- Проф. Киров, води ли се война между институциите! Имам предвид между представители на управляващите и главния прокурор?
- Войната се води отдавна и не е спирала и вероятно и в бъдеще няма да спре, тъй като на практика съдебната реформа се свежда до война между институции, даже нещо по-лошо - война между личности. Всъщност войната се води между Христо Иванов и група и Иван Гешев, главния прокурор. В тази война се включват и други лица, било с основна роля, било с поддържаща, включително и президентската институция.
- Но обществото няма интерес от такава война. Защо да я има?
- Тя войната не се води в интерес на обществото. Ако някой наблюдател смята, че войната се води, за да се възцари правовата държава и върховенството на закона и за да бъде извършена съдебна реформа, много се заблуждава. Войната се води, за да бъде сменена една личност с друга. И това си има съвсем логически причини. Предстои някога да усвоим около 12 милиарда лева.
- Да, предстои, но вече няколко пъти се отлага внасянето на плана за развитие и устойчивост...
- Отлага се поради нашата изключителна некадърност и това, че ние влязохме в една серия от избори преди последното правителство на ГЕРБ да разработи един приличен план и да го внесе в Европейската комисия. И оттук нататък вече в рамките на служебни кабинети, на един нов парламентарен кабинет, този план остана на заден план. Това е разбираемо, естествено е, предвид на това, че в парламента има сложна коалиция и че настоящото правителство е проекция на тази коалиция в изпълнителната власт.
- Явно новите хора в управлението търсят начин да махнат главния прокурор...
- Конституционно това не може да стане по начина, по който са тръгнали, защото те се страхуват от влизането в конституционен дебат и отиването към поредни конституционни промени. Първо, защото това ще отнеме доста време и доста ресурс - политически и експертен, а те бързат, нямат просто време това нещо да го направят и затова се опитват чрез изменение в действащото законодателство в рамките на сегашната конституционна рамка да си решат проблема, който те свеждат единствено до това да бъде сменен Иван Гешев.
- Толкова ли е лош...
- Аз не знам колко е лош и колко е добър, но така или иначе срещу него се води целенасочена борба от момента, в който тогава открито Иван Гешев вкара въоръжени лица в президентската администрация, за да осъществяват разследване на евентуални престъпления на лица, които са приближени на президента.
- При такова противопоставяне не се ли пречи на нормалното развитие на държавата?
- При нас политическата борба винаги се свежда до това да бъде посочен враг и да започнеш да работиш срещу него с всякакви позволени и непозволени средства, включително и ангажирайки тежката артилерия, ако може да обработи общественото мнение чрез медиите. Това е целта, за да се пребивава в политиката, като имате предвид, че част от политическите сили имат като основен компонент на своите програми свалянето на Гешев от поста главен прокурор. И на заден план лекичко припяват някакви мантри за съдебна реформа, която започна някъде в миналото и не е ясно къде ще приключи и как ще приключи.
- Каква трябва да бъде истинската съдебна реформа?
