Р айна Княгиня от Гара Бов вече девета година шие знамето на селото. На всеки Трети март трибагреникът, дълъг 80 метра, се спуска от величествената скала Триъгълника, която местните наричат Малката Шипка.
Преди почти десетилетие ентусиасти решават да ушият гигантското знаме, а Роза Гекова веднага откликва. Тя натоварва старата си шивашка машина в колата и отива да помага в родното си село. Така вече девета година местната Райна Княгиня шие и кърпи трибагреника на Бов.
Самата тя работи в шивашко ателие, създадено преди 76 години, което се намира на Женския пазар в София. На всеки национален празник обаче се прибира в селото специално за знамето.
Опънат на скалата, трибагреникът е подложен на силни ветрове, които го късат всяка година. Затова се налагат и корекции. На стадиона го опъваме и закърпваме с машината, където се нуждае. Поне 4-5 човека й го подават, за да може да го обнови, разказват местните.
Знамето е дълго 80 метра и е широко 9 метра. Роза изчислява, че прави пет бода на сантиметър при 500 метра тегел.
„Слезете ли на Гара Бов, като се обърнете, ще видите как се вее знамето. Стоя, гледам как се спуска и плача“, разказва съвременната Райна Княгиня.
Благодарение на отряда от алпинисти – неизменна част от инициативата, вчера на националния празник знамето отново беше спуснато от Малката Шипка под звуците на националния химн и старите български патриотични песни.
Местните разказват, че величествените скали на Искърското дефиле са вдъхновявали и патриарха на българската литература Иван Вазов.
Неслучайно екопътеката, започваща от село Бов, носи неговото име. Писателят е изкачвал въпросното трасе, търсейки и черпейки вдъхновение за своите разкази. Именно красотата на Искърското дефиле го провокира и за един от най-прочутите му разкази – „Дядо Йоцо гледа“.
Виктор Димитров
