В края на XIX век двете мощни доскоро империи – руската и османската, уморени от завоевателни войни, вече са със затихващи функции. Отдавна познат факт, но дискретно премълчаван през десетилетията, е, че в Руско-турската война от 1877-78 година преобладаващата част от висшите офицери и генерали в двете воюващи една срещу друга имперски армии са чужденци.
За любознателния български читател ще бъде интересно да научи имената и народността на някои от пълководците, воювали помежду си, но донесли тъй жадуваната свобода на изстрадала България.
Аристократи
Почти всичките участвали 50-ина руски генерали са с аристократичен произход. А поне половината от тях са от неруско потекло.
Граф генерал Едуард Иванович Тотлебен, командвал превземането на Плевен, е сред най-известните ”руски чужденци”. Роден е на 8 май 1818 г. в Митава, днешна Латвия, в семейството на дребен немски аристократ от Източна Прусия. Активно участва в Кримската война, генералът е водещ във военното инженерно и сапьорно дело.
След провала на третия опит за щурм на Плевен през септември 1877 г. командването на руската част се поема от ген. Тотлебен. Изгражда се мащабна блокада на града и в началото на декември Осман паша се предава. Ген. Тотлебен умира през 1884 г.
49-годишният по време на войната генерал-фелдмаршал Йосиф Гурко е потомствен граф от белоруски род.
Полуфранцузин е генерал Виктор Дандевил (1826–1907). Неговият баща Дезире д’Андевил, воювал в Наполеоновата армия, е пленен в Русия през 1812 г. Той приема руско поданство и се жени за руска дворянка. През 1877 г. ген. Дандевил води източната колона на ген. Гурко в зимния преход през Балкана, после участва на юг в окончателния разгром на Сюлейман паша и в освобождаването на Пловдив и Асеновград. Там е и неговият син, капитан Дандевил, който командва стрелкови батальон.
Отон Егорович командва дивизия в Западния отряд на Гурко - той е един от освободителите на София. Произхожда от дворянски род в Естландска губерния - една от трите губернии в царска Русия, които днес са Литва, Латвия и Естония.
Генерал Николай фон Криденер е поляк по произход. Роден е на 10 март 1811 г. в град Талин в семейство от стар дворянски баронски род. Участва в Руско-турската война като командир на 9-и армейски корпус и началник на Западния руски отряд. На 16 юли 1877 г. отрядът успешно превзема силната Никополска крепост. Награден е с орден „Свети Георги“ III ст. Участва в превземането на освобождаването на София и Пловдив. Умира на 17 февруари 1891 г. във Варшава.
Генерал Юрий Шилдер-Шулднер е роден на 4 май 1816 г. в град Витебск в семейството на потомствен дворянин. Също поляк по произход той участва в Руско-турската война като командир на 5-а пехотна дивизия, включена в състава на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Николай Криденер. Умира на 7 май 1878 г. в Адрианопол, Османска империя.
Полско е потеклото и на ген. Казимир Левицки, чийто подпис е под Одринското споразумение за примирие от 31 януари (н.ст.) 1878-а. Поляк е и ген.-лейт. Валериан Дерожински, убит край Шипка в третия ден от най-яростните боеве там – 25 август 1877 г.
Любопитното е, че в православна Русия висши постове заемат и аристократи от протестантски родове. Такъв е прославилият се на Шипка ген. Фьодор Радецки, роден на 28 юли 1820 г. в Казан, Руска губерния. Той е потомствен дворянин от курландски шляхтишкия род Радецки-Микуличи с калвинистко вероизповедание,
Руският генерал Александър Филипович Деп по произход е германски аристократ. След Кримската война той е командирован в Европа и САЩ, където 3 г. изучава инженерни механизми. През 1877-а строи понтонни мостове на Дунав.
