно семейство, и написа незабравими текстове.
Краси, винаги когато гледам световните телевизии чрез технологията, на която именно ти ме открехна, ще се сещам за теб и ще се гордея, че съм те познавал и съм ти помагал с каквото мога.
Журналистиката загуби един голям човек, но и получи от него толкова, колкото от много малко други би получила някога.
Почивай в мир.
Силвия Николова: Не мога да говоря за него в минало време
Отиде си колегата Красимир Крумов. Така внезапно, че човек не може да повярва. И, някак си, мисли си, че това е някоя от обичайните му шеги или вживяване в ситуация, за да направи възможно най-четивен поредния си журналистически материал. Защото, всички, които познаваме Краси, си го знаем – може да направи каква ли не щуротия, за да разсмее читателя, но и да го хване за сърцето. А те, щуротиите му бяха безчет.
По-старите от нас в занаята помнят емблематичното му интервю с петел от преди двадесетина години във вестник „Монитор“. Впрочем, ако някой си направи труда да го потърси в архивите, защото тогава Е-страниците на изданията все още прохождаха, ще се увери за сетен път във визионерството на Краси по отношение на това, колко чиним и можем ли да бъдем гражданско общество в истинския смисъл на понятието.
Колкото до гражданската позиция, Краси винаги я е имал и я е изявявал, дори това да му е струвало неведнъж дискомфорт, че и караници с управниците в града. Не може да бъде забравен журналистическият му експеримент в мъжката тоалетна на общината. Колегата Крумов установи, че при стандарт за височина 65 см., единият писоар бил монтиран на 77 см., а другият на 82 см височина от пода. „Засегнати от този факт потребители, написа Краси във вестник „Монитор“ тогава, сезираха за дискриминация обществения посредник Иван Капралов… На място се проведе експеримент, който показа, че използването на "прибора" е проблемно дори за лица с ръст над 160 см. Посетители с проблеми с простатата пък рискуват изобщо да не прехвърлят ръба.“ След публикацията му читателите в града се шегуваха, че са станали шуменският Клошмерл. В резултат общината набързо спретна ремонт и ги закова по стандарт.
Краси имаше, ах това минало време, и безпощадно око. Едни от най-трагикомичните кадри от събития са негови. Независимо, че снимките му бяха подписани, крадливи ръчички на спорни издатели на сайтове ги присвояваха без да споменават, че са негови. Спомнете си само фотографиите на бившия министър на отбраната Красимир Каракачанов от военните учения в Шумен.
Безспорно, Краси Крумов бе талантливо и безпощадно перо, колкото и на мнозина такова определение може да се стори банално. И то не е, защото трябва да се водим по приказката, че за мъртвите нищо лошо, а защото наистина имаше усет за новина. Той беше примерът за истинския журналист, който не може да не види поне две теми за писане, когато излезе от вкъщи. Той беше репортерът, но и анализаторът, коментаторът, фоторепортерът. Той беше се сраснал с новинарството. А и как да бъде иначе, та нали тя, журналистиката не е професия, а състояние. Краси Крумов беше всичко това.
Сбогом Краси, светло да е на душата ти!
Наталия Финашкова, Любомира Будакова: Не поставяше ограничения в нито една област
Той беше човек, който може да направи всичко – от прословутото интервю с петел, до международно разследване. Краси нямаше ограничения в нито една област на живота – нито в журналистиката, нито в семейството, нито в приятелите, нито в гражданската позиция. Ние не можем да говорим за него в минало време. Той е и винаги ще бъде символ на „Монитор“. Една от историите с него се случи малко след като Люба стана главен редактор. Стана катастрофата в Хитрино и тогава още при първите съобщения, които бяха за голям взрив, катастрофа, получихме обаждане: „Аз съм в Хитрино“. Попитахме го какво може да ни каже, а той отговори: „Не ме разбирате, аз съм оттатък при влаковете, зад забранителната линия. И понеже ме е страх, че нещо може да гръмне нещо, само ще пращам снимки и видеа и няма много да звъня“. - Как влезе там? - Е как, прескочих.
Всички медии в България в него ден ползваха кадри на единствения човек, който се беше престрашил да мине оттатък линията и да покаже цялото лице на трагедията, която сполетя това малко шуменско село. Краси намираше начин да даде личния поглед върху всяка една история. Когато това се случи, той разказа за първите си години, в които е учителствал в селото, за приятелството си с хората там и продължи да следи трагедията години наред, когато тя вече не беше на дневен ред, други неща я бяха изместили – до момента, в който и последният човек беше осъден, до момента, в който хората продължаваха да скърбят за близките си, да възстановяват къщите и селото си и да се надяват, че подобни трагедии няма да се случват отново. Няма човек на този свят, който да се е докоснал до Краси, независимо дали реално или виртуално и да не го е заобичал от първия момент. Ние ще го обичаме вечно!
Цветелина Георгиева: Североизтокът му беше тесен
Журналист, но изключителен професионалист. От малцината останали в гилдията ни, които пишат с цялата обективност, на която са способни. И творят най-вече от сърце и душа. Такъв беше нашият Красимир Крумов. Шуменец, но всъщност Североизтокът, за който отговаряше няколко десителетия, като кореспондент, отдавна му беше станал тесен.
И журналистиката също вече му беше станала тясно поприще затова я преподаваше, захвана и докторантура по история, изявяваше се и като блогър и съвсем сериозно възнамеряваше да се кандидатира за независим общински съветник. И слоган на кампанията си беше измислил Краси, макар че още не беше го обявил официално. "Изберете най-малкото зло" - мислеше да призове Краси. И да подкрепи с много оригинален афиш. И всичко това без да му мигне окото, защото не се притесняваше да иронизира и вечните мераци за постове и влияние на партийците, и собствения си ръст. Той умееше и се шегуваше ежечасно с всичко и всички.
Часове преди голямото му сърце да го предаде, взриви за пореден път мрежата с оригиналното: "Както вече анонсирах, на предстоящите местни избори на 29 октомври ще се кандидатирам за независим общински съветник. В тази връзка обявявам конкурс за избиратели... Желаещите могат да изпращат кандидатурите си с лично съобщение с кратко мотивационно писмо защо именно искате да гласувате за мен и какво очаквате да ви обещая".
Краси, който отдавна знаеше от "а до я", всичко за Шумен, наистина смяташе да чуе избирателите си и те да бъдат достойни за него. Наистина планираше "най-малкото зло да опита да направи най-голямото добро за родния град", защото всички знаем в колко благотворителни каузи е участвал. И вярваше, че избирателите ще "лепнат" по него, ще влезе в общинския съвет и здравата ще обърка сметките на всички. Ние, неговите приятели, също вярвахме, защото сме имали безброй случки заедно и знаехме на какво е готов, когато повярва в някого и се запали, че нещо си струва. Благодарим ти, Краси, за привилегията да ни допуснеш в твоя искрен и цветен свят. Оставаш ни незабравима подкрепа!
Кристи Петрова
