К урбан от 7 овце ще осветят и раздадат за здраве за празника на св. Димитър в Бобошево.
Местните почитат Митровден, както го наричат помежду си от години, и се събират край бившия манастир, носещ името на светията по стръмния път над мотопистата.
„Курбаните са измислени някога, за да се сплотяват хората. Сега станахме модерни. Качват се и маси, и столове, преди това са сядали по земята само. Не съм спирал традицията даже в ковид. Ако някой го е страх, да не идва.
Идва си датата и всяка година го правя.
Трябва да присъствате и да видите, заповядайте!“, каза пред „Телеграф“ стожерът на традицията в Бобошево и основен организатор Георги Страшников.
„Аз съм международен шофьор, но преди празника си взимам 10 дни. Почистваме около манастирчето, набавяме дърва, животните съм ги уговорил от месеци по-рано“, добави той.
Количества
„На 200 литра казан трябва да се сложат поне 60 килограма месо. Една овца трудно има 30 килограма чисто. За курбани трябва да се слагат по-тлъсти животни, ако може някой овен, но вече няма кой да ги гледа. Има си хора, които се включват с коленето.
Младежта вече не се занимава с тия работи, но се справяме. Жените лесно се събират и режат. Само като им дадем знак и веднага се събират. Количествата не са малки - по 60 кила кромид, 30-40 килограма чушки и домати...“, разказва още Георги.
„Качваме в 5 часа, за да може до 13.00 часа курбанът да е готов и да преседи един час, преди да се раздаде. Накрая слагаме и ориз. Не се дава зор на това. Баща ми от дете ме водеше. Случвало се е да не спя по цели нощи, за да не ме остави и да тръгна рано с него. От 20 години аз поех традицията и започнах да се занимавам“, добави той.
Готвачи
Готвачи на курбана са той и още двама-трима, които му помагат. „Научили сме от по-старите и сега и след нас трябва да остане някой, на който да го предадем и да го готви. Има си Бобошевска рецепта и за мен, не че са си наши, но най-вкусни са нашите курбани.
Вода и месо, отпенва се до бистро, сол се слага, кромид, чушки домати, черен пипер. Запръжката се прави с брашно, олио и кромид на много бавен огън, за да не прегори брашното“, разказва майсторът на курбана.
Людмил Христов