- Каква трябва да бъде истинската съдебна реформа аз надали бих могъл да кажа. Всъщност при нас не се води такъв открит диалог, просто тя се използва за претекст на едни други позиционни действия, на война като на война. В смисъл, че ние до този момент не сме си изяснили кои са проблемите в съдебната власт и ги свеждаме до една или друга личност. Обикновено това е насочено преди всичко към главния прокурор, защото при прокуратурата наистина има една централизация, такова е естеството на работата. За всичките тези години никой не поиска от Конституционния съд да изтълкува какво е понятието надзор за законност върху всички прокурори. Какво е същността на този надзор за законност, с какви правни средства се осъществява и кои са пределите на надзора за законност, така щото главният прокурор да не може да въздейства върху убежденията на всеки отделен прокурор, който се занимава с конкретен наказателно-правен казус. Тоест разследва или внася обвинителен акт за извършено престъпление. Освен това ние включихме като действащи лица на бойното поле нашите европейски партньори, като обикновено онова, което идва от Европа като препоръки с оглед утвърждаването на правовата държава и върховенството на закона, са идеи, които са пуснати от България, минали са през Брюксел и след това се връщат от Брюксел като изисквания към българската държава и българските институции. Значи те в своя генезис, тези критики, тези предложения са си национални. При това забележете, сега ние водим борба със Специализирания наказателен съд, Специализираната прокуратура. Нека да си припомним, че тези институции бяха въведени в структурата на съдебната власт по препоръка на нашите европейски партньори. А пък сега искаме да ги закрием. Значи ние не полагаме сили по някакъв начин, ако има проблеми с тяхното функциониране, тези проблеми да бъдат премахнати и те да продължат да работят, ние просто създаваме едни институции, после ги закриваме, без да правим анализ на това как работят. Пак подчертавам, че това са структури, които бяха създадени по препоръка на нашите европейски партньори. И сега не знам дали по тяхна препоръка или по наша инициатива ние ще ги закрием.
- Не вкарваме ли прекалено много политика в съдебната власт?
- Поначало историята на съдебната власт в Третата българска държава е история на използването на съдебната власт за политически репресии и за разрешаване на политическо съревнование с включването на съдебната власт в политическото действие. Някои посочват годините на приложение на Търновската конституция с това, че тогава България няма главен прокурор, но да не забравяме, че тогава има закон за съдене на министрите и че добре известен е фактът, че всеки министър по време на първата половина на ХХ век е бил бъдещ затворник. Как е затворник? Ами чрез съдебната власт.
- Означава ли това, че и сега всеки министър трябва да бъде бъдещ затворник?
- Не, сега всеки министър няма да бъде затворник.
- Това е, защото всички решения, които се вземат, са колективни...
- Често пъти се случва, когато Народното събрание вземе политическо решение в подкрепа на една или друга правителствена теза, така да бъде прехвърлена отговорността върху парламента като колективен орган. Това е равносилно на пълна безотговорност. Тоест за конкретни действия на изпълнителната власт се ангажира парламентът като един параван, който да спре евентуално търсене на отговорност спрямо министрите или Министерския съвет.
- Има идеи за промяна на конституцията. Те са доста разнопосочни. Какво е вашето мнение?
- Не е лошо да бъде изчистен този конституционен дебат за изменения, свързани със съдебната власт, и то веднъж завинаги. Нека всички, които имат идеи за това как да бъде променена конституцията, да ги оповестят публично, да застанат зад тях и нека да бъдат обсъдени. Така че оттук нататък да е ясно какви са позициите и на правната наука, и на политиците, и на различни неправителствени организации, включително и на представители на самата съдебна власт. Така щото да бъдат изчистени всички тънки места, тоест всеки да застане в подкрепа на едно или друго предложение. И оттук нататък на базата на дебати да се стигне до решение ще изменяме ли конституцията и в каква посока ще я изменяме, необходимо ли е това изменение, или просто нещата ще останат така.
- Или пък да се пише и приема изцяло нова конституция?
- Ами то изцяло нова конституция, за да оправим съдебната власт, мисля, че не е необходимо, дотолкова доколкото другите власти функционират добре. Така както биха функционирали в рамките на едно парламентарно управление. В този смисъл парламентът, правителството не показват някакви отклонения от европейските стандарти на функциониране на парламентарното управление.
- Търсят ли ви за мнение и консултации по конституционни въпроси, г-н Киров?
- По-скоро тук става въпрос за инцидентни консултации и сондиране на мнение, не само моето, разбира се. Не съм единственият, който е изкушен в материята на конституционното право и изобщо на конституционната материя.
Това е той:
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г.
Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право
От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”
В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни централни избирателни комисии
Конституционен съдия от 2006 до 2015 г.
Бил е представител на България във Венецианската комисия
Пламен Енчев
