Спомина се първият учител на виртуоза Теодоси Спасов

М алко преди да навърши 78 годишна възраст, на 11 февруари,  след проточило се боледуване е починал първият учител на виртуоза Теодосий Спасов, кавалджията  Йордан Димов Василев,съобщи в социалната мрежа дъщеря му Валентина

Малко преди да навърши 78 годишна възраст, на 11 февруари,  след проточило се боледуване е починал първият учител на виртуоза Теодосий Спасов, кавалджията  Йордан Димов Василев,съобщи в социалната мрежа дъщеря му Валентина

Поклонението е било в родното  му село, новозагорското Камено макар  през последния четвърт век дядо Данчо да правеше  народни инструменти в старозагорското  Дълбоки. До последно го знаеха като Каменовския майстор, негови гъдулки се пазят в музея на японския град Канагава, където преди време новозагорецът Йордан Марков създаде първия ансамбъл за български фолклор. Гайда пък с инициалите му има в американския щат Аляска, в тефтерчето си майсторът пазеше адреси от три континента, където до последно очакваха негови кавали, гайди и тъпани.

Част от имената  са на бивши негови ученици от времето, когато правело първите си стъпки котелското националното училище по фолклорни изкуства „Филип Кутев”. От там е и първият печат в трудовата книжка на бай Йордан през далечната 1968-а. Едва на 23 години бил тогава, нямал диплома за висше образование, но го поканили специално да води часовете по кавал. Защото имал зад гърба си над 100 сватби из цялата страна с различни оркестри

.Първият му инструмент бил овчарска свирка - цафара, измайсторена от дядо Стоян, местният кавалджия. Един ден той привикал баща му настрана и рекъл: „Прави-струвай, намери му истински инструмент. Момчето си има податине от Господа”. Замислил се родителят, продал прасето и изписал от Пловдив кавал. Голям, не според ръста на малчугана, но пък с меден глас.
От вуйчо си Владимир Йорданов, който бил от най-добрите кавалджии, наизустил мелодиите. От първия си братовчед народния певец Минчо Илиев запомнил песента „Стоян през гора вървеше, буен си перчем решеше и на гората думаше...”..
Едва 16-годишен вече бил част от сватбарски оркестър - два дни и три нощи свирили в близкото село Научене. Преди още да тръгне ученик в новозагорския техникум по механизация на селското стопанство татко му Васил продал още едно прасе, този път за да му вземе втора ръка цигулка, притежание на сливенския даскал.
„Семейството ни беше едно от най-бедните в Каменово, често пъти нощвите с брашното оставаха празни посред зима, но тати не се поскъпи за цигулката. Купи и радиоапарат „Христо Ботев”. Да слушам певицата Стайка Гьокова и кавалджията Никола Ганчев”, разказваше дядо  Йордан и настояваше на правилото си, че  истинският майстор задължително трябва да може да свири на инструментите си..
Запомнил беше  имената на най-добрите си ученици: Илия Райков, Данчо Радулов, Никола Гайдаров, Ташо Барулов, Красимир Станев, Дончо Гамаков, певицата от ансамбъл „Загоре” Танка Баджакова... Сред любимците му беше Сред учениците му е и виртуозът Теодосий Спасов, който първоначално бил... отписан. Много се стараел, но нещо му пречело. Докато отведнъж нещо се отворило в душата му и музиката започнала да се излива като водопад
Въпреки че дълго личало, че е прихванал от стила на кавалджията Матьо Добрев.
„Всяко нещо идва с времето си, има ли го божието пипване по рамото - няма как талантът ти да не избие!”, категоричен е майстор Йордан.

Тъжната вест за кончината на майстора отприщи вълна от съболезнования, десетки любители на народната музика споделиха тъгата си, че си е отишъл един от последните познавачи на фолклорната музика и инструменти в Южна България.

Монитор