Нека споменем и Александър Александрович Пушкин (1833–1914). Неговият баща - великият руски поет, е внук на прочутия „арап на Петър Велики“, Абрам (Ибрахим) Петрович Ханибал (1696–1781), африканец, освободен роб. Полк. Пушкин, по-късно генерал, воюва в дивизията на генерал барон Леонел Раден, родом от днешна Латвия.
Ген. лейт. Йохан Казимир Густавович Ернрот е роден във Финландия, но по произход е швед. Сражава се във войната и през пролетта на 1880 г. се връща в България. Получава извънредни пълномощия, за да пресече подстрекаваното от Турция масово разбойничество в Североизточна България.
Арнолд фон Ремлинген, по-известен като Александър Каулбарс, барон от немско-шведски произход е първият военен министър на княжеството след Освобождението.
Самурай
В редиците на руските офицери е и японски самурай. Сейго Ямадзава е потомствен аристократ, родом от префектура Кагошима, а баща му Ямазава Джудайю е самурай от провинция Сатсума. През 1864 година, на 18-годишна възраст, Сейго, известен с откровения си и твърд характер, отива в Киото и участва в битката срещу войската на феодалния владетел Чошу. За храброст и заслуги в битката е приет в императорската армия. През 1871 година е удостоен с чин майор и заминава да учи военни науки в САЩ. После в Париж обучава кадети във военното училище.
През 1877 година с името Каран Ямадзава се включва в Руската имперска армия. Назначен е за командир на взвод в състава на Западния отряд. Преминава река Дунав и участва в битката за Плевен. Награден е с руския орден „Свети Владимир IV ст.“, както и няколко с румънски отличия.
Той не успява да доживее Руско-японската война от 1904 година, като умира 7 години по-рано след тежко белодробно заболяване.
Мюсюлмани
Почти всички турски висши офицери, командвали османската армия през войната, са европейци или поне не са мюсюлмани по рождение. Главнокомандващият Мехмед Али паша е германец, роден е в Магдебург като Лудвиг Карл Фридрих Детроа. Още като юнга на кораб през 1843 г. „избира свободата” в Цариград. Младият германец приема исляма заедно с името Мехмед Али, завършва военно училище и лети нагоре в османската военна йерархия. Във войната през 1877-78 г. вече е Мехмед Али паша.
Поляци са служили и на султана. Такъв е Искендер паша, роден в Унгария като Антони Илински. А Садък паша всъщност е колоритната и объркана фигура на поляка патриот Михаил Чайковски.
Хобарт паша, командвал турската черноморска флота, в която са служили още 170 английски офицери и 390 моряци е англичанин. Роден е на 1 април 1822 година в Лестършир, в графското семейство „Бъкингампшър“.
Такъв е и Бекир паша (полковник Кемпбел Куксън), роден във валахаладското гръцко село Чурхли, авантюрист и подбудител на убийството на гревенския епископ Емилианос Ладзарис.
Военният инженер генерал Шрекер (Рошид паша) е понтийски грък, а инструкторът Искендер паша (Александър) e също такъв. Началникът на инженерните войски в турската армия Мехмед паша се казва Блум и е французин.
Бекер паша е също англичанин. Роденият през 1825 г. Валентин Бейкър е ”черната овца” в заможно и образовано семейство. Кариера той започва през 1848 г. в английската армия, от която по-късно е изхвърлен заради изнасилване. През 1877–1878 г. командва дивизия в Орханийската армия.
Военно училище във Виена е завършил роденият в Чирпан мушир, т.е. маршал Абдулкерим паша, главнокомандващ на османските сили на Балканския полуостров в началото на войната през 1877 г.
Главният квартирмайстор Белински (Нихид паша) е поляк, началникът на интендантството Шатинер (Рашид бей) е французин, а генерал Грюнвалд е норвежец, началник на артилерията към главното командване.
Освен тях Леман паша е австроунгарец, а Вейсел паша – австриец. Преди службата си при турците е Фон Вексел. Талат бей е евреин, Емануел Красоа и Жозеф Лафаит са французи, Ибрахим паша – грък, а Мехмед Садък паша е поляк.
