П аметник на загиналите в катастрофи да има в София и той да се намира на мястото на частично демонтирания Паметник на съветската армия. Това предлага пътният експерт и председател на Европейския център за транспортни политики Диана Русинова.
Първо пред „Телеграф“ тя обяснява, че мемориалът ще е в памет на невинните жертви, платили с кръвта си за грешките на управляващите и останалите участници в движението на пътя в годините назад. „Не казвам, че това трябва да е едно тъжно място, но това трябва да е едно място, в което да помним, за да се учим от грешките, които сме допуснали. Това, че сме допуснали толкова много хора да умрат при пътни инциденти, е грешка, която трябва да виждаме, да ни се набива в очите, за да може да я предотвратим“, коментира тя.
Мотиви
Русинова казва, че идеята й е хрумнала заради непрестанните спорове, които предизвиква бившият ПСА, и които ще продължи да създава заради противоречивите си символи. По думите й, ако се абстрахираме от политическото и историческото му минало, това пространство може да се превърне в място за отдаване на почит на немалкото българи, които загинаха по пътищата на страната, тъй като до момента такъв паметник няма никъде у нас. „Идеята е на големи плочи да се изпишат имената на загиналите в катастрофи от 1960 г. до днес“, предлага Русинова и добавя, че новите ще се дописват допълнително, като се надява в следващите години броят на загиналите да намалява, докато не достигнем целта и на държавата за нула жертви на пътя. Според нея по този начин ще бъде сложен край на спора на активисти и политици какъв друг паметник да се изгради там; като общество ще признаем, че този проблем съществува и за нас е важно той да се разреши, а като знак за готовността ни правим първата стъпка към подобряването на пътната безопасност у нас.
Фигура
По думите й новият паметник няма нужда от централна фигура, а само от плочи, по примера на войнишките, където са изписани само имената, за което настоява тя. Русинова коментира, че тази й идея няма лесно да се приеме и реализира, но е категорична, че не е редно тези жертви да бъдат забравени и непочетени, а с болката да живеят само близките им. Тя дава пример и с плочите на загиналите при атентата в САЩ, както и че места за отдаване на почит са правят след опустошително земетресение, наводнение, както и след трагедията в дискотека „Индиго“.
Владимир Христовски
