О тбелязваме 144-годишнината от Освобождението на София от османско владичество. От 10:00 ч. в митрополитския храм "Света Неделя" ще бъде отслужен благодарствен молебен в памет на загиналите воини, съобщиха от общината. Всеки може да поднесе венци и цветя пред паметника на Българския опълченец, където от 11.00 ч. до 13.00 ч. ще има часови от Националната гвардейска част. Камбаните на столичните храмове ще озвучат града, за да припомнят на поколенията паметната дата. Честването е част от Календара на културните събития на Столична община.
На 4 януари 1878 г. след тежки боеве и невероятен преход през Балкана, Западният руски отряд, командван от генерал-лейтенант Йосиф Гурко освобождава София
На 31 октомври 1877 г. е сформиран Западният корпус на руската Дунавска армия , в който влизат 50 000 войници и офицери и 174 оръдия под командата на генерал-лейтенант Гурко. Боевете за овладяването на София започват на 31 декември 1877 г. при село Горни Богров. След като опожаряват селата Долни Богров и Ботунец, турските войски нападат колоната на генерал Веляминов. Руските воини отблъскват вражеското нападение и на 1 януари преминават в решителна контраатака. Колоната на генерал Раух преминава река Искър при моста до село Враждебна, като противниковите части, дислоцирани срещу тях са подложени на силен артилерийски огън, последван от атаката на гвардейския Преображенски полк.
Турските части запалват дървения мост над Искър, за да възпрепятстват преминаването на руснаците, но те бързо загасяват пожара и преминават на другия бряг на реката.Селата Кубратово, Биримирци и Орландовци са превзети от руските воини на 3 януари и по този начин е отрязан пътя за отстъпление на турските войски на югоизток, към Пловдив. За да не бъде обкръжен и пленен Осман Нури паша разпорежда незабавно отстъпление на запад, към Перник като изоставя на произвола на съдбата 6000 болни и ранени войници в София.Той издава заповед градът да бъде запален, а складовете с боеприпаси -. взривени.
Благодарение намесата на софийският равин Алмоснино, италианския консул Виторио Позитано и френския консул Леандър Ле Ге, които протестират пред турския главнокомандващ, Сюлейман паша, тази заповед не е изпълнена и градът е спасен от опожаряване и разруха.Нещо повече Позитано организира доброволчески отряди за борба с черкезите и башибозуците, които след напускането на града от редовната турска армия, започват да палят и грабят по соя инициатива софийските къщи.
На 4 януари 1878 г. на обяд в София влизат първите руски части, посрещнати тържествено от местни свещеници и граждани пред църквата "Св.София", която през робството е превърната от турците в джамия, а впоследствие в болница и склад .В църквата "Св.Крал" / "Св. Неделя" / е отслужен молебен в чест на руските воини-освободители на града. Командирът на Западния руски отряд, генерал-лейтенант Йосиф Гурко сърдечно благодари на българите за оказаната помощ при този знаменит зимен преход на руската армия през Балкана и с чувство на признателност споделя: „Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват пъртина през преспите и чудовищния студ!”
