И нтересен сблъсък се очертава в следващите седмици между съдии и прокурори и законодатели. Поводът е идеята за разделяне на две на Висшия съдебен съвет (ВСС), заложена в законопроекта за изменение и допълнение на конституцията.
Това е една от ключовите реформи, която бе анонсирана от вносителите. Освен разделяното на ВСС на два съвета се предвижда и намаляване на мандата му с една година – от пет на четири.
Правомощия
В ядрото на съгласуваните предложения за промени е съдебната реформа, уточни преди ден съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов. „В законопроекта ни ВСС се разделя на две в пропорции, които осигуряват както спазването на международните стандарти по отношение на независимостта на съда, така и запазване на парламентарната квота в съдийския съвет. Мнозинството на излъчените от парламента членове на прокурорския съвет във ВСС ще гарантира висока обществена отчетност и максимално ограничаване на правомощията на главния прокурор, който вече няма да може да действа като център на неформална власт”, коментира Христо Иванов.
Прецедент
Още преди законопроектът, под който стоят подписите на 166 депутати, да бъде внесен в деловодството на парламента, от Съюза на съдиите в България и Асоциацията на прокурорите в България излязоха с обща позиция. Това е прецедент и не се е случвало от поне десет години, коментираха пред „Телеграф“ магистрати.
„Правомощията на Пленума на ВСС следва да бъдат редуцирани, но пълното структурно разделяне на ВСС на два отделни съвета за съдиите
и за прокурорите и следователите крие сериозни опасности от капсулиране на двете професионални общности, което не защитава обществения интерес“, се казва в позицията на прокурорите и съдиите.
„Усилията за достигане до общата позиция заслужават поздравления. Те казват, че трябва да започне прочистване на системата отвътре и искат да поставят началото му“, коментира Биляна Гяурова от Българския съюз за правни инициативи. Пред БНР тя определи като положителна промяна, която се наблюдава в работата на Асоциацията на прокурорите. „Преобладаваше мнението, че това е една конюнктурна организация, от която не можеше да се очаква да бъде реален коректив на работата на прокуратурата. Сравнено с работата на Съюза на съдиите в България, те бяха абсолютно невидими. В момента се наблюдава еманципиране и превръщане на асоциацията в реален коректив на ръководството на прокуратурата“, каза Гяурова. Тя препоръча на политиците да се допитат до съдии, прокурори и други действащи магистрати по отношение на готвените конституционни промени.
Кристи Петрова
