И мето му е Томас Удроу Уилсън – 28-и президент на САЩ, избиран два мандата в периода 1913 – 1921 г.
Персоната му е неестествено непозната у нас на фона на огромния му принос за страната ни. На Парижките мирни преговори през 1919 г. единствено той от победителите в Първата световна война се застъпва за загубилата България. Така пресича мераците на Гърция, Сърбо-Хърватско-Словенското кралство и Румъния Царство България да бъде заличено като държава и поделена между тях. Тези мераци срещат одобрението на другите три държави победителки от Антантата – Франция, Великобритания и Италия. Президентът Уилсън заплашва, че ще напусне преговорите, ако държавата с вековни история и култура бъде затрита. Така, макар и орязана с подписания от Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. т.нар. Ньойски договор, България все пак оцелява и запазва своята цялост.
Начало
Томас Удроу Уилсън е роден в градчето Стонтън, Вирджиния, на 28 декември 1856 г. Въпреки че от малък страда от дислексия, Томас сам изучава стенография, за да превъзмогне недостатъка си. С дисциплина и отдаденост съумява да получи академично образование, макар че никога не успява да преодолее дислексията си докрай. От 1883 г. е доктор по история и политически науки в университета „Джонс Хопкинс“, гост-лектор е в университета „Корнел“, а от 1890 г. е професор по политическа икономия в Принстънския университет. От 1902 г. е президент на Принстънския университет, а през 1912 г. е избран за губернатор на щата Ню Джърси.
Избор
В президентските избори през 1912 г. печели първия си мандат като кандидат на Демократическата партия. Още в началото на мандата си Удроу Уилсън променя антитръстовото законодателство, ревизира митата и реформира банковата и паричната политика. Създава се Федералният резерв и Федералната комисия за търговия. По негово време се променя Избирателният закон и се дава право на жените да гласуват. Уилсън подписва Закона за федералния заем, който намалява лихвата по кредитите за фермерите. Настоява и се приема Закон за забрана на детския труд и Закон за създаване на система за трудови обезщетения. Приет е и закон, който повишава надниците и подобрява условията на труд за железопътните работници.
През втория си мандат в разгара на Първата световна война той предлага да бъде посредник между воюващите сили, но Антантата не приема, защото тя настоява САЩ да се включат и с тяхна помощ да внесе обрат във войната. Централните сили също подценяват предложението на единствената неутрална велика сила. Когато Германия възстановява производството на подводници и атакува англо-американските конвои в Атлантика Уилсън не удържа натиска на Конгреса и САЩ се включва в Световната война. С декларацията от 6 април 1917 г. обявява война на Германия, а на 7 декември – и на Австро-Унгария.
14 точки
Удроу Уилсън настоява за справедлив мир и да се осигури независимост на победените държави. На 8 януари 1918 г. той произнася прочутата си реч за „Четиринадесетте точки“, в които предлага създаването на Общество на народите, организация, която да се стреми да помага за запазване на териториалната цялост и политическата независимост на големите и малки нации. Президентът е срещу отмъстителното отношение към победените народи и предвижда, че то ще доведе до нова война в бъдеще. Той настоява да се зачита принципът за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство.
Преговори
Още през лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, в който се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с обща площ над 13 000 кв. км площ. Населението от половин милион българи на Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич да се наричат „прави сърби“. Гърция пък проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че от 1913 г. областта вече е българска. През 1919 г. Атина решава да заграби цялото Беломорие, без да се съобрази, че землището е населено с етнически българи. Румъния, която през 1916 г. извършва погроми срещу българското население в Южна Добруджа, вече я е заграбила.
В такава обстановка през 1919 г. в парижкия замък Версай се срещат победителите от Антантата – Джордж Лойд - Великобритания, Виктор Емануел - Италия, Жорж Клемансо – Франция, и Томас Удроу Уилсън – САЩ. Със своята категоричност Удроу Уилсън осуетява плана за ликвидирането на България като независима държава и разделянето й на три части. Президентът е безкомпромисен докрай, като заявява, че по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало. В крайна сметка територията на България е намалена, но значително по-малко от исканията на съседите и запазва независимостта си.
След края на войната е обявен за лауреат на Нобелова награда за мир за 1919 г.
Заболяване
На 25 септември 1919 г. Удроу Уилсън претърпява инфаркт, който е премълчан за обществото. Една седмица по-късно, на 2 октомври втори, значително по-сериозен удар сполетява президента, което довежда до почти пълна загуба на работоспособност. Жена му Едит се превръща в негов секретар и страж и неофициално тя поема част от президентските функции. Този случай на президентска невъзможност за изпълнение на задълженията е в основата на приетата през 1967 г. 25-а поправка към Конституцията. Тя предвижда вицепрезидентът да поеме функциите на „изпълняващ длъжността президент“, ако избраният президент не може да упражнява функциите си. През 1921 година президентът и жена му напускат Белия дом и се оттеглят в къща на Ембаси роу във Вашингтон. Томас Удроу Уилсън умира там на 3 февруари 1924 г.
Признателност
През 2017 г. по инициатива и проект на „Боянския клуб за подкрепа на българската държавност и нация“ президентът Удроу Уилсън е почѐтен с паметна плоча „Венец на достойнството“ в Алеята на заслужилите за България иноплеменни личности и общности в НИМ. През 2020 г. в силистренското село Добротица е открит от врачански камък бюст на Томас Удроу Уилсън. 76-годишният Тодор Опрев първи е увековечил президента на САЩ с паметник в двора на къщата си за гости. На 16 септември 2021 г. в София е открит бюст-паметник на президента Томас Удроу Уилсън. Намира се в градинката между Централната баня и джамията „Баня баши“ и е по проект на скулптора Георги Чапкънов. Едри бизнесмени способстват и за издигането на бюст-паметник в Св. Влас.
Румен Жерев
