О сманлия се сражава на Шипка срещу своите сънародници за свободата на българския народ. Това не е поредната евтина сензация, публикувана в жълта медия, а живата истина. Човек, чието име трябва не просто да бъде изведено от забравата, а и да бъде изписано със златни букви в българската история и в Пантеона на българските национални герои.
Името му е Али Рефик. Роден е през 1851 г. в карловското село Богдан, което тогава носи името Дерелии. Бащата на Али е богат търговец и му осигурява най-доброто за времето си образование в Цариград. След навършване на пълнолетие младежът е изпратен да отбива военната си служба във Видинския гарнизон, откъдето избягва във Влашко. Каква е причината за това, днес не е много ясно. Според едни причината е упражнено върху Али физическо насилие от страна на старите войници. А според други войнишкият живот не понесъл на разглезения богаташки син. Това обаче в случая едва ли е чак толкова важно. Далеч по-любопитното и важното за бъдещия живот и съдба на Али Рефик е, че в земите на север от Дунава един османлия попада под въздействието на идеите на Васил Левски за освобождението на България и за една бъдеща република, в която „всички народи щат да живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и за турчина, и за евреина, и прочие.“
Храброст
През 1875 г. Али Рефик участва в Сръбско-османската война като доброволец в българския отряд, поставен под командването на руския генерал Михаил Черняев. Тук турчинът има възможността да воюва рамо до рамо с войводата Панайот Хитов, който по-късно споделя с възхищение за храбрия Али, който пръв се хвърлял „на нож“ срещу сънародниците си. Две години по-късно, само дни след обявяването на Руско-османската война от 1977-1878 г. Али Рефик е сред първите доброволци, записали се в състава на Българското опълчение. И то не къде да е, а в прославилата се Трета опълченска дружина, командвана от руския офицер подполковник Павел Калитин, на когото е поверено Самарското знаме. И заедно с останалите опълченци турчинът Али Рефик целува българското знаме и дава тържествена клетва да загине под него. По време на войната етническият турчин и потомък на богатия турски търговец, вместо да събира бащиното си имане и да бяга към Цариград, с пушка в ръка се бие при Шипка, Шейново и Стара Загора срещу своите събратя по вяра и етнос. В едно от най-тежките сражения при Кадърфаклий той сваля куртката си и покрива с нея тежко ранения си другар, българина доктор Константин Везенков, като с това спасява живота му.
Опълченци
Българските опълченци отначало посрещат противоречиво включването на турчина Али Рефик в техния състав. Някои от тях доста заядливо го питат какво прави той при тях и защо не се бие в състава на османската войска. „Защо не отидеш при своите да станеш и ти башибозук и да колиш мирните българи? В опълчението може да те убият. А и тук ще готвят свинско.“ На което Али Рфик отговаря: „Ще се бия с моите единоверци, защото убиват и мъчат мирните жители. А колкото се отнася до ястието, аз мога да ям и сух хляб. А по-нататък, каквато бъде волята на Аллах!“ За проявената храброст в сраженията Али Рефис е награден с руски орден „За храброст“.
След Освобождението на част от българските земи Али Рефик е назначен за митнически стражар в Пловдив. А българското Народно събрание му отпуска и поборническа пенсия. За съжаление днес не е известно кога и как завършва живота си Али Рефик. Последният писмен документ за него показва, че до 1888 г. той работи в Пловдивската митница. По това време той е само на 37 години. Какво се случва по-нататък с него обаче?
Днес паметта за Али Рефик се поддържа само от възпоменателната плоча в село Богдан. Както и от малка негова снимка, съхранена в Специалния отдел на Московската държавна библиотека в Русия.
Мюсюлмани спасяват българи
Али Рефик съвсем не е единственият мюсюлманин, участвал в освободителните борби на българския народ в края на 19 век. По време на Априлското въстание не един и двама мюсюлмани рискуват живота си, за да спасят застрашени от смърт българи. Историята е запазила имената на някои от тези български национални герои, макар и с мюсюлманско вероизповедание. Осман Ибрахимов от Русе е куриер на революционната организация и пренася тайната поща през Дунава. А Шериф Мустафа от Карлово укрива бунтовнически материали на Левски. По време на Средногорското въстание Сехер Салиева от с. Буря, Ахмед Мехмедов от Градница, Мустафа Чепенели от Пещера укриват въстаници българи.
Ибрям Шахянов от Нова Загора образува хайдушка чета, с която защитава бедните турци и българи от нападението на башибозуци и черкези. А Пехливан Ибрахимоглу от Ловешко участва в състава на смесена хайдушка чета, която действа във Видинско и Сърбия. Заради което след залавянето си е осъден на доживотно заточение в Диарбекир.
13 турци участват в Учредителното събрание
След Освобождението новата българска държава тръгва по демократичен път на развитие. Доказателство за това е отношението на българския народ към доскорошните завоеватели. Българите не тръгват да отмъщават и да потъпкват правата на турското малцинство, макар че в отделни части на страната е възможно да е имало и такива реваншистки прояви. В Учредителното събрание на Третото българско царство са избрани 13 турци. От членовете по право е избран Хафъз Сюлейман, мюфтия на Видинската губерния. А от окръзите е изпратен Осман бей от Варна. Най-много мюсюлмани - цели 11, са назначени от руския императорски комисар и това са: Махмуд Недим паша и Хасан Хюсни паша - Самоков, Михаил бей - Плевен, Хюсеин Хюсни паша - София, Езин ага - Русчук, Ахмед ефенди - Разград, Едхем ефенди - Тутракан, Мустафа ефенди - Пазарджик, Сюлейман - Шумен, Халил Думанлъ - Провадия, и Ахмед бей Мараф Зааде - Видин. Турските депутати наред с българските си колеги коват основите и законите на новата българска държава. А наред с тях в българския парламент има представители и на останалите малцинства в страната. Така на практика след Освобождението осъществяват мечтата на Васил Левски за една „чиста и свята република“, в която всички народи да живеят свободно и да могат да изповядват своята религия и да извършват своите битови обреди, ритуали и традиции. Българските турци участват във войните на българския народ за отстояване на правото на неговата независимост и за национално обединение. На повечето паметници в България имената на падналите в битки мюсюлмани стоят наравно с тези на българите християни.
Иван Георгиев